Съдържание
Описание
Перник е голям български град и един от 27-те областни градове в България, който се намира в западната част на страната.
Населението му наброява 78 342 души, според статистиките на ГРАО към 2015 година, докато НСИ отчита спад в броя на населението към 2018 година.
Перник е и един от малкото градове, който почти не е променял името си от своето създаване през 9 век.
Днес градът е прочут със своя международен кукерски фестивал „Сурва“, който през 2009 година му носи титлата европейска карнавална столица. Денят на Перник е 19 октомври, който се чества всяка година.
Някои от най-прочутите личности, родени в Перник, са българският комунист и министър-председател на България Георги Димитров, президентът на България в периода 2001-2011 Георги Първанов, както и редица спортисти, журналисти, актьори и обществени личности.
Какво е точното местоположение на Перник
Перник е административен център на Община и Област Перник. Като областен град той се нарежда на 11-то място в страната, а в Западна България е вторият най-голям град след столицата София.
В географски план Перник се намира в така наречената Пернишка котловина на средна надморска височина от 710 метра.
Градът е заобиколен от няколко планини – Витоша, Люлин и Голо Бърдо, а през Перник преминава и река Струма.
Перник е и важен транспортен хъб – градът има добре развити железопътни връзки със столицата София, областните градове Кюстендил и Благоевград, както и с граничния контролно-пропусквателен пункт Кулата-Промахон.
Откъм пътна мрежа в Перник се пресичат няколко важни пътни артерии – това са първокласните републикански пътища 1 и 6, второкласният път 63, както и няколко по-малки третокласни пътища.
София е на разстояние от около 25 километра, а другите най-близки населени места са Драгичево, Мърчаево, Рударци, Студена, Кралев дол, Големо Бучино, Мещица, Витановци, Батановци, Богданов дол и Радомир.
Пернишки туризъм – що е то и има ли почва у нас
Туризъм в Перник – съществува ли изобщо подобно нещо? Отговорът е по-скоро не. Перник не е типичната туристическа дестинация, в която ще очакваме многобройни забележителности, заведения или пък хотели.
Градът разполага с едва 3 хотела, в които може да отседнете. От друга страна в близките села има доста предложения, които могат да ви заинтригуват, начело със страхотни селски къщи за гости.
В никакъв случай не твърдим, че трябва да отписвате Перник като възможна туристическа дестинация.
По-скоро искаме да кажем, че този град не прилича на класическите дестинации, на които повечето хора са свикнали.
Фестивалът „Сурва“ определено е една добра причина, заради която си заслужава да посетите Перник.
Забележителности в и около Перник – върху какво да акцентирате
От десетилетия Перник е прочут със своите въглищни мини. Ето защо през 1986 година е открит Подземният минен музей, който е действащ и до ден днешен.
Музеят се намира в запазените галерии на първия рудник в България, който е дълъг повече от 600 метра.
За посетителите са подготвени автентични експонати, които ще ги пренесат в едно различно време и един различен свят – този на минното дело.
Минният музей в Перник е единствен по рода си на територията на Балканския полуостров.
Една от големите гордости на Перник е средновековната крепост Кракра, която се намира върху скалисто плато в югозападната част на града.
В днешно време са запазени многобройни останки от крепостта, които образуват многоъгълна форма.
Заедно с тези останки са запазени и множество жилищни сгради, християнски черкви и няколко черкви-гробници.
Една от основните атракции в крепостта са стенобойните оръдия и катапулти, разположени край една от крепостните стени.
Върху самите крепостни стени са монтирани панорамни платформи, благодарение на които посетителите на крепостта могат да видят целия Перник и околностите.
Около Перник също има забележителности, които си заслужава да видите, а ние ще отличим следните:
- Калкаският манастир Света Петка;
- Пернишкият манастир Свети Пантелеймон;
- Витановският манастир Света Неделя;
- Радомирският манастир Възнесение Господне;
- Райловският манастир Свети Николай;
- Големобучинският манастир Възнесение Господне;
- Водопадът Бучалото и много други.
История на Перник в кратък вариант
Макар днешният град Перник да е основан едва през Средновековието, живот по тези земи има много преди това.
Археолозите откриват редица сведения за поселищен живот още от ранния неолит (6000 година преди Христа). Тогава местността е обитавана основно от тракийски племена.
През римския период на това място се създава и развива голямо селище. По време на управлението на българския хан Омуртаг това селище става част от българската държава и играе ролята на гранична крепост.
Първото споменаване на Перник през Средновековието може да бъде открито в житието на Свети Иван Рилски, където се говори как „пустинножителят отиде в Перник и се настани в место каменно близо до река, наречена Струма, и тук си направи свое покоище“.
Към началото на 11 век Първото българско царство вече се намира близо до своето падение под Византийска власт, но пернишката крепост, управлявана от легендарния Кракра Пернишки, остава непристъпна за армиите на Византийската империя, като печели няколко решителни сражения с войските на император Василий II.
Макар и непобеден, Кракра предава своята крепост, заедно с подвластните му 35 крепости, на Византия след смъртта на цар Иван-Владислав през 1018 година, считайки живота на своите хора за по-важен от безсмислената в онзи момент съпротива.
След възстановяването на българската държава пернишката крепост отново влиза в пределите ѝ през 1204 година.
Османското нашествие на Балканския полуостров отнема значението на Перник като стратегическа крепост и административен център.
В същото време в района на града се заселват десетки турци, а скотовъдството се превръща в една от най-развитите дейности. Перничани се превръщат в едни от по-заможните поданици в Османската империя.
Едва през 19 век, покрай проучването на територии в Османската империя, които са годни за изграждане на железопътни трасета, австрийският геолог Фердинанд Хохстетер констатира, че Пернишката котловина разполага със страхотни залежи от кафяви въглища.
През 1873 година започва първото практическо използване на въглищните запаси на Перник от страна на италианска комисия, която отговаря за прокарването на железопътното трасе София-Кюстендил. В тази дейност се включва и самият Иван Вазов.
На 6 януари 1878 година Перник е освободен от бригадата на генерал Йосиф Гурко. Към онзи момент Перник е малко село с около 1000 жители, които основно се занимават със земеделие и скотовъдство.
По силата на Берлинския договор селото попада в пределите на Княжество България. Това изиграва важна роля за самата България, тъй като в следващите десетилетия започват активно да се усвояват запасите от каменни въглища.
Това позволява и на Перник да се разрасне значително, превръщайки се в енергийното сърце на България за десетилетия напред.
