Описание на Пазарджик

Пазарджик е голям български град, един от 27-те областни градове у нас, който се намира в южната част на страната.

По данни на ГРАО към 2015 година населението на Пазарджик наброява 76 739 души, докато НСИ отчита сериозен спад на населението към края на 2018 година.

Името на града произлиза от османския период, когато тук са заселени група татари, чиято основна дейност е да пазят прохода Момина Клисура (тогава наричан Къз дервент).

В допълнение с добре известната функция на града да бъде място, в което жителите от околните населени места идват, за да търгуват със стоки, не е случайно, че първото име на града е Татар Пазарджик.

Самата етимология на думата „Пазарджик“ идва от тюркско-персийския език. Наставката „джик“ означава, че градът е бил малък – т.е. малък пазар.

От 1930 година насам празникът на града се чества на 21 май всяка година. Поводът е църковният празник на Св. св. Константин и Елена.

Някои от най-прочутите българи, родени в Пазарджик, са възрожденецът Стефан Захариев, политиците от Царство България Константин Величков, Константин Муравиев и Кимон Георгиев, поетът Никола Фурнаджиев, художникът Райко Алексиев, както и съвременният политик Екатерина Михайлова.

Къде е точното местоположение на града

Пазарджик е административен център, заемайки ролята както на Община, така и на областен град.

От гледна точка на географско разположение, градът се намира в Горнотракийската низина и по-конкретно в така нареченото пазарджишко-пловдивско поле. Река Марица протича през града, разделяйки го на две части – северна и южна.

Землището на Пазарджик се простира на площ от 37, 382 квадратни километра, заобиколено от Средна гора на север и от Родопския масив на юг.

Няколко основни пътни артерии се срещат в Пазарджик – това са първокласният републикански път 8, второкласния път 37, както и третокласните пътища 3703 и 3704.

Най-близките населени места са Мирянци, Синитово, Главиница, Мокрище, Звъничево, Драгор, Ивайло, Добровница и Мало Конаре.

Туризъм в Пазарджик – къде и какво

Пазарджик разполага с добре развит туризъм, включващ както природни дадености, така и културно-исторически забележителности.

Като места за отсядане, в града има над 15 хотела, включително семейни такива, 1 къща за гости, както и 2 апартамента за краткосрочно отдаване под наем.

Пазарджик е един от най-големите градове в Южна България и като такъв е важен център както на културен, така и на нощен живот.

Градът може да предложи много и най-разнообразни развлечения и ние определено препоръчваме да посетите този прекрасен български град.

Забележителности в Пазарджик, които задължително трябва да видите

Няколко са основните забележителности, на които препоръчваме да обърнете внимание по време на престоя си в Пазарджик.

Една от тези забележителности е къщата-музей Константин Величков, която се намира в града. Къщата е запазена и е обявена за културно-исторически паметник на България.

Родната къща на Константин Величков впечатлява със своята автентична архитектура и просторен двор.

Вътре е разположена експозиция, в която е представен целият живот и дело на Константин Величков.

Друга къща-музей, която може да посетите, е тази на Станислав Доспевски. Построена е през 1864 година и е била дом на прочутия художник. Тази къща-музей е и единствената в България, която е посветена на художник от епохата на Възраждането.

В днешно време може да разгледате къщата и всички запазени вещи в нея, разказващи за живота на Доспевски и неговото семейство, както и художествените му произведения.

Един от символите на Пазарджик е старата градска часовникова кула. Кулата е била построена през 1741 година и в днешно време от нея е останала единствено част от каменните основи с височина от около 5 метра.

История на Пазарджик и какво да научим от нея

За разлика от доста други големи български градове, Пазарджик е сравнително ново населено място.

Официалната година на създаването на града е 1485, но впоследствие е открит регистър на акънджиите от 1472 година, в който е споменат град под името Пазарджик.

Това сериозно оспорва официалната теза за създаването на града от преселени татари.

Въпреки спора с годината градът е изграден като ключова станция, поставен на главния балкански път по онова време – Виа Милитарис, който свързва Белград и Константинопол през прохода Траянови врата.

В същото време от Пазарджик започва водният път по Марица, както и свръзките с Адриатическия и Босненския път. Всичко това прави Пазарджик ключов кръстопът на Балканския полуостров.

През по-голямата част от османския период градът е предимно мюсюлмански и за това свидетелстват близо 20-те джамии, построено през 15 и 16 век.

От средата на 16 век, обаче, в града започват да се заселват и компактни маси от български заселници, идващи от близките села, които до този момент единствено посещавали пазара.

Първата българска махала в града е Вароша и там е издигната църквата Свето Успение Богородично.

В следващите столетия се създават още няколко български квартала, като българското население расте значително за сметка на мюсюлманското.

Към средата на 19 век в Пазарджик има общо 33 махали, от които 18 са турски, а 12 са български.

Малко преди Освобождението българското население вече е преобладаващо над турското. В града живеят предимно търговци и занаятчии, които значително допринасят за развитието му.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Пазарджик е освободен на 14 януари 1878 година от Западния руски отряд на генерал Йосиф Гурко.

След Освобождението масово турското население на Пазарджик напуска града и остава зад себе си разрушение и глад.

Според Берлинския договор Пазарджик попада на територията на Източна Румелия със статут на департамент (или област според днешните стандарти).

В следващите десетилетия градът продължава да се развива и е основен източник на продукти като ориз, тютюн, зеленчуци, вино и коноп.