Съдържание
Описание на Монтана
Монтана е средноголям български град, един от областните градове в страната, който се намира в северозападната част на страната.
Населението му към 2015 година възлиза на 44 502 души, по данни на ГРАО, но според статистиките на НСИ този брой постоянно намалява.
Монтана е един от градовете в България, чието име е доста волатилно през вековете, а днешното име градът получава едва през 1993 година.
Римското име на Монтана е Монтанезиум, докато славяните го кръщават Кутловица (вероятно е свързано с котловината около града).
След Освобождението името на тогавашното село е Голяма Кутловица, а през 1891 година то е повишено в град и получава името Фердинанд, като е кръстено на българския княз.
През 1945 година градът е преименуван за пореден път – този път на Михайловград в чест на местния комунистически активист Христо Михайлов.
През 1993 година Монтана получава днешното си име чрез указ на тогавашния президент на България Желю Желев. Името е базирано на римското Монтанезиум.
Някои прочути личности, родени в Монтана, са политикът Асен Греков, актрисата Елен Колева, видният политик от БЗНС Любен Коларов, певицата Нели Рангелова, футболистът Стилиян Петров, както и волейболистът Теодор Тодоров.
Местоположение на Монтана
Монтана е административен център на едноименните Община и Област. Като големина се нарежда на 20-то място сред областните градове у нас.
Като географското разположение, Монтана се намира в равнинно-хълмист терен в източното подножие на така наречения Михайловградски баир, част от Западния Предбалкан и Веренишкото бърдо.
Средната надморска височина е 147 метра, а землището на града се простира на площ от 69 235 000 кв. м.
В по-мащабен аспект, Монтана е разположена в долината между възвишението Пъстрина и язовир Огоста.
Река Дунав е на около 45 километра северно, а границата със Сърбия се намира на 30 километра на запад.
В Монтана се преплитат няколко важни пътни артерии, сред които първокласният републикански път 1, второкласният път 81, както и третокласния път 816.
Най-близките населени места са Николово, Долно Белотинци, Крапчене, Студено буче, Войници, Живовци, Долна и Горна Вереница, Горно Церовене и Благово.
Какво да очакваме от туризма в Монтана
Монтанският туризъм не е от най-развитите – града разполага с около 10 хотела и няколко къщи за гости.
Въпреки това има достатъчно възможности да посетите града, независимо дали организирате голямо семейно събиране, екскурзия, фирмен тиймбилдинг или просто почивка за двама.
Градът със сигурност има какво да покаже от своята история, а природата също е дала немалко на Монтана.
Намиращият се в съседство язовир Огоста пък е страхотен за риболов, излети, пикници и къпане.
Забележителности в и около града, които задължително да посетите
Историческият музей може би е мястото, от което трябва да започнете обиколката си сред монтанските забележителности. Създаден е през 1951 година като Музей на Септемврийското въстание.
Едва през 1991 година е преобразуван в нетематичен Исторически музей, в същото време запазвайки своите ценни експонати.
В днешно време музеят разполага с няколко експозиции, включително етнографска и археологическа.
Друга интересна забележителност е археологическата експозиция на открито Лапидариум, която се намира в малка градинка и включва 56 паметници, открити в региона. Паметниците са обявени за културна ценност.
Ако искате да се докоснете до част от историята на Монтана, то раннохристиянските базилики на античния град Монтанезиум се запазени и могат да се видят.
Датирани са от периода 2-6 век и край тях са открити различни мраморни римски статуи. Останките от тези базилики са със статут на архитектурно-исторически паметник с национално значение.
Ако искате да посетите и самата крепост Кастра ад Монтанезиум, тя се намира в северозападния край на града на хълма Калето.
Счита се, че крепостта е играла важна роля по време на Римската империя, но през 6 век е разрушена от авари и славяни.
В днешно време останките са реставрирани частично и крепостта е с абсолютно свободен достъп.
Районът около Монтана е пълен с най-различни язовири, които любителите на риболова могат спокойно да посетят.
Това са язовирите Липовец, Чернила, Огоста, Долна вода, Ягодник и Добри дол, които се намират в периметър от около 10 километра.
Най-интересното от историята на Монтана
Монтана съществува още от периода на Римската империя, като и преди това е имало тракийско селище на това място.
Благодарение на стратегическото си разположение върху бърдо, това място е избрано за изграждането на военен гарнизон, който трябва да възпира нападения на племена идващи от север.
През 160 година след Христа гарнизонът получава градски права и името Монтанезиум, което в буквален превод от латински език означава „планинско селище“.
В периода на своето съществуване градът се разраства значително и се превръща във втория по важност град в провинция Горна Мизия.
6 век е повратен за района, тъй като редица славянски и аварски племена го опустошават. Към 560 година славяните се заселват в района и наричат селището Кутловица.
Това селище отново процъфтява по времето на Първото и Второто българско царство, като дори се превръща в епархийски център.
За съжаление след османското нашествие Кутловица за пореден път е разрушена и запустява.
В периода между 1450 и 1688 година селището постепенно се заселва от турци и придобива облик на типичен ориенталски град.
Към 19 век Кутловица е почти изцяло турски град с много ясно изразен мюсюлмански облик. Преди Освобождението в селото живеят близо 600 турци и около 50 българи.
След Берлинския договор (1878 г.), обаче, Кутловица попада в пределите на новосъздадената българска държава и това предизвиква процес на масова миграция на български заселници от района на Белимел и Митровци.
Впоследствие има и масова имиграция на хора от Берковско. След Балканските войни в Кутловица се заселват и много хора от Годечко, Троянско, Софийско, Царибродско и Македония.
Градът е един от центровете на Септемврийското въстание от 1923 година, като въстаниците дори успяват за кратко да превземат града и да установят така наречената „работническо-селска власт“.
След края на Втората световна война започва една масова миграция от селищата в околността към новоименувания Михайловград.
По време на социализма градът се превръща в сериозен промишлен център и преживява значим икономически разцвет.
На няколко пъти градът сменя административните си длъжности като последно през 1999 година има извършена административна реформа и Монтана се превръща в самостоятелен областен град.
