Описание на Костенец

Костенец е голямо българско село, което се намира в югозападната част на страната. Населението му възлиза на 3617 души, според данните на ГРАО за 2015 година.

Надморската височина на селото е 689 метра, а землището му заема площ от 109, 381 кв. км.

Костенец е едно от най-големите села в България, като дори задминава някои градове със своето население.

Всяка година на 15 август се чества празникът на църквата „Св. Успение Богородично“. Друго редовно събитие в Костенец е големият събор, който се организира в местността „Кръстите“ на Гергьовден.

Мястото е специално за костенчани, тъй като според легендите там са били покръстени предците им.

Прочути личности, родени в селото, са българският генерал Симеон Петковски и театралният и киноактьор Георги Русев.

Къде е разположен Костенец

Село Костенец е част от едноименната община, която се намира в съседния град Костенец, както и от Софийска област.

Географски погледнато Костенец е разположен в подножието на Рила. Той е важен транспортен коридор, което го прави и привлекателен туристически център.

Северно от селото преминават железопътната линия София-Пловдив, както и първокласния републикански път 8. Още по-на север пък преминава автомагистрала „Тракия“.

Най-близките населени места са град Костенец, Габровица, Долна Василица, Горна Василица, Момин проход, Пчелин и Долна баня.

Какъв е туризмът тук

Туризмът в Костенец е добре развит и сериозна причина за това са характерните за района хипертермални минерални извори.

Селото разполага със 7 хотела и 5 къщи за гости. Близостта му до София го прави популярна дестинация и туризмът е сериозна част от икономическия живот на Костенец.

Националният парк „Рила“ също допринася за тази популярност, а природата около селото е повече от живописна.

Забележителности в района, които да посетите

Само на 7 километра североизточно се намира Средновековната крепост Траянови врата. Крепостта датира още от 2 век и играе много ключова роля в средновековната българска история.

Тук се провежда прочутата битка между византийския император Василий II и българският цар Роман, придружен от комитопулите Арон и Самуил, последният от които впоследствие става български цар, през 986 година.

Костенският водопад е може би най-прочутата забележителност в района на Костенец. Разположен е на река Чавча и се намира южно от селото.

Височината на водопада е близо 10 метра, а най-пълноводен е през пролетта, особено когато се топят снеговете.

Костенският водопад е обявен за природна забележителност през 1974 година. Днес той е популярна атракция, а достъпът до него е повече от удобен – има асфалтиран път, паркинг, както и заведения за хранене.

Друг водопад в района, който бихме препоръчали, е Скаловитец. Намира се в района на Източна Рила, на около 8 километра от Костенец.

Той е значително по-висок от Костенския водопад и достига 25 метра, като е разделен на три стъпала.

До Скаловитец се стига по специално изградена пътека, която е маркирана в червено.

История на селото

Районът на селото е обитаван от хилядолетия, а историците твърдят, че тук първоначално се заселва тракийското племе беси през 2 век преди Христа.

Хълмът „Горна черква“ е щателно проучен от археолози и там са открити останки от стара крепост, както и очертания на християнска трикорабна базилика, най-вероятно от 5 век.

Съвременното име Костенец възниква по-късно и се предполага, че е свързано с многобройните кости, които остават в полето на селото в следствие на многобройните битки, водени в този район.

След като римляните издигат крепост в Костенец те прокарват път от дунавската крепост Гиген, който стигал чак до Солун.

На 17 август 986 година се провежда прочутата битка между войските на цар Самуил, който тогава е все още комитопул и армията на византийския император Василий II.

В този период българската държава е все още силна, а Самуил заедно със своя брат Арон и в името на тогавашния български цар Роман, разбиват войските на Василий II и постигат славна победа.

С падането на първата българска държава през 1018 година Костенец губи своето значение.

През османския период то е обикновено село, а жителите му се занимават основно с животновъдство и земеделие.

След Освобождението през 1878 година селото става част от Източна Румелия, а през 1908 година официално си присъединява и към Царство България.