Копривщица

Описание на града

Копривщица е малък български град, който се намира в централната част на страната. Населението му наброява 2321 души според данните на ГРАО към 2015 година.

Градът е разположен на 1060 метра надморска височина, а землището му се простира на площ от 139 165 кв. км.

Копривщица е град с много богата история, особено от периода на българското Възраждане. Сред най-популярните копривщенци са Георги Бенковски, Георги Тиханек, Михаил Маджаров, Петко Каравелов, Тодор Каблешков и Любен Каравелов.

Повечето изследователи се обединяват около тезата, че името на града идва от растението коприва (копривище). Българският археолог Васил Миков пък твърди, че старата форма на името на града – Коприщица – идва от гръцки и означава „торище“ или „обор“.

Неофициалният химн на града е песента „Хубава си, моя горо“, написана от Любен Каравелов и композирана от Георги Горанов.

Къде е разположена Копривщица

Географски градът е разположен в планински район, в централната част на Същинска Средна гора. Част от територията му се намира в живописната долина по течението на река Тополница.

Копривщица е административен център на едноименната Община и е част от Софийска област.

Основната пътна артерия, преминаваща през града, е третокласният републикански път 606. На 12 километра северно от Копривщица преминава първокласният път 6, познат още като „Подбалкански път“.

Градът е съвсем близо до границата между Софийска и Пловдивска област, като София е на цели 110 километра, докато Пловдив е значително по-близо – само на 60 км разстояние.

Най-близките населени места са Душанци, Антон, Клисура, Стрелча, Кръстевич, Дюлево, Панагюрище и Пирдоп.

Най-доброто от копривщенския туризъм

Копривщица е град, който има не само богата история, но и прелестна природа, а комбинацията от културно-исторически и природни забележителности определено привлича много туристи.

Градът разполага с близо 50 хотела, от които 18 семейни, и приблизително 50 къщи за гости. Възможностите за посещение са големи и разнообразни – има както по-луксозни предложения, така и по-бюджетни опции.

Доста популярна гледка в Копривщица е старата възрожденска архитектура, изразена в многобройните къщи, запазени от епохата на Възраждането. Такива са:

• Павликянската къща;
• Догановата къща;
• Чалъковата къща;
• Старирадевата къща;
• Марковата къща;
• Млъчковата къща и много други.

Районът е много подходящ за разходки из планината, излети, пикници и какво ли още не.

На кои забележителности в Копривщица да обърнете внимание

На първо място си заслужава да се отбележи, че самата Копривщица е забележителност и това е не само в преносен смисъл – градът е обявен за национален архитектурно-исторически резерват с международно значение.

Тук може да посетите повече от 400 исторически, архитектурни и етнографски паметници – едва ли ще имате времето да ходите някъде извън града, по време на престоя си.

Копривщица е прочута с видните български революционери и общественици, които са родени в нея, а като резултат от тази богата история днес всеки посетител може да види редица къщи-музеи на някои от най-видните българи. Такива са например:

• Къщата на братя Каравелови;
• Къщата-музей на Димчо Дебелянов;
• Къщата на Георги Бенковски;
• Ослековата къща;
• Къщата-музей на Тодор Каблешков;
• И други.

Една от най-значимите забележителности, които си заслужава да посетите, е Мостът на Първата пушка.

Това е мястото, в което е обявено Априлското въстание и има огромно историческо значение за българската национална памет.

Чисто архитектурно самият мост не се различава по нищо останалите в града – представлява каменен мост с един свод. Значението му за българската история, обаче, е безценно.

Ако обичате разходките в природата, то за вас прекрасни опции са екопътеките Тракийски могили и Пътека на здравето.

Едно интересно място, което със сигурност ще ви хареса, е местността Сополиви камъни, която се намира на около 5 километра от Копривщица.

Всичко най-важно от историята на града

Смята се, че селището Коприщица, или Авраталан, както е турското му име, е възникнало по време на късното Средновековие.

По време на османския период то е било най-голямото и главно войнишко село на територията на Средна гора.

През столетията на османско владичество Копривщица е имала невиждани за българско населено място привилегии, а копривщенските войници са се били в редовете на турската армия в редица битки и дори са стигали до Виена.

Високият стандарт на живот, относителната свобода, както и почти никаквите данъци, позволяват на селището да се разрасне и в даден момент то достига население от близо 10 000 души, което е много за почти изцяло българско населено място.

В края на 18 и началото на 19 век селото бива опожарено цели три пъти в рамките на по-малко от 20 години.

Привлечени от големите богатства и благосъстояние на копривщенци, кърджалиите ограбват и опожаряват селото през 1793, 1804 и 1809 година.

Огромна част от населението на Копривщица напуска още през 1793 година и се разпръсква в огромната територия между Пловдив, Димотика и Одрин.

Въпреки това, благодарение на своето трудолюбие, находчивост и любов към родното си място, копривщенци съумяват да се завърнат и да възродят града.

През 1867 година Васил Левски посещава Копривщица и създава първия Революционен комитет.

През 1876 година тук е дадено началото на Априлското въстание от Тодор Каблешков, а начело на самото въстание застава Георги Бенковски.

След Освобождението през 1878 година мечтата на повечето революционни дейци се сбъдва – Копривщица става част от свободна България.

Един от нейните жители дори става министър-председател на Княжество България – Петко Каравелов.

За съжаление в голям период след Освобождението (1878 г.) Копривщица не получава почти никакво специално внимание въпреки богата си история и културно-исторически паметници.

Едва през 1930 година е учреден първият музей в града. Той се помещава в местното читалище и представлява обща музейна сбирка с няколко раздела – етнография, история, видни копривщенци и революционно движение.

През 1952 година, в опит да се спре разрухата на града и нейните автентични възрожденски къщи и улици, Копривщица е обявена за град-музей. Близо 20 години по-късно, през 1971 г., тя получава статут на архитектурен и исторически резерват.

Най-голямото призвание идва през 1978 година, когато градът е обявен за национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм.

В периода на 70-те години започва мащабна реставрация и консервация на редица паметници на културата, градски улици и музеи.

За цялото десетилетие държавата инвестира милиони левове в изграждането на близо 400 нови къщи и близо 100 нови обекта, най-мащабният от които е паметникът на Георги Бенковски.

Днес Копривщица е една от най-популярните туристически дестинации, а всяка къща и уличка в града е с автентична възрожденска архитектура, запазвайки българските традиции и история в една своеобразна капсула на времето.