Съдържание
Описание на Копаница
Копаница е малко българско село, което се намира в западната част на страната. Населението му наброява 181 души, според данни на ГРАО за 2015 година.
Надморската височина на селото е 685 метра, а землището му се разпростира на територия от 13,06 кв. километра.
Селото се гордее със своето читалище „Христо Ботев“ и със създадените към него кукерска и танцова група, чиято основна цел е съхраняването на местния фолклор.
Копаница е и родно място на голям брой военнослужещи, загинали по време на Балканските войни и Първата световна война (1912-1918 г.), като точният им брой е 13 души.
Местоположение на Копаница
Селото се причислява към Община Радомир и Област Перник. Географски Копаница е разположена в северозападната част на Радомирската котловина.
Източно от селото преминава река Струма, която се използва за отводняване на района.
В релефа на селото преобладават хълмистите хорстови възвишения, изградени основно от пясъчници и мергели.
Основната пътна артерия, преминаваща през селото, е третокласният републикански път 603. Само на няколко километра източно преминава и главният първокласен път 6, част от международния коридор E871.
Най-близките населени места са Лесковец, Николаево, Борнарево, Черна гора, Батановци, Планиница и Радомир.
Какъв е туризмът в Копаница и какво ни предлага
В селото има две къщи за гости, в които може да отседнете, с капацитет от съответно 12 и 14 места.
Къщите са приветливи, а редицата удобства и екстри ги правят подходящи за големи семейни събирания, приятелски компании или фирмени тиймбилдинги.
Домакините на къщите предлагат разходка до намиращия се наблизо язовир Лобош, където може да се разходите с моторна лодка или пък да опитате от някой от водните атракциони – теглене с банан, ринг или водни ски.
Природата на Копаница е красива и предразполага към релаксиране на ума и тялото. Заслужава си да отбележим и река Струма, която е подходяща за риболов и привлича доста рибари.
На кои забележителности да отделим време
Радомир не е толкова далеч – само на около 4 километра, но там има няколко забележителности, които си заслужава да посетите.
Една от тях е водопад Бучалото, който се намира не къде да е, а в центъра на града. Бучалото всъщност е един от малкото градски водопади у нас. Той е част от река Изворска, която пък се спуска от планината Голо бърдо.
Височината на водопада е около 10 метра, а от 2002 година насам около него са изградени мостчета, места за отдих и изкуствено езерце.
По-нагоре в планината може да посетите и Радомирския манастир Възнесение Господне. Смята се, че манастирът е от времето на Втората българска държава, но най-ранните писмени сведения са от 1570 година, когато е отбелязан данъка, който манастирът трябва да плати на Османската империя.
Имайте предвид, че манастирът е недействащ, като единствено на храмовия празник Свето Възнесение Господне се събират хора и се прави курбан.
Други забележителности, които можем да препоръчаме в района, включват конната база Витоша, хижа Орлите, пернишкият манастир Свети Пантелеймон, както и средновековната пернишка крепост Кракра.
История на селото
Западно от читалище „Христо Ботев“ сред нивите на Копаница са открити и първите признаци за цивилизация и живот по тези земи.
Това са няколко глинени отломки от грънци, които археолозите датират от праисторически времена.
В по-широк диапазон около селото също са открити важни находки – това са останки от късноантично селище с езически некропол, както и други останки от късноантично селище.
Днешното село Копаница се среща за първи път в писмени извори през 1572 година, когато е споменато в тимарски регистър.
В този период селото не е разполагало с църква, нито с някакви други по-стари архитектурни обекти, което предполага, че най-вероятно е било разрушавано в миналото.
Селото дочаква своята свобода от османска власт през 1878 година и впоследствие то влиза в състава на новото Княжество България.
Периодът след Освобождението се оказва плодотворен за селото като редица хора се заселват в Копаница от близките планински села.
През 1885 година тук е открито и първото училище, а през 1909 година е издигната и църквата „Св. Иван Рилски“.
Особено драматични се оказват Балканската и Първата световна война, в които много копаничани дават своя живот в името на България.
През 1962 година, по време на VIII конгрес на БКП, се взима решение, с което няколко хиляди села в България се обявяват за безперспективни, като едно от тях е Копаница.
Това значително забавя развитието му и в даден момент го обрича на масова емиграция.
