Описание на селото

Ключ е средноголямо българско село, което са намира в югозападната част на страната в изключително живописна местност.

Населението на селото наброява 835 души според данни на ГРАО към 2015 година.

Традиционният събор на Ключ се провежда на 2 август всяка година, когато се отбелязва и Илинден по стар стил.

На 1 и 2 януари се провеждат пък ежегодните кукерски игри, които са традиционни за района. Всяка година на Тодоровден се организират конни надбягвания.

Село Ключ е известно и като „футболно село“, тъй като в него са родени колцина съвременни футболист, сред които Александър Якимов, Благой Латинов, Костадин Марков, Герасим Заков и Спас Делев.

Селото е прочуто и със своята богата история, основно с голямата „битка при село Ключ“.

Къде се намира Ключ и как да стигнете до него

Административно-териториално, село Ключ спада към Община Петрич и Област Благоевград.

Географски, селото е разположено в полупланински район в северното подножие на планина Беласица – районът е известен още като Подгорие.

Реката Ключка, позната още като Липница, протича през селото. Тя е десен приток на река Струмешница (Струмица), която пък огражда землището на Ключ от север.

През селото преминава една основна пътна артерия и това е четвъртокласен републикански път, който тръгва от Първомай и преминава през всички съседни села, включително Ключ, преди да направи рязък завой след Габрене, движейки се успоредно на границата със Северна Македония и да се свърже с път 198 при ГКПП Златарево.

Най-близките населени места са Скрът, Габрене, Яворница, Камена, Самуилово, Коларово и Беласица.

На какъв туризъм може да се отдадете в Ключ

Селото разполага с една къща за гости, чийто капацитет възлиза на 12 легла. Къщата е страхотна за семейни събирания и честване на български празници.

Тя също така ви позволява да отседнете в това прекрасно българско село и да се полюбувате на природата му.

Намиращата се в съседство планина Беласица е изключително популярна сред любителите на природата, а селото е един от най-удобните изходни пунктове за изкачването на върховете Лозен и Тумба, както и останалите високи части на планината.

Самата планина притежава невероятна природа и неслучайно през 2007 година получава статута на природен парк.

На връх Тумба пък може да станете свидетели на нещо уникално – тук се събират границите на България, Северна Македония и Гърция, а гледката е повече от приказна.

Разбира се близостта на селото до границите с двете ни съседки ви позволява да се разходите до някоя от тях, а най-удобните гранични контролно-пропусквателни пунктове за тази цел са Златарево (за Северна Македония) и Кулата (за Гърция).

Забележителности, които си заслужава да видите

Както може би знаете, село Ключ разполага с богата история, а основният акцент пада върху Средновековието и прочутата битка при Ключ през 1014 година.

На около 3 километра от селото се намира националният парк-музей Самуилова крепост, който е създаден в памет на въпросната битка.

В музея ще откриете и запазени останки от самата крепост, която се издига на десния бряг на река Струмешница.

Крепостта е била част от прочутата Ключка отбранителна система, а според историците тя е изградена в периода 1009-1013 година от българския цар Самуил, за да бъдат отблъснати атаките на Византийската империя.

В днешно време всеки има възможност да се докосне до тази част на българската история и да види с очите си както останките от Самуиловата крепост, така и мястото на прочутата битка при село Ключ, която българската държава губи злощастно.

В едно от близките села Камена, намиращо се на 5 километра, започва пътека, водеща до водопад Срамежливеца.

Това е най-високият водопад в Беласица с височина от 21 метра. Тъй като се намира в труднодостъпен район, Срамежливеца е открит едва през 2009 година.

В днешно време до него е изградена пътека с беседки и места за отдих, но трябва да сте внимателни, тъй като в последната си част пътеката е доста стръмна.

В района може да посетите и други забележителности, сред които:

  • Чуриловският манастир Свети Георги;
  • Петричкият манастир Света Петка;
  • Светилищният комплекс Свети Мина;
  • Местността Рупите;
  • И много други.

История на село Ключ

Макар в съзнанието на българите село Ключ да се свързва основно с едноименната битка, всъщност то има доста богата древна история.

В землището на Ключ са открити останки от праисторически и антични поселения. Може би най-сериозна роля селището има по време на Средновековието и специално в началото на 11 век, когато българският цар Самуил изгражда тук Самуиловата крепост.

На 29 юли 1014 година се състои печалната за България битка при село Ключ, в която войските на византийския император Василий II Българоубиец разгромяват силите на цар Самуил и пленяват близо 14-хилядната българска армия.

Впоследствие Василий II ослепява почти цялата армия на цар Самуил и му я изпраща обратно. При вида на своите войници сърцето на българския цар на издържа и той издъхва.

Само 4 години по-късно Първото българско царство престава да съществува и е завладяно от Византия.

Село Ключ не играе толкова важна роля при Второто българско царство, поради което почти не се и споменава, освен в дарствена грамота на Хилендарския манастир, издадена от сръбския крал Стефан Душан през 1336 година, когато тази територия е под владение на Сърбия.

По време на османския период, селото се споменава в два османски регистъра от 1570 и 1664-1665 година, като според първия регистър в него живеят 163 християнски домакинства и 2 мюсюлмански такива.

През 19 век населението на селото вече е далеч по-изравнено и в него живеят почти толкова мюсюлмански семейства, колкото и християнски.

Ключ дочаква своята свобода не през 1878 година, когато се създава третата българска държава, а едва през 1912 година – по време на Първата Балканска война.

В последвалата Междусъюзническа война през 1913 година, селото бива превзето за кратко от гръцката армия и опожарено.

Местното турско население бяга, а на тяхно място впоследствие се заселват български бежанци от Кукушко и Демирхисарско.

В днешно време село Ключ притежава престижното отличие „Златен печат“, присъдено за това, че е уникално европейско селище с древна история и богато културно наследство. Отличието се присъжда от Европейския форум на експертите.