Съдържание
Описание на Кладоруб
Кладоруб е малко българско село, което се намира в северозападната част на страната. Населението му наброява 42 души, според данни на ГРАО към 2015 година.
Въпреки малкия си размер, селото има какво да предложи на своите посетители, а районът е богат на забележителности, които да посетите.
Ако търсите малко и китно селце, изпълнено със спокойствие, което ще ви отнесе в изцяло нов свят, значи Кладоруб е вашето място.
Как да стигнете до селото
Административно територията на Кладоруб се причислява към Община Димово и Област Видин.
Географски селото е разположено в полупланински район, в подстъпите на Стара планина. През него преминава река Арчар.
В Кладоруб се съединяват две пътни артерии – третокласните пътища 1102 и 1104, като последният води до първокласния републикански път 1, част от международната пътна мрежа E79.
Най-близките населени места са Върба, Острокапци, Рабиша, Димово, Бела, Сливовник, Вещица и Толовица.
Туризъм в Кладоруб – какво ви очаква
Селото разполага с един туристически комплекс, който има леглова база от 16 места. Самият комплекс представлява добре поддържана автентична селска къща с голяма градина.
В къщата ще откриете гостна с автентична селска камина, напълно оборудвана кухня, както и битова механа.
Комплексът може да осигури допълнителна леглова база в случай на по-големи посещения.
Кладоруб е заобиколено от широколистна гора и природните му дадености са повече от забележителни.
Според отделни проучвания на околната среда, въздухът в това село е естествено лекарство за астматично болни хора.
Забележителности в селото и околността – на какво да наблегнем
Само на 5 километра се намира Рабишкото езеро. То е уникално с това, че е най-голямото вътрешно езеро в страната и седмото по големина спрямо всички останали в страната.
Смята се, че езерото е с тектонски произход, а образуването му се е получило в следствие на разместване на земни пластове, които оформят локална котловина.
Дъното на котловината впоследствие се пълни с вода, а учените смятат, че това е изключително рядка аномалия.
Езерото почти няма водосборен басейн и е безотточно. Впоследствие в западния край на езерото е издигната близо 13-метрова язовирна стена.
Езерото предлага отлични условия за плуване, къпане, както и риболов, а във водите му ще откриете толстолоб, бял амур, сом, щука, шаран и други.
Може би най-прочутата забележителност наблизо е една от най-големите пещери в България – Магурата.
Общата дължина на галериите надхвърля 2.5 километра и пещерата е пригодена за туристически посещения.
В едно от разклоненията на Магурата се произвежда пенливо вино, тъй като пещерата има много сходни условия с тези във френската област Шампания.
На около 12 километра от Кладоруб пък се намира Белоградчик с неговите Белоградчишки скали и крепост.
Този скален феномен не бива да се пропуска и ако никога не сте го посещавали, сега е перфектният момент да го направите.
В града може да отскочите и до астрономическата обсерватория, която наред с тази в Рожен, е част от Българската Академия на Науките.
Обсерваторията е отворена за посетители и всеки може да наблюдава небесни обекти, да разгледа богатата колекция от постери, оборудване и телескопи, както и да чуе кратка беседа.
История на селото
Въпреки малкия си размер, селото има доста интересна история. След мащабни археологически проучвания се оказва, че Кладоруб е построено върху останките на древно антично селище.
Името на селището е „Conbustica“ и е отбелязано в римската пътна карта „Tabula Peutengiriana“.
Според проучванията, останките под селото са на древен лагер на римски помощни войски. Открити са редица метални предмети и римска керамика, които показват, че създаването на този лагер най-вероятно е станало през 1 век.
След Дакийските войни, водени от император Траян, в следствие на които Римската империя присъединява към себе си земите на днешна Румъния, военният лагер е преместен, а на мястото му се образува цивилно укрепено селище.
Няма данни за това до кога е просъществувало това селище и защо е разрушено.
Днешното село Кладоруб най-вероятно възниква по време на османския период. След Освобождението (1878 г.) селото става част от новосъздаденото Княжество България.
