Описание

Каспичан е малък български град, разположен в североизточната част на страната. Населението му наброява 3144 души по данни на ГРАО към 2015 година.

Градът е основно транспортен възел, но на територията на общината има и няколко много важни културно-исторически и архитектурни за България забележителности.

На остров Гринуич в Антарктика има морски нос, който е кръстен на Каспичан.

Местоположение на Каспичан

Каспичан е административен център на едноименната община и е част от Област Шумен. Като географско разположение, Каспичан се намира в централната част на Североизточна България.

Северно от града преминава автомагистрала „Хемус“, а през него и железопътните трасета Русе-Варна и София-Варна. Това прави града много ключов транспортен коридор в тази част на страната.

Друга важна пътна артерия, преминаваща през Каспичан, е първокласният път 2. Най-близките населени места са едноименното село Каспичан, Енево, Могила, Мадара, Нови пазар, Плиска, Кюлевча и Шумен.

Туризъм в Каспичан

Градът предлага три къщи за гости, най-голямата, от които разполага с леглова база от 40 места. Като цяло туризмът тук не е от най-развитите, но въпреки това има какво да правите.

В околностите на Каспичан се намират едни от най-прочутите историческите паметници в България като мадарският конник и националният историко-археологически резерват „Плиска“. Самият град също е интересен и приятен за разходка.

Забележителности в града и района

Макар самият град да е беден откъм забележителности, не така стоят нещата в района. В Каспичан основните забележителности са местният културен център, който е обединение от читалището, градската библиотека и киното в града, както и общинският детски комплекс, който е преобразуван от някогашния пионерски дом.

Излезете ли от Каспичан, обаче, има реална опасност да се изгубите от толкова много забележителности.

В местността Кирека, близо до града, се намира раннохристиянска гробница, която е изцяло вкопана в скалите. Според някои сведения, гробницата датира от 4-5 век, тъй като носи всички характерни белези на трако-римските некрополни съоръжения.

В съседния град Нови пазар може да посетите местната часовникова кула, която се счита за символ на града. Построена е през 1826 година, а в периода 1865-1868 година е пренесена на сегашното си местоположение.

Само на около 5 километра южно от Каспичан се намира археологическият резерват Мадара, дом на едноименния мадарски конник.

Целият комплекс е разположен на обща площ от няколкостотин декара, а центърът се намира около така наречената Голяма пещера.

Център на вниманието, обаче, е средновековният скален барелеф Мадарски конник. Скалният паметник е изсечен на височина от 23 метра, а според археологическите проучвания, това се е случило през 8 век.

Смята се, че заслуга за това имат прабългарите, които владеят тези територии по това време. Конникът е символ на величието на българската държава, а според различните теории това е или хан Тервел или хан Омуртаг.

Това, което е още по-уникално при Мадарския конник е, че това е единственият запазен скален релеф в цяла Европа от епохата на Средновековието.

Разбира се другата основна забележителност, ключова за българската история, е Националният историко-археологически резерват Плиска, който се намира в едноименния град, само на 8 километра северно от Каспичан.

Резерватът включва всички археологически разкопки на първата българска столица Плиска, които разкриват градоустройството ѝ.

Резерватът е разделен на две части – вътрешна и външна част. Най-запазени са портата на града и базиликата, която е средище на средновековната българска култура и писменост. Най-вероятно в тази базилика са работили и учениците на Кирил и Методий.

История на Каспичан

Историята на този малък български град всъщност е сравнително нова. Каспичан е създаден едва през 1866 година, почти в края на османското владичество на тези територии.

Създаването му е свързано с един ключов момент в историята на този регион – създаването на първата железопътна линия по българските земи, а именно Русе-Варна, която е открита през същата 1866 година.

Каспичан е създаден като железопътна станция „Шумлъ“, а през следващите години, особено след Освобождението (1878 г.), се развива като тържище и ключов железопътен възел.

На 7 септември 1964 година Каспичан е обявен за град, а 15 години по-късно, през 1979 година става център и на Община.

Българският историк Васил Миков твърди, че произходът на името на града е узски, по името на племенен вожд на узите.