Описание на Карнобат

Карнобат е средноголям български град, който се намира в югоизточната част на страната. Населението му, според данните на ГРАО за 2015 година, възлиза на 18 156 души, което го прави третият по големина град в Бургаска област.

Градът е прочут със своите лозарски масиви, както и с производството на вино и ракия, които се продават в цялата страна.

Прочути личности родени в Карнобат са художникът Атанас Жеков, писателят Минко Неволин, революционерът от ВМОРО Слави Мерджанов, художникът Бенчо Обрешков, поетът Иван Карановски, художникът Жечко Попов, както и волейболистът Николай Николов.

Къде се намира Карнобат

Карнобат е административен център на едноименната Община и е част от Област Бургас. Любопитно е, че е разположен на почти еднакво разстояние от областните градове Бургас, Ямбол и Сливен.

Географски градът е разположен в равнинна местност, прорязана от долините на реките Русокастренска и Мочурица.

Карнобат е ключов транспортен коридор, като тук преминава първокласният републикански път 6, част от международната пътна мрежа E773. Южно от града преминава автомагистрала „Тракия“. До Карнобат пък е разклонът за Шумен и Северна България.

Друг ключов транспортен възел е ЖП гара Карнобат. На нея дневно спират повече от 30 влака, включително движещите се по линията Варна-Бургас. Карнобат е ключов железопътен възел и поради факта, че свързва източна с централна България, както и южна със северна.

Най-близките населени места са Соколово, Глумче, Кликач, Сигмен, Мъдрино, Искра, Церковски, Крумово градище, Козаре, Хаджиите и Венец.

Какво да очаквате от туризма в града

Градът разполага с два хотела, в които може да отседнете, ако искате да останете за по-дълго време, както и един ресторант.

Като цяло туризмът тук е слаборазвит, поради факта, че местното население се препитава предимно със земеделие и лозаро-винарство.

Въпреки това има няколко забележителности, които може да посетите в района, така че възможностите за туризъм не са съвсем нулеви.

Забележителности, които да посетите около Карнобат

Основната забележителност, която може да посетите в града, е местният етнографски музей, който се намира в непосредствена близост до църковния храм Свети Йоан Богослов.

Самият музей се помещава в къщата-музей на Димитър Полянов – това е единствената съхранена възрожденска къща от градски тип.

Експозицията на етнографския музей е разделена в три зали и показа традиционната култура в този български край от епохата на Възраждането до първите десетилетия на 20 век.

Извън града, на около 7 километра, може да посетите останките от византийската крепост Маркели. Смята се, че е построена през късната Античност и вероятно е била разрушена по време на Османското нашествие.

На около 16 километра се намира село Лозарево, а там също има няколко интересни забележителности, които заслужават вниманието ви.

Една от тях е църквата Свети Димитър. Енорийската църква е построена през 1858 година от прочутия български първомайстор Генчо Кънев.

През 1878 година, по време на Руско-турската освободителна война, църквата бива ограбена и подпалена, но впоследствие е напълно реставрирана до първоначалния си вид.

Северно от Лозарево, в така наречената местност Градището, ще откриете останки от раннохристиянска базилика. Смята се, че въпросната постройка е изградена с цел да поеме функциите на друга по-ранна църква.

История на Карнобат

Кога е възникнало селище на мястото на днешния град, не се знае поради липсва на сведения.

Това, което може със сигурност да се твърди, че от 15 век насам градът винаги е бил административен център, както и средище на стопанския и търговския живот в региона. Знае се, че в града се е провеждал традиционен ежегоден панаир.

В различните пътеписи и сведения градът се споменава с няколко различни имена – Карново, Кариноваса, Каринабад и други.

В епохата на Възраждането градът се превръща в обединителен център на културно-просветното развитие в района. През 1791-1792 година в Карнобат работи поп Стойко Владиславов, познат като бъдещия епископ Софроний Врачански.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Карнобат е многократен обект на обири и безчинства от страна на черкези и башибозуци.

На 24 януари 1878 година градът е тържествено освободен от османско владичество, а със създаването на новата българска държава Карнобат се утвърждава като стопански, културно-просветен и административен център в района.