Описание

Калояново е голямо българско село, което се намира в централната част на страната. Населението му към 2015 година, по данни на ГРАО, възлиза на 2605 души.

Старото име на селото до 1934 година е Селджиково. Прочути личности, родени в Калояново са Георги Тунов, Андрея Тунов и Атанас Гаръбски.

Местоположение на Калояново

Географски селото е разположено в равнинен терен в Горнотракийската низина. Административно Калояново е център на едноименната Община и е част от Област Пловдив.

Областният град е на 24 километра от Калояново, а на 16 километра южно преминава и една от най-големите пътни артерии у нас – автомагистрала „Тракия“.

До магистралата се стига по преминаващия наблизо второкласен републикански път 64.

Най-близките населени места са Дуванлии, Житница, Дълго поле, Царимир, Черноземен, Ръжево и Граф Игнатиево.

Туризъм – какво ви очаква

Селото е бедно откъм възможности за туризъм, а места за отсядане тук няма. Единственият вариант е да отседнете в някое от намиращите се наблизо села или в Пловдив.

В южната част на селото се намира състезателна писта, която е открита през 2005 година и е доста посещавана от любителите на моторните спортове.

Любопитно събитие в Калояново е ежегодният празник на рогатия добитък „Муфканица“, който се празнува ежегодно на 11 февруари, денят на Свети Влас.

На празника се събират достатъчно дърва и на всяко кръстовище в селото се пали огън, а минувачите трябва да прескочат огньовете за здраве.

Добитъкът в селото е празнично окичен с гевреци и погачи. Стопаните раздават къшей хляб и бучка сирене за здравето и плодовитостта на своя добитък.

Забележителности в Калояново и местността

В селото има няколко забележителности, на които си заслужава да обърнете по-сериозно внимание. Една от тях е източноправославната църква „Света Троица“, която е открита през 1845 година.

Селото разполага и с друга религиозна забележителност – католическата църква „Свети апостол Андрей“, която е изградена през 2004 година в неоготически стил.

Калояново разполага и с немалко на брой паметници, особено за своя размер. Такива са паметникът на репресираните и убитите по време на комунизма, капелата-паметник на Дева Мария, както и паметникът на героите, загинали по време на антифашистката съпротива и Отечествената война, който силно наподобява паметникът на Шипка.

На около 2.5 километра от Калояново, до село Житница, се намира конната база Тракиец, където се предлагат условия както за любителска, така и за професионална езда.

На около 11 километра може да посетите кромлехът в Чолаковата могила край село Старо Железаре. Кромлехът, познат още като „Тракийска обсерватория“, е съставен от 24 каменни стълба с височина от 0.5 до 2 метра.

За съжаление при първоначалното проучване тази находка не е съхранена, поради което в момента е в ужасяващо състояние.

История на Калояново – какво можем да научим

Земите около Калояново са населени от най-древни времена – тук първоначално са живели тракийските племена одриси и койлалети в периода 8 век пр. Хр. – 5 век сл. Хр.

Едни от най-големите праисторически селища у нас, Чераджийската и Камшиковата могила, се намират точно до селата Житница, Дуванлии и Калояново.

Регионът на днешно Калояново е част и от най-ранната държавна организация в Древна Тракия – Одриското царство, което е основано през 5 век преди новата ера от цар Терес I (480-440).

Един от първите центрове на това Одриско царство се е намирал в Горнотракийската низина и в днешно време са открити останките му, сред които и царският дворец, в околностите на Калояново.

Първите сведения за селото през Средновековието идват от католическия епископ на София Петър Богдан Бакшич, който е Софийски архиепископ в периода 1646-1674 година.

По време на османския период селото е носило името Селджиково или Селджикьой, кръстено на местния феодал Селджик.

На 4 януари 1878 година Селджиково бива освободено от кавалеристите на руския генерал Павел Карцов.

През 1934 година то е преименувано на Калояново в чест на българския цар Калоян. Селото е със смесено религиозно население, като около 1600 са православни християни, а 1100 са католици.