Описание на Ивайловград

Ивайловград е български град, намиращ се в южната част на страната. Населението му е 3635 души, според данните на ГРАО за 2015 година.

Той е един от най-големите български градове в своята област и в него културата и традициите са на много висок пиедестал.

Освен това Ивайловград е прочут със своето вино и лозови насаждения. Старото име на града е Ортакьой.

Къде се намира Ивайловград

Градът е административен център на едноименната община и е част от Област Хасково. Географски е разположен в покрайнините на Източните Родопи и по средното течение на река Арда с нейните притоци Луда и Бяла река.

Ивайловград е уникален и с това, че разположението му го прави единствения град в България, от който може да тръгнете право на север и да стигнете до Гърция.

До града може да стигнете по второкласния републикански път 56, който тръгва от Момчилград и стига до ГКПП Ивайловград – Кипринос.

Най-близките населени места са Славеево, Свирачи, Драбишна, Хухла и Покрован.

Голямо разнообразие от възможности за туризъм

Градът предлага развита мрежа от туристически продукти, а близостта му до границата с Гърция го прави популярна дестинация, както за гърците, които искат да посетят България, така и за нашите сънародници, които искат да се разходят из южната ни съседка, без да им се налага да преспиват там.

В Ивайловград ще откриете близо 10 хотела, половината от които семейни, както и 4 къщи за гости. Възможностите да посетите този прекрасен български град са наистина големи.

Близостта на града до планината го прави привлекателен за планинарите, но в същото време и за любителите на морето се открива възможността да отседнат в Ивайловград и да отидат на море – разстоянието между града и гръцкия Александруполис е по-малко от 2 часа с автомобил.

Забележителности – кое и къде трябва да посетите

Ако се допитате до местните жители, те най-вероятно ще ви препоръчат първо да се насочите към местния Общински исторически музей.

Макар че е сравнително нов, отваряйки врати на 30 юни 2009 година, музеят разполага с богата и интересна експозиция в три изложби – История на града и района преди Освобождението, История след Освобождението (1878 г.) и Археология.

В трите изложби са събрани керамични изделия от античността, части от погребална колесница от тракийско време, най-различни монети, икони, оръжия от Руско-турската война, както и географска и историческа карта на България от 1913 година.

Само на 3 километра югозападно от града се намира Ивайловградският манастир Свети Свети Константин и Елена. Познат още като Лъджанския манастир, той е разположен в Източните Родопи.

Учените смятат, че той е основан през 13 век, макар и да нямат точни сведения за това. Към днешна дата манастирът не е постоянно действащ, но се отваря на големи християнски празници. На 8 септември всяка година се прави тържествена литургия, както и курбан за здраве.

Друга прочута забележителност в района е архитектурно-културният паметник „Вила Армира“. Намира се на около 3 км южно от Ивайловград и представлява красив римски комплекс от жилищни сгради.

Те са открити при археологически проучвания. Комплексът се състои от добре запазени колони, парапети, облицовки от мрамор, мозайки, предмети от бита, накити и керамични съдове. Вилата е голяма по размер и подсказва, че някога е била посещавана от представители на знатни семейства.

Други места, които си заслужава да посетите в района са:

  • Мостът Армира;
  • Крепостта Лютица;
  • Долменът при село Плевун;
  • Късновъзрожденските гробища при село Планинец и други.

История – кои са най-важните моменти за града

През Средновековието на мястото на днешния ивайловградски квартал Лъджа се е издигала здравата крепост Лютица (от която днес има само руини). Тя се споменава в епархийски списъци от времето на византийския император Лъв VI (886 – 912 г.), както и от патриарх Николай Мистик, който говори за митрополитско средище на име Лютица.

По-късно, през 14 век, император Йоан VI Кантакузин споменава за крепостта Лютица в своите мемоари, за която посочва, че войската му достига през 1342 – 1343 година.

Крепостта съществува до 1362 година, когато заедно с града биват превзети и разрушени от османски войски.

Въпреки това, турците не заличават напълно града, а напротив – кръщават го Ортакьой и го заселват наново. Ортакьой в превод означава „Средно село“.

През целия период на османско владичество градът остава незначителен и това се доказва от документи за стопанското, икономическото и политическото състояние на Одринския вилает, в който попада и Ортакьой. Там се споменава за Ортакьойската кааза и се посочва, че тя е малка и незначителна област във вилаета.

След Освобождението през 1878 година, този край на днешна България остава под османска власт чак до Балканските войни от 1912-1913 година, когато бива присъединен към Царство България.

След Балканските войни населението на Ортакьой е изцяло гръцко, докато околностите са населени предимно от турци и българи.

Краят на Първата световна война (1914-1918 г.) принуждава цялото гръцко население на града, осъзнавайки че този край ще остане под българско владение, да напусне пределите му.

На негово място се заселват стотици български семейства от Беломорска и Източна Тракия, като и до днес те представляват основното население в този регион.