Описание на Искрец

Искрец е българско село, което се намира в западната част на страната. Населението му към 2015 година възлиза на 1782 души, според статистиките на ГРАО.

Селото е спокойно и красиво, а за това допринася и невероятното му географско разположение сред старопланинските склонове.

Близостта му до София също е ключов фактор за живота на селото – много жители на столицата го избират за своя дестинация през почивни и празнични дни.

Местоположение на селото

Искрец е разположено в склоновете на Западна Стара планина. През селото преминава едноименната Искрецка река, която се влива в река Искър. Искрец е прочуто и със своите три групи карстови извори, познати като Искрецките извори.

Административно селото се числи към Община Своге и Софийска област. Столицата се намира на приблизително 45 км.

Искрец има много характерната за планински селища продълговата форма. През него преминава една основна пътна артерия и това е третокласният републикански път 164, който свързва Своге с второкласния път 81 при Бучин проход.

Най-близките населени места са Свидня, Завидовци, Добърчин. Брезе, Своге, Манастирище и Чибаовци.

Туризъм в Искрец и какво можем да правим там

Селото разполага с три къщи за гости с леглова база от, съответно, 23, 13 и 7 места. Независимо дали сте малка група или голямо семейство, място за вас ще се намери при всеки случай.

Както споменахме, селото е предпочитано от софиянци, поради близостта си до столицата, като в същото време Искрец предлага автентичното планинско изживяване и чистия въздух на Стара планина.

Споменавайки Стара планина, няма как да подминем и редицата възможности за планински туризъм, разходки, излети, походи и пикници.

Любителите на планината се чувствам като у дома си в този регион на България, поради което съветваме да не пропускате това изживяване.

Забележителности в селото и района

На около километър се намира местната пещера Душника. Тя е четиривходова водна и лабиринтна пещера, а общата ѝ дължина се изчислява на приблизително 876 метра. Особено интересна е за любителите на природата и търсещите приключения хора.

Ако пък сте любител на духовното и историята на България, на 2 км от селото може да посетите Искрецкият манастир Успение Богородично.

Манастирът е средновековен и се смята, че е основан през 13 век, но само век по-късно, по време на османското нашествие, той бива разрушен.

В началото на 17 век църквата на манастира е възобновена, а през 1834 година целият комплекс е реставриран и започва да действа отново като манастир.

В днешно време, за съжаление, манастирът не е действащ, а от него е запазена единствено църквата Успение Богородично като културно-исторически и духовен паметник.

Задължително за този район на България е да посетите водопадът Добравишка Скакля. Намира се близо до Своге и на около 3 километра от Искрец. Височината на водния пад е приблизително 20 метра, а достъпът до него е повече от лесен.

Водопадът е пълноводен през пролетта и единствено, ако е имало дъждове преди това. По пътя към водопада ще видите чешма и старо училище.

Ако имате автомобил и ентусиазирани хора за пътуване, може да разширите периметъра и да обходите доста повече забележителности, сред които скалният феномен Столо, пещерата Елата, природният феномен Дуглата, Вазовата екопътека и разбира се един от най-високите водопади у нас – Скакля.

История на Искрец – какво можем да научим

Историята на селото е свързана предимно с новата история на България. След Освобождението през 1878 година Искрец става част от новосъздаденото българско княжество.

В следствие на Съединението от 1885 година, на следващата година се извършва териториално-административна реформа, която разделя страната на 23 окръжия и 84 околии. Софийското окръжие разполага с 5 околии и една от тях е с административен център Искрец.

Това прави селото важно от гледна точка на административното деление на страната, а по този начин го превръща и в притегателен център за по-малките околни населени места.

За съжаление на жителите на селото, в началото на новия 20 век то постепенно изгубва своите позиции и след 1900 година за административен център е избран Своге.

Причините за това са няколко, сред които прокарването на железопътната линия София-Мездра, която минава през Своге, започналият добив на антрацит, както и основаването на фабриката за захарния изделия, която работи и до ден днешен.