Описание на Искър

Искър е български град, разположен в северната част на страната. С население от 3442 души към 2015 година, според данните на ГРАО, то е едно от най-големите населени места в своята област.

Градът впечатлява с красива природа и любопитни места, а протичащата наблизо река Искър предлага страхотни възможности за риболов.

На пръв поглед на изглежда като топ дестинация, но Искър може да ви предложи много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Старите имена на града са Махалата и Пелово.

Местоположение на града

Искър е административен център на едноименната община и е част от Област Плевен. Областният град е на 33 км, а друг голям град в околността – Кнежа – е на разстояние от 16 километра.

Географски градът е разположен в равнинна местност, с малко плато, разположено северно от него. На около 2 километра преминава река Искър.

Основната пътна артерия, преминаваща през града, е второкласният републикански път 13, свързващ Долни Дъбник с първокласния път 1 при Крапчене. Друга пътна артерия, която преминава през Искър, е път 1307.

Най-близките населени места са Писарово, Горни Дъбник, Долни Дъбник, Староселци, Долни Луковит, Глава и Кнежа.

Туризъм в града – какви са възможностите

Възможностите за туризъм в Искър са свързани предимно с намиращата се непосредствено река Искър. Самата река е подходяща за риболов, а местността около нея и за лов.

Разбира се, местността около селото е подходяща за разходки, а наблизо преобладават основно гористи и равнинни местности.

Забележителности на Искър и околностите

Ако попитате жителите на града, със сигурност едно от нещата, с които се гордеят те, е местната църква, която е полувкопана и е на повече от 150 години.

Местността Белият брег, в близост до река Искър, също е интересно място, което може да посетите – за нея се носят легенди, че съхранява старо римско селище в Калето.

На около 15 километра може да посетите и Кнежа, където се намира местният зоопарк Гергана – той е и един от най-хубавите зоопаркове в областта, след плевенският.

На 10 км, южно от Искър, ви препоръчваме да посетите и един от най-големите язовири в Северна България – Горни Дъбник. Общата залята площ на язовира е приблизително 11 800 декара.

Язовир Горни Дъбник предлага добри условия за риболов, а във водите му се срещат платика, шаран, бибан, каракуда, уклей, червеноперка и бяла риба. Има условия и за практикуване на водни спортове.

История на града

Историята на днешния Искър е свързана предимно с новото време, но в тези земи има сведения за живот от хилядолетия насам.

Смята се, че територията и околностите на тези земи са обитавани още от дълбока древност заради благоприятното географско положение и близостта на река Искър.

Първи сведения за човешко присъствие, които са открити в района на Искър, се смята че датират от IV-III хилядолетие преди новата ера. По-конкретни сведения са открити от епохата на римското владичество.

Местността Калето се намира на около километър северно от града и в него има следи от старо римско селище. Там са открити и късноримски монети от 4-5 век, украшения, съдове за бита и други.

Това селище е било свързано с римския град Улпия-Ескус, а доказателство за това е старият римски път, който е водил към него.

В по-ново време, днешният Искър възниква в началото на 17 век, поне според преданията на местните жители. Според тях първите заселници идват от съседни села и се заселват в около 20 къщи, близо до река Искър. Селището е наречено Махалата, а в по-късни периоди получава имената Горум махала и Писаревска махала.

През 1829 г. в с. Махалата се открива частно училище в дома на Горан Петровски. Това училище просъществува до построяването на черквата през 1837 г., изградена с лични средства от българския родолюбец и закрилник на селото Димитър Конов.

Черквата съществува и днес и носи името „Св. Димитрий“. По същото време в югозападната част на черковния двор е построено и килийното училище. Махленци участват активно в националноосвободителното движение.

През 1872 г. в черквата е основан таен революционен комитет от Васил Левски. След едно посещение на Левски, участниците в революционния комитет са арестувани и отведени в околийския център Плевен.

След Освобождението през 1878 година, селото става част от новосъздаденото Княжество България.

По време на Втората световна война в него се развива сериозно партизанско движение. Доказателство за това е фактът, че през 1957 година Махалата е преименувано на Пелово, в чест на починалия партизанин и политик, родом от селото, Пело Пеловски.

През 1974 Пелово става град, а 4 години по-късно и общински център. През 1998 година е преименувано на днешното Искър.