Описание

Дряново е български град, който се намира в централната част на страната, в подножието на Стара планина.

Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е 7 968 души.

Градът, съвсем естествено, е най-голямото населено място в своята община и един от най-големите в областта си.

Дряново е известно и с големите български личности, които са родени там. Това са прочутият български архитект и строител Колю Фичето, видният български политик, лидер на Демократическата партия и няколко пъти министър-председател на България Никола Мушанов, както и неговият племенник Стойчо Мошанов, също виден български политик.

Местоположение на Дряново

Географски градът се намира в областта на централния Предбалкан, в подстъпите на Стара планина.

Дряново е административен център на едноименната община и е част от Област Габрово. Намира се на границата между Великотърновска и Габровска област.

През града преминава едноименната Дряновска река, както и първокласният републикански път 5, който е част и от международния път Е85.

Дряново е център и на още един важен транспортен възел – ЖП трасето, което свързва Северна (Русе) с Южна България (Подкова).

Най-близките населени места са Цинга, Геша, Крънча, Ганчовец и Зая.

Туризъм в Дряново

Туризмът в града е добре развит и един от основните сектори на местната икономика. Дряново разполага с 9 хотела, 4 от които семейни, както и 18 къщи за гости, което предоставя огромен избор на посетителите на града. Цените са конкурентни и предоставя възможност за по-бюджетни места за отсядане.

Близостта на града до Балкана го правят предпочитана дестинация, а чистият въздух и красивата природа ще ви очароват и ще направят престоя ви още по-незабравим.

Забележителности, които може да видите

В града се намира къщата-музей Икономова къща. Тя е една от двете запазени къщи в Дряново, построени от прочутия български майстор Колю Фичето. Завършена е през 1851 година. Днес къщата е част от местния Историческия музей и е отворена за посещения.

Другата забележителност в града е музеят Колю Фичето. В него са запазени лични вещи на великия майстор, както и собственият му печат. Освен това има и макети на някои от най-великите творения на Колю Фичето, сред които:

  • Свищовската църква Света Троица;
  • Храмът Свети свети Константин и Елена;
  • Моста на река Янтра при Бяла;
  • Покритият мост в Ловеч;
  • Каменният мост над река Росица в Севлиево;
  • Сградата на турския конак;
  • Катедралният храм Рождество Богородично.

В южния край на града може да откриете водопад Скокля. Той се намира точно зад моста на Колю Фичето, до ЖП линията. Водопадът е висок около 7 метра и е изключително красив. Намира се на тихо и спокойно място.

На около 4 км се намира и Дряновският манастир Свети Архангел Михаел, чиято стратегическа роля при подготовката на Априлското въстание е добре известна. В манастира са били съхранявани значително количество храна и оръжие, подготвяни за въстанието. Самият манастир е средновековен и е основан през 12 век, по време на Второто българско царство. По време на османския период бива разрушен и ограбен на два пъти, след което е възстановен.

История на града

В района на Дряново са открити едни от най-старите следи от живот на целия Балкански полуостров. В пещерата Бачо Киро са намерени свидетелства за човешко присъствие още от епохата на палеолита.

Околността на днешния град е била гъсто заселена по време на Античността, а свидетелство за това са редицата крепости и селища, които са открити, някои от които са отпреди 2000 години. Една такава е крепостта Дискодуратере, която се смята че е изградена от римляните през 176-180 година. Има свидетелства, че районът е бил обитаван и от тракийски племена преди римляните.

Селището е било важно и по време на средновековието, когато на това място е имало голямо здание, което най-вероятно е било дворец на болярин или дори на цар от династията на Асеневци.

През османския период селището запазва своя български дух, като немалка заслуга за това има и Дряновският манастир. Занаятите се развиват много сериозно през този период, а през 1778 година в центъра на селото се построява и часовникова кула, която е била значим белег за развитието на едно селище, и която е една от първите в България.

Жителите на Дряново са и активни участници в Априлското въстание през 1876 година.

След Освобождението селото става част от новосъздадената българска държава и получава административен статут на околия. В него се изграждат няколко големи фабрики, сред които тютюневата фабрика на братя Шишкови и фабриката за бонбони на братя Мутафчиеви.

В края на 1899 година Дряновската околия бива уголемена, заради приноса си в развитието на Централна Стара планина, и към нея бива присъединена бившата Тревненска околия.

През 1907 година в Дряново започва изграждане на канализация, а към 1927 година то вече е и електрифицирано.