Описание

Доспат е български град, който се намира в южната част на страната, в близост до границата с Гърция. По данни на ГРАО към 2015 година, населението му е 2 328 души.

Местоположение на Доспат

Градът се намира в планински район, в склоновете на невероятния Родопски масив. Разположен е на 1 358 метра надморска височина и е най-високопланинският град в страната. На няколко километра се намира и едноименният язовир Доспат.

Градът е административен център на едноименната община и е част от Област Смолян.

През Доспат преминава второкласният републикански път 37 и третокласният път 197, а най-близките населени места са Барутин, Късак, Любча и Змеица.

Туризъм в града

Туризмът в града е силно развит, като той разполага с 20 хотела, 15 от които семейни, над 35 къщи за гости, както и 11 бунгала. Изборът е широк, а качеството е на най-високо ниво.

Доспат е едно от най-приятните и спокойни места в Родопите, като има редица възможности за разходки, излети, каране на колело, както и риболов и водни спортове в язовир Доспат.

Ако искате да хапнете, освен хотелите градът разполага и с два ресторанта, които предлагат разнообразие от вкусове и специалитети.

Забележителности, които да видите

Близо до Доспат се намира защитената местност Караджа дере, чиято площ заема близо 1000 хектара. Местността получава статута си през 2008 година с цел запазване на разнообразието и местообитанието на редки животински и растителни видове във водите и по поречието на река Сърнена. В местността има обособен маршрут, в който могат да се видят най-различни растения. Изградени са пътечки и мостчета.

На няколко километра, близо до село Късак, се намира и едноименният водопад – Късак. Висок е осем метра а до него има обособен кът за отдих, в който са поставени маси и пейки. До водопада се стига по черен път, който завършва с пътека. Подходящ е единствено за пешеходци.

Близо до пътя Доспат-Змеица може да откриете римският мост Кемера, който е изграден над река Сърнена. Мостът е почти изцяло запазен и е обособен единствено за пешеходци. Близо до него има изградена беседка.

Разбира се, най-значимата забележителност до Доспат е едноименният язовир, който е разположен на едноименната река и е вторият по големина в страната след язовир Искър. Завършен е през 1967 година и се използва за водоснабдяване на региона, както и за редица дейности като водни спортове, къмпинг, отдих, пикник, както и риболов. Във водите му виреят риби като пъстърва, шаран, каракуда и кефал.

История на града

Близо до града има открити останки от 4-5 век преди Христа, които свидетелстват за живот по тези земи. Има открити и ранни керамични фрагменти, присъщи за славянските племена.

В началото на 13 век (1207-1230) регионът, в който попада и днешен Доспат, е бил владение на деспот Алексий Слав, която е и една от теориите за етимологията на името на града.

Първият документ, в който се споменава днешното селище, е османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от 1651 година. В него се посочва, че в това село, записано като Досподлу, живеят три немюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие. Още тогава се знае, че населението на селището е предимно мюсюлманско, най-вероятно българо-мохамеданско. Това се потвърждава и от Стефан Захариев, който посочва, че към 1850 година в селото живеят близо 130 души българо-мохамедани.

След освобождението селото остава част от Османската империя и преминава към Неврокопската кааза, тъй като до този момент е било част от кааза Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), който пък вече става част от Източна Румелия.

Доспат става част от българската държава през 1913 година по силата на Букурещкия мирен договор и става община в Пашмаклийската околия (дн. Смолян).

През 1974 година селото е обявено за град с указ на Държавния съвет на НРБ.