Долно Драглище

В югозападния край на страната, там където Рила спуска зелените си поли към Разложката котловина, се е сгушило село Долно Драглище. То лежи на левия бряг на река Драгалищица, в самите подстъпи на голямата планина, и диша с онзи чист, лековит въздух, присъщ единствено на високопланинските селца. По данни на ГРАО към две хиляди и петнайсета година тук живеят седемстотин и седем души, малко на брой, ала пълни с живот. Близостта до прочутите курорти Банско и Разлог го прави обичана дестинация за всеки, който търси покой далеч от глъчта, но на крачка от удобствата на цивилизацията.

Где е сгушено селото

Административно Долно Драглище приспада към Община Разлог и Област Благоевград, разположено в самото подножие на Рила. Реката, която го мие, се казва Драгалищица и носи студената си вода право от планинските снегове. През южната част на селото минава четвъртокласен републикански път, тесен и кротък, какъвто подобава на такова закътано място.

Най-близките населени места са Горно Драглище, Белица и Баня, все стари разложки селища с богат бит и жива памет. Тук планината е навсякъде наоколо. Котловината се разтваря широка и слънчева, обрамчена от три планини наведнъж, а въздухът е тъй чист, че сутрин се събужда с неволна усмивка. Природата тук е щедра и се усеща като стопанин, а не като бегъл декор. Тя крепи селото и до днес, кани го на разходки сред горите и му дарява онова рядко равновесие между човека и планината, което градът отдавна е изгубил.

Зиме склоновете побеляват и селото притихва под дебелата снежна завивка. Напролет ливадите отново се обличат в зеленина, а потоците се пълнят от топящите се преспи. Тъкмо това редуване на сезоните придава на мястото неговия жив, естествен ритъм.

Подслон и планинско гостоприемство

За пътника, който реши да се застои по тия места, Долно Драглище предлага свой уютен кът за отмора. В селото работи комплекс за гости, изграден от две къщи, всяка с по дванайсет места и с всички нужни удобства.

Подслонът стои сред планината, ограден от гори и тишина. Тъкмо тази близост до природата и до големите курорти прави селото предпочитано място за почивка през цялата година. Долно Драглище е дарено с невероятна природа и с лековит, кристално чист въздух, какъвто рядко се среща другаде. Който отседне тук, бързо забравя за бързината на града, защото дните минават бавно и пълноценно.

Банско е само на седем километра, а Разлог е още по-близо. Тъй гостът може да съчетае селския покой със зимните спортове и културните забележителности на двата прочути съседа. Тукашният поминък пък е стар като самото село. Векове наред драглищани са обработвали нивите в котловината, гледали са добитък и са брали сено по високите ливади на Рила. Планината от своя страна им е давала дърва, гъби и студена изворна вода, стига да я потърсят с труд.

Земята тук е щедра, но иска пот и постоянство. Този вкоренен селски бит, ведно с разложката кухня и старите местни обичаи, придава на селото рядка автентичност. Именно нея все по-трудно се намира около лъскавите големи курорти.

Накъде да се поеме от селото

Околностите на Долно Драглище са щедри на гледки и поводи за излет. В съседното село Добърско се издига православният храм Свети Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Той е въздигнат през хиляда шестстотин и четиринайсета година и е прочут с уникалните си стенописи, оцелели непокътнати през вековете. Старинна красота, събрана под един покрив.

Недалеч от Добърско ромоли водопадът Щрокалото, висок около трийсет метра. Той е леснодостъпен и от двете си страни и разкрива гледка, която спира дъха.

На около шест километра, в село Бачево, чака конна база с лятна и зимна част, с механа и апартаменти за нощувки. Особена наслада тук е ездата в снега, когато полето побелее. А на седем километра е Разлог с историческия си музей Никола Парапунов, открит през хиляда деветстотин петдесет и седма година и подслонен във възрожденска къща, който пази над пет хиляди и петстотин експоната от различни епохи.

Голак, екопътеки и танцуващи мечки

Над Разлог се разстила местността Голак, накацала на едноименния хълм. Оттам се разкрива дивна гледка към котловината и трите заобикалящи я планини, Рила, Пирин и Родопите. До върха води добре устроена екопътека, подходяща и за неопитни крака. Горе те чакат пейки, дървени шезлонги, люлки и дванайсетметрова кула за съзерцаване, от която погледът обхваща половината котловина наведнъж.

За онзи, който търси повече ход и повече природа, екопътеката Властелинът на планините е тъкмо по мярка. Тя тръгва от комплекс Семково, на дванайсет километра от селото. Оттам маршрутът се изкачва до Вълча поляна, после слиза до Станкова река и минава през няколко красиви местности. Финалът е при Парка за танцуващи мечки, където някогашни цирково мъчени животни доживяват спокойно. Целият преход отнема около четири часа спокоен ход. По пътя планината разкрива щедро тайните си, а уморените нозе биват възнаградени с гледки, заради които си струва всяка стъпка.

Такива излети превръщат престоя в селото в нещо повече от обикновена нощувка. Те свързват покоя на Долно Драглище с дивата шир наоколо. И припомнят защо Рила от векове привлича пътници към полите си.

Стари дефтери и борба за свобода

Историята на Долно Драглище е дълга и борбена. Точна дата за основаването му няма, ала за първи път то се споменава през хиляда петстотин седемдесет и шеста година в османски документ, под името Драглища и зир, като част от Разложката нахия.

Стар запис, но жива и до днес памет. През целия османски период селото остава с предимно българско население, съхранило езика, обичаите и християнските си празници въпреки чуждата власт. Вярата му е здраво вкоренена, защото през шестнайсетото столетие тук изниква църквата Успение Богородично, която столетия наред е сърцето на духовния живот в селото. По-късно, през хиляда осемстотин трийсет и пета година, се въздига и църквата Свети Димитър.

Бунтовният дух на драглищани е изпитан неведнъж през годините, по време на въстания, потери и дълги зими на съпротива. През хиляда осемстотин седемдесет и шеста тук се създава революционен комитет. Жителите вземат дейно участие в Кресненско-Разложкото въстание от следващите две години. После идват борбите на ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание, в които мнозина местни момци залагат живота си. Всяко ново поколение поема бремето на предишното и не свежда глава пред чуждата власт.

Свободата обаче закъснява за тия земи. Долно Драглище я дочаква едва през хиляда деветстотин и тринайсета година, когато по Букурещкия мирен договор то и цяла Пиринска Македония преминават към България. Сетне, през хиляда деветстотин шейсет и шеста година, селото получава днешното си име Долно Драглище. Дотогава то е носило и по-стари форми на названието, менили се с всяка нова власт и епоха.

Дългата памет на селото тече без прекъсване от османските дефтери чак до наши дни, свидетелствана от пожълтели регистри, каменни надписи и предания, предавани от уста на уста. През всичките тия столетия то остава вярно на две неща наведнъж, на православната си вяра и на стремежа към свобода. Тъкмо тази упорита нишка свързва старите църкви, революционните комитети и днешните тихи улици в едно, тъй че селото си остава скромен, но достоен свидетел на българската история под крилото на голямата планина.

Чести въпроси

Къде се намира Долно Драглище?
Селото е в Област Благоевград, в Община Разлог, сгушено в подножието на Рила край река Драгалищица. От него до Банско са седем километра, а до Разлог още по-малко.

Колко жители има селото?
По данни на ГРАО към две хиляди и петнайсета година в Долно Драглище живеят седемстотин и седем души. Населението е предимно българско от векове насам. Мнозина се препитават от земеделие, животновъдство и от близките курорти. Въпреки скромния си размер селото пази жив и деен дух.

Какво може да се разгледа наблизо?
Наблизо има с какво да се запълни не един ден. В съседното Добърско стои прочутата църква със стенописи от седемнайсети век. Недалеч ромоли около трийсетметровият водопад Щрокалото. В Бачево работи конна база с лятна и зимна част, а в Разлог чака историческият музей Никола Парапунов. Над града пък се разстилат местността Голак и няколко устроени екопътеки.

Кога е най-добре да се посети?
Мястото е приятно през цялата година, но зимата го свързва удобно с пистите на Банско и Разлог. Топлите месеци пък разкриват екопътеките, водопадите и дългите разходки сред зеленината на Рила.