Описание

Добротица е българско село, което се намира в североизточната част на страната. Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е 451 души.

Местоположение на Добротица

Административно селото е част от Община Ситово и Област Силистра. Разположено е в долина, в географската област Южна Добруджа.

През селото преминава третокласният републикански път 216, а най-близките населени места са Любен, Ирник, Босна и Златоклас.

Туризъм в селото

Добротица разполага с една къща за гости, предлагаща леглова база от 18 места. Къщата е съвсем нова и е изградена върху хълм, от който се открива невероятна гледка към близките местности, възвишения и гъсти широколистни гори. В съчетание с това, къщата за гости предлага удобства като ресторант, фитнес, кът с камина и телевизия, както и външна тераса с барбекю.

Селото има няколко забележителности, които да разгледате, а на около 15 км се намира биосферният резерват Сребърна, на който спокойно може да отделите цял ден. Близо до резервата има обособено място за къмпинг, носещ същото име като него. Мястото може да приеме общо 100 каравани и палатки.

Забележителности, които да видите

На 3 км от Добротица се намира природният феномен Острата канара. През 1981 година е обявен за природна забележителност, а днес има статут и на защитена територия. Представлява остра скала, с интересно изваяни форми и разклонения. Заема площ от близо 1000 кв. м.

На 15 км се намира природният биосферен резерват Сребърна, който е разположен край едноименното село. В природонаучният музей на резервата може да видите експозиция от препарирани обитатели. В самото блато има поставена камера, която позволява наблюдаване на пеликаните в него от музея.

Близо до село Айдемир, на 19 км от Добротица, може да посетите Айдемирския манастир Покров Богородичен. Той е девически и е действащ. До него може да стигнете по отбивка вляво от главния път Силистра-Русе.

В град Алфатар, който се намира на около 22 км от Добротица, може да посетите местната Добруджанска къща с етнографска експозиция. Тя е построена през 1893 година и е запазила автентичния добруджански фолклор и традиция. В стаите на къщата може да видите традиционния бит на жителите на този край отпреди 100 години, като са направени експозиции с автентични вълнени черги, кърпи и везани възглавници, а в стаята с огнището се намира цялата покъщнина на едно традиционно добруджанско семейство. Има експозиция и с характерния сечива, оръдия и съдове за лозаро-винарство, което е един от традиционните занаяти в този край.

История на селището

Край селото са открити надгробни могили, които свидетелстват, че в този район са живели тракийски племена, най-вероятно още от древността. На по-късен етап селището е било част от римската провинция Селетика.

Най-вероятно днешното село е възникнало през османския период, а старото му име е Хаскьой. В превод това означава „истинско село“ или „хубаво село“. Основният поминък на местното население е било земеделие и животновъдство.

След освобождението, по силата на Берлинския договор, Хаскьой става част от новосъздаденото Княжество България.

На 25 май 1880 година Народното събрание на княжеството издава указ за издигането на селото до околийски център с прилежащи му 67 села. Между 1930 и 1933 година селото е център на самостоятелна община.

Впоследствие името му се променя на днешното Добротица, което идва от добруджанския владетел на Добруджанското деспотство Добротица.