Описание

Добрич е български град, който се намира в североизточната част на страната. Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е 86 292 души.

Градът е административен, културен, стопански, транспортен и туристически център на своята област и на географската област Южна Добруджа, в която се намира.

Местоположение на Добрич

Географски Добрич се разположен върху Добруджанската плато и се намира в Дунавската равнина и Южна Добруджа. Административно градът е център на едноименните община и област.

През града преминава Добричката река. В околовръстното на града се включват второкласните републикански пътища 27, 29, 71, 97.

Най-близките населени места са Врачанци, Малка Смолница, Бранище, Плачидол, Стефан Караджа, Победа и Приморци.

Туризъм в Добрич

Градът разполага с 13 хотела, три от които семейни, както и две къщи за гости. Хотелите варират, както в ценови аспект, така и по отношение на предлаганите услуги. Няколко от хотелите се намират в центъра на града, но има и такива в покрайнините.

Посещение заслужават и местните ресторанти и механи, които ще ви посрещнат с традиционна българска и добруджанска кухня, в съчетание с модерно и качествено обслужване.

Забележителности в града

В центъра на града се намира Етнографският музей Стария Добрич. Представлява музей на открито, в който са съхраняват и представят традиционни добруджански занаяти. В главната изложбена зала е пресъздадена стая на възрожденско училище.

Друга важна забележителност е художествената галерия в града, в която са представени най-различни изобразителни изкуства. Самата сграда на галерията е построена през 1935 година и има статут на паметник на културата. В изложбите може да видите над 3000 изработки на българското изкуство, сред които живопис, графика, декоративна пластика и скулптура.

В центъра на Добрич се намира и един от най-важните духовни центрове в областта – Църквата Свети Георги. Тя принадлежи към Варненската митрополия и е най-старата и най-голямата в града (построена е през 1842 година). Църквата е висока едва 12 метра, тъй като е вкопана.

Трябва да отделите време и на Домът-паметник на Йордан Йовков. Той е открит през 1980 година в чест на именития български писател и в него са запазени близо 10 000 материали, свързани с живота и творчеството на поета.

История на града

На мястото на днешния град е имало живот по време на античността, а доказателство за това са откритите археологически останки от периода на 4-3 век преди Христа. В центъра на Добрич е открит и старобългарски некропол с езически гробове. Смята се, че след опустошителните нашествия на печенеги в началото на 11 век, населеното място бива разрушено и обезлюдява.

Днешният град възниква през 16 век с името Хаджиоглу Пазарджик – на името на предполагаемия му основател, турският търговец Хаджиоглу. Само за период от около 100 години селището се превръща от малко село с 14 домакинства в голям град, център на обширна кааза.

Стратегическото разположение на Хаджиоглу Пазарджик го прави важен търговски център, тъй като свързва център на Османската империя с отвъддунавските земи.

В града се развиват занаяти като абаджийство, бакърджийство, както и тъкачество. Произвеждат се и селскостопански продукти като ленено семе, вълна, жито, сурови овчи кожи, кашкавал и сирене.

Към началото на 19 век градът е с население от близо 12 000 души. През 1851 година започва да се организира големият Добрички панаир, който събира едри търговци от Русе, Варна, Шумен и по-далечни градове.

Градът е освободен на 27 януари 1878 година и след приемането на Берлинския договор окончателно става част от новосъздадената българска държава. На 19 февруари 1882 година, за отбелязването на 4 години от освобождението (19 февруари по стар стил/3 март по нов стил), жителите на Хаджиоглу Пазарджик настояват за преименуването му. Това става факт и градът е кръстен на българския владетел Добротица, който е управлявал Добруджанското деспотство през 14 век.

След края на Втората балканска (Междусъюзническа) война през 1913 година, по силата на Букурещкия мирен договор Добрич, заедно с цялата географска област Южна Добруджа, става част от територията на Румъния. В междувоенния период (1919-1939) в града и района се развива движението на ВДРО (Вътрешна добруджанска революционна организация), която цели освобождаването и създаването на самостоятелна добруджанска република.

На 7 септември 1940 година, по силата на Крайовската спогодба между Кралство Румъния и Царство България, цялата територия на Южна Добруджа се връща към тази на българската държава, с което Добрич отново става българско владение. На 25 септември българската армия влиза в Добрич и това се превръща в Деня на града.

На 25 октомври 1949 година градът е преименуван на Толбухин, в чест на съветския маршал Фьодор Толбухин, който командва Трети украински фронт. Името Добрич се възстановява на 19 септември 1990 година с президентски указ.