Описание

Дъбовица е село, което се намира в източната част на страната, в Котленския балкан.

Населението му, според данните на ГРАО към 2015 година, наброява 88 души.

Името на селото идва от дъбовите гори, с които е залесен районът около него (основно церов и мешов дъб). Старото му име е Шехово.

Местоположение на Дъбовица

Административно селото е част от Община Сунгурларе и Област Бургас. Географски се намира в Котленския балкан, който е част от югоизточните склонове на Стара планина.

В покрайнините на селото протича река Луда Камчия. До Дъбовица се стига по четвъртокласен републикански път, като само на няколко километра преминава първокласният път 7.

Най-близките населени места са Медвен, Садово, Бероново и Градец.

Туризъм в селото

В селото има една единствена къща за гости, в която може да отседнете. Тя разполага с леглова база от 6 места, като е разделена на два етажа. Освен всички базови удобства, с които разполага, къщата за гости може да предложи и дворно място с лятна кухня, беседка, вътрешна чешма, както и кладенец и ограда от зидан камък. Намира се в центъра на селото.

Протичащата точно покрай Дъбовица река Луда Камчия предоставя страхотни условия за риболов, както и за къпане и излет.

Котленският балкан, от своя страна, ще ви освежи със своя чист въздух и ще ви даде прекрасната гледка на българската планина.

Забележителности в района, които да посетите

Най-близо до Дъбовица се намира средновековната крепост Садовско кале – само на 7 км път. Калето представлява останки от средновековна крепост, която някога е служила за охрана на пътищата по Садовската река. Останките са от източната стена на крепостта, която е висока над 3 метра. Край крепостта е открита керамика, която се датира от 4-7 век.

Задължително трябва да отскочите и до водопада Сини вир, намиращ се близо до съседното село Медвен, само на 8.5 км от Дъбовица. Самият водопад е висок е само няколко метра, но красотата му се крие в скалите, които превръщат местността в изключително живописно, красиво, спокойно и приятно място за разходка.

На 14 км пък се намира архитектурно-историческият резерват Жеравна, в който може да посетите някои уникални къщи-музеи като:

  • Къщата-музей на Йордан Йовков;
  • Къщата музей на Руси чорбаджи;
  • Къщата-музей на Сава Филаретов;
  • Както и да видите много уникална и запазена българска архитектура от епохата на Възраждането.

Друг невероятен възрожденски град също се намира в рамките на половин час с автомобил от Дъбовица – Котел. В него също съвсем спокойно може да прекарате цял ден в разглеждането на местните архитектура и забележителности, а на първо място трябва да разгледате забележителности като:

  • Пантеонът на Георги Раковски;
  • Музеят на котленските възрожденци;
  • Кьорпеевата къща-музей;
  • Галатанското училище;
  • Кварталът Галата;
  • Природонаучният музей;
  • И редица други.

История на селището

Съвременното село възниква през османския период, но археологическите разкопки край селото откриват три християнски гробища, които са съществували още преди османското нашествие. Това се приема като неоспоримо доказателство, че в района на днешното село е имало живот още от Средновековието, а твърде вероятно дори и от Античността.

Село Шехово, както е старото наименование на Дъбовица, е било едно от чисто българските села в района на Бургаския край по време на османския период. За това свидетелства османския регистри от 1654 година, в които е посочено че селото е имало 100 български домакинства, които са заплащали данъка „Джезие“ – данък, който се заплаща единствено от немюсюлманското население на империята.

Към 18 и най-вече 19 век етническият състав на жителите на Шехово се изменя, след като масово българи се изселват от селото, а останалите му жители са или мюсюлмани, или приемат исляма. Поради тази причина, по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878), при влизането си в селото взводът от български опълченци и хусари заварват 38 семейства изповядващи исляма.

След като войната носи освобождението на това село и то става част от новосъздадената българска държава, в него започват да се заселват изселници от Беломорска Тракия, която по това време е все още османско владение. Изселниците са предимно от село Ибриюрен (дн. Горноселци, общ. Ивайловград). Тъй като основният им поминък е бил кюмурджилъкът, селото се оказва напълно подходящо, поради значителните си масиви от дъбови гори.

От тях идва и днешното име на селото, което е прекръстено на Дъбовица в годините на социализъма.