Описание

Бяла е български град, намиращ се в северната част на страната. Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е 8 831 души.

Градът е административен, икономически и транспортен център в региона, като е вторият по големина в своята област.

Местоположение на Бяла

Административно градът е център на едноименната Община и е част от Област Русе. През него преминава река Янтра.

Край Бяла преминава международният път Е85, а през самия град минава второкласният републикански път 51.

Туризъм в града и околностите

Градът разполага с три хотела и две къщи за гости. Най-големият от хотелите разполага с леглова база от 30 места, както и с всички нужни удобства за прекарването на един хубав уикенд или няколкодневна ваканция. Къщите за гости, от друга страна, предлагат автентично селско изживяване, далеч от шумната и бурна реалност на големия град.

Бяла е красив и спокоен град, а централният му площад е голям и интересен. Градът е подходящ за разходка, като в него може да видите редица забележителности, но и да отскочите до близките населени места, където също има какво да се види.

Преминаващата река Янтра предлага страхотни условия за риболов и излет.

Забележителности, които да посетите

В центъра на града се намира Историческият музей, чиято експозиция представя предимно събития, свързани с Руско-турската освободителна война (1877-1878). Музеят представлява двуетажна сграда, която някога е била турско жилище. Тя е изградена от български майстори в типичен възрожденски стил. В двора на Историческия музей са поставени оригинални оръдия, снаряди, заградни мини и зарядни ракли, използвани в освободителна война. Около музея има парк, в който може да се разходите.

Точно до Бяла се намира Беленският мост, който е построен от прочутия български майстор Кольо Фичето. Изграден е над река Янтра и е архитектурен символ на българското инженерно-строителство. Мостът е направен изцяло от варовиков камък и варов хоросан, а строежът му отнема 2 години. На него има украшения на животни, които са издълбани в камъка. Мостът бива частично разрушен след наводнение, но впоследствие е реконструиран и началният му облик е леко променен.

На 12 км от Бяла се намира Копривецкият манастир Света Петка. Смята се, че е построен по времето на Второто българско царство и е бил девически. През 1388 година манастирът е опожарен и унищожен от османските войски, а от него остават само останки. През 1989 година той бива възстановен напълно и към днешна дата е действащ.

Друг интересен манастир е Каранвърбовският манастир Света Марина, който се намира на 22 км от Бяла. Този манастир, по подобие на горния, също е от периода на Второто българско царство и също бива унищожен по време на османското нашествие.

В днешно време манастирът е действащ и е девически.

История на Бяла

В землището на града са открити археологически останки от римско време, а край бреговете на Янтра през 5 век е съществувала крепостта „Градището“, която е действала като охраняващ пункт на пътя. Най-вероятно крепостта се е ползвала активно и от българската държава и Византийската империя в периода на Средновековието.

През османския период селището се споменава за първи път в османски регистър на ленните владения в Никополския санджак към средата на 16 век. В този документ са описани поименно жителите на селото, като те са били преобладаващо християни.

Бяла става арена на събития по време на Априлското въстание. След края му през нея преминават апостолите Панайот Волов и Георги Икономов, както и въстаникът Стоян Ангелов. След като са открити от случайно срещнал ги турчин, те правят опит да преплуват Янтра, която е придошла, и се удавят в нея на 23 май 1876 година. На това място днес има паметник с бюста на Панайот Волов.

По време на Руско-турската освободителна война, Бяла е второто селище, което бива освободено от руската армия. Днес в града има Исторически музей, посветен на войната.

След освобождението селото става част от новосъздаденото Княжество България. През 1891 година е обявено за град, по предложение на Ангел Крушков, който е народният представител на Бяла.