Описание

Берковица е български град, който се намира в Северозападна България. Населението му е 13 532 души по данни на ГРАО към 2015 година. Той е общински и стопански център на местността.

Градът е и отправна точка за връх Ком и едноименната хижа, които са популярна дестинация за всички любители на планинските излети и изкачвания.

Местоположение на Берковица

Административно е център на едноименната община и е част от Област Монтана. Намира се в полупланински район, в подножието на Берковската планина и близо до границата между България и Гърция.

През града протича Берковската река, а до него преминава второкласният републикански път 81, който свързва Лом и София. Най-близките населени места са Бързия, Ягодово и Мездрея.

Туризъм в местността

Градът разполага с 13 хотели, 6 от които семейни, както и 10 къщи за гости. Хотелиерският туризъм е силно развит, както и планинският, а намиращият се наблизо връх Ком е предпочитана дестинация за десетки любители на планината.

В Берковица може да посетите и някой от двата ресторанта, които са в автентичен битов стил и предлагат както традиционна българска кухня, така и европейска и средиземноморска такава.

Забележителности, които да посетите в Берковица

Градът разполага с редица забележителности. Може да посетите Етнографския музей, в който има експозиция с бита и обичаите на местното население.

Друга забележителност в центъра на града е часовниковата кула, построена между 1762 и 1764 година. Висока е 22 метра, а механизмът ѝ е изработен пред 1764 година от бесарабски българи в Букурещ. И до ден днешен това е един от най-старите работещи механизми в България. Кулата е със статут на културен паметник с национално значение.

Храмът „Рождество на Пресвета Богородица“ е най-старата църква в града. Тя е от епохата на българското Възраждане. Изградена е през 1843 година, а камбанарията ѝ през 1897 година.

В къщата-музей на Иван Вазов е представен творческият път на знаменития български писател, като е отделено специално внимание на периода му в Берковица.

В покрайнините може да посетите останките от крепостта Калето. Смята се, че там е имало епископски комплекс през ранното християнство. И до ден днешен има руини от църквата.

На 2.5 км от града се намира природният феномен Мраморна пещера, която е част от защитена територия. Пещерата е слабо проучена, но е известна с мраморните си образувания.

Връх Ком е едно от най-популярните места около Берковица, а до него са изградени две хижи със същото име – стара и новата. Старата е разположена на 1620 метра надморска височина и се намира в северната част на Берковската планина, в местността Покоя. Разполага с 22 места и в нея е извършен основен ремонт. Новата хижа Ком се намира в местността Горна Курия и разполага със значително повече места – 120. Освен това хижата предлага и удобства като ресторант, столова, паркинг, туристическа кухня, както и централно отопление. Пътят до хижата е асфалтиран.

Самият връх Ком се намира на 2016 метра надморска височина и се намира южно от Берковица. Пътят до върха не е тежък, а от него се открива спираща дъха гледка към Берковското поле, Берковица, язовир Огоста и дори Монтана.

История на града

Смята се, че селището е населявано още през първото хилядолетие преди новата ера. То се обитава от няколко тракийски племена, сред които мизите и трибалите.

През 29 година пр. Хр. Земите до река Дунав, включително тези около днешна Берковица, биват завладени от Марк Лициний Крас. Впоследствие римляните укрепват крепостите, които траките са изградили, и развиват икономиката и културата на местното население.

Територията на селището влиза в състава на Първата българска държава някъде около края на 8 и началото на 9 век. Впоследствие преминава под византийска власт и отново към българска след създаването на Второто българско царство през 1185 година. В края на 14 век преживява съдбата на другите български територии и бива превзето от османските турци.

В османски документ от 1446 година селището се споменава като „Берковице”, като се уточнява че то е кадийски център.

Берковица е главно действащо място в Чипровското въстание от 1688 година, както и Бистрилишкото въстание, избухнало на Спасовден през 1836 година.

През епохата на Възраждането селището е основен пункт, в който преминават редица български революционери, сред които Васил Левски през 1872 година и четите на Панайот Хитов през 1876 година.

След освобождението градът става част от Княжество България, като дори става околийски административен център.

През новия 20 век градът е известен с подкрепата си за Демократическата партия в България, но след Първата световна война бързо се разпространяват социалистическите и комунистическите идеи. През 1923 година Берковица е един от центровете, в които се организира въстанието от 23 септември.