Съдържание
Описание
Арковна е българско село, намиращо се в североизточната част на България. В селото живеят 75 души според справка на Националния статистически институт към 2017 година.
Интересното на Арковна е, че то е създадено от малоазийски българи, преселили се от селата Гьобел и Мандър в Турция.
Местоположение на Арковна
Административно селото е част от Община Дългопол и Област Варна. Край него преминава река Голяма Камчия.
Най-близките населени места са Желъд, Черни връх и градчето Партизани. През селото преминава Републикански път III – 7301.
Самото село е разположено между два скалисти хребета, недалеч от древната крепост със същото име. Наблизо се намират източните дялове на Стара планина.
Климатът е умерено-континентален, а надморската височина е 86 м.
Туризъм в и около Арковна
Селото разполага с един семеен хотел с леглова база от 32 места. Комплексът разполага с ресторант и магазин, както и лятна градина с 40 места. Наблизо има рибарник, а на няколко километра е разположен язовир Цонево.
Туризмът в селото е слабо развито, поради липсата на достатъчно забележителности и подходяща инфраструктура в селото.
Забележителности наоколо
В района около селото има над 15 пещери, от които половината са повече от 20 метра дълбоки. На единия от двата върхове, обграждащи селото и носещ същото име, се намира „Тулумовата пещера“, което е защитена местност. Пещерата е обитавана от прилепи.
На по-малко от 5 км се намира екопарк Водениците. Той обхваща 450 дка горска площ. На територията на екопарка живеят десетки видове защитени растения и животни.
На близо 9 км от Арковна се намира малкият водопад Куза, чийто води падат от близо 10 метра.
Чудните скали е друга забележителност, която може да се види. Намира се на десетина километра от селото на брега на язовир Цонево. Те представляват природен масив от десетина скали, извисяващи се на 40-5 метра и изумяващи със своята форма, красота и природа. Между тях е изкопан тунел за автомобилен път. Наблизо има подходящо място за къмпинг.
На 14 км от Арковна може да поетите Рояшкият скален манастир. Той представлява тракийско светилище, а през средновековието е бил превърнат в християнска монашеска обител. И до ден днешен са запазени автентични надписи, в които са записани и имената на българските владетели Иван Александър и Михаил Асен.
История на селището
На билото на връх Арковна са открити останки от праисторически селищен живот, датиращ до края на античността. В района има значителна концентрация на монети от келтския цар Кавар от 3 век преди Христа. За него се знае, че е основал държава в Югоизточна Тракия и съдейки по монетите, най-вероятно е владял и връх Арковна.
Съвременното село е създадено в периода между 1880 и 1884 година от малоазийски българи, преселили се от селата Гьобел и Мандър от Турция. Малоазийските българи са преселели се българи в периода 16-19 век в Северозападна Мала Азия. Те биват напълно биват изселени от Турция до 1914 година.
Българските преселници сключват договореност за размяна на имоти с тогавашното турско население в село Реджеб Махале.
В първите десетилетия българските преселници живеят в турски къщи, като постепенно всички си строят нови сгради. В селото биват построени и училище, представителна сграда и православна църква.
Пикът си селото достига през 1946 година, когато в него живеят 587 души, докато в днешно време те са 75.