Съдържание
Карловското пръскало, известно още като Карловски водопад, е сред най-известните водопади в нашата страна. Едновременно с това, то е и един от най-високо разположените водопади на територията на България.
Той се издига на внушителна надморска височина, която надхвърля 1400 метра, което прави условията долу и горе край него изключително различни през всеки един сезон от годината.
Той пропада от височина приблизително около 30 метра, като водната струя се спуска директно надолу, без по пътя си да среща каквито и да било препятствия. Тази му височина го поставя сред няколкото най-големи водопада в пределите на Стара планина.
Карловското пръскало има много голяма туристическа стойност, тъй като привлича огромен брой посетители от страната и чужбина. Те пристигат тук основно през летните месеци от годината, като ги привлича не само водопада, но и цялата приказно красива околност.
Обикновено това са един и същ тип хора, които проявяват жив интерес към дивата природа и силно се интересуват от възможностите, които Балкана предлага. Те обичат движението и са склонни да прекарат повече време на открито.
Местоположение
Както се подразбира от името му, можете да откриете този прекрасен и величествен водопад на малко по-малко от девет километра от историческия град Карлово. Той попада в Централна България, в пределите на една от най-големите по площ защитени територии в нашата страна – Национален парк “Централен Балкан”. Водопадът остава на юг от планинското било, като водите му се оттичат към Горнотракийската низина, а след това и към Бяло море.
Местоположението на Карловското пръскало го прави еднакви отдалечен от всички по-големи градове в нашата страна. Той се явява кръстопътна точка между София, Варна, Бургас, Пловдив и Русе. В същото време, това го прави малко отдалечен за няколко часова разходка през уикенда. По тази причина, обикновено хората, които искат да го посетят, отсядат на места като Карлово, което се намира на броени минути път с кола от началото на еко-пътеката, която води до водопада.
Достъпност
Карловското пръскало е доста противоречив щом става дума за неговата достъпност. Според някои, той се слави със своята по-трудна достижимост. Обикновено, като основна причина се изтъква това, че до него няма удобен път, по който да се стигне с автомобил, а трябва да се върви по пътеки от коларски тип.
Освен това, той остава откъснат в малко по-изолирана местност, насред гъста и трудно проходима букова гора. За хора, които не са свикнали с движение и интензивно спортуване, той може да е малко по-трудно постижима цел.
Приплетената растителност прави достъпа до него още по-труден, а най-лесният начин да се доберете до него е чрез някоя от маркираните еко пътеките в района. Една от тях, най-популярна сред туристите, е тази, която по пътя към водопада преминава край хижа Васил Левски.
Ако не сте идвали в този район и това е първата ви екскурзия до Карловското пръскало, препоръчително е да се възползвате от именно този туристически маршрут. Тук, обаче, е редно да каже, че ако сте свикнали като цяло да бъдете по-активни и динамични, най-вероятно няма да се изморите особено от това, че ще вървите до мястото на водопада.
Пътят до там е маркиран, а освен това е и специално подбран така, че да не се налага твърде голямо физическо натоварване за да бъде изминат. Действително, винаги има по-кратки маршрути, както и такива, които преминават през неподходящи места, но при еко пътеките това се избягва.
Рискове през отделните сезони
Може да има много различни рискове в това да се отправите към високопланински район, какъвто е този на Карловското пръскало. Опасностите при пътуване до едно толкова отдалечено място в планината могат да бъдат много различни, като е добре да внимаваме с местата, през които преминаваме, както и с времето от годината, което сме си избрали за разходка.
През зимата не е препоръчително да се обикаля по тези места. През този сезон температурите могат да бъдат изключително ниски, а условията могат да се влошат драматично за по-малко от един час. Понякога се появяват виелици, силни ветрове и обилни снеговалежи, които могат да затруднят прехода, дори и ако се движите само по добре подбран маршрут.
През есента можете да се насладите на наистина много красиви гледки, но тогава е добре да бъдете внимателни с хлъзгавите пътеки. Не рядко опадалите листа причиняват подхлъзвания, което прави този сезон особено рисков.
Пътуването през пролетните месеци има както хубави така и отрицателни страни. Така например, през този сезон времето все още е много студено, а валежите са доста чести. От друга страна, ако тръгнете към водопада през тази част от годината, най-вероятно ще уловите неговото най-голямо пълноводие.
По това време съвпадат различни фактори, като валежите, за които споменахме, се съчетават със сезона на снеготопенето. Макар че това прави водопада наистина много внушителен, все пак трябва да се отчете и по-трудната достъпност и по-големите усилия, които са необходими за да се премине по еко-пътеката за да се достигне до тази част на Балкана.
Вероятно най-малко са опасностите ако изберете да пътувате през лятото. Тогава еко-пътеките са в най-добро състояние, Освен това, буковата гора, която покрива целия район в подножието на водопада, предлагайки гъста и плътна сянка на всеки, който е излязъл сред природата.
Еко-пътеката
Еко-пътеката, която води до Карловското пръскало е изключително красива. Тя криволичи метър след метър нагоре по планинския склон, но не следва най-прекия път. Вместо това, тя е създадена така, че да бъде по-лека за обхождане и едновременно с това, да предлага възможността да се насладите на най-красивите гледки в тази част на Балкана.
За да преминете по цялата ѝ дължина, най-вероятно ще се нуждаете от приблизително между час и час и половина. Това време би трябвало да ви бъде наистина достатъчно за да достигнете до водопада.
Не забравяйте
Тук е важно да се припомни, че все пак сте на територията на национален парк. Имайки предвид този по-специален статут, вие трябва да сте готови да положите максимални грижи за природата. Стремете се да бъдете колкото се може по-внимателни и да не оставяте след себе си абсолютно нищо, което да замърсява природата по какъвто и да било начин.
Все пак нали това е целта – да се запази планинската гора в нейните най-чист вид и да не се правят неща, които да нарушават хармонията и баланса на природата. По този начин тя ще остане в своя изначален вид за поколенията.
