Созопол

# Созопол

Созопол е крайбрежен град в Област Бургас, на около трийсет и пет километра южно от Бургас по черноморското шосе. Старата му част заема тесен скалист полуостров между два залива, а новата се изкачва по хълма зад него, ред по ред, чак до върха. Това е едно от най-старите живи селища по нашето крайбрежие, а през зимата тук живеят около пет хиляди души, преди летата да умножат населението многократно.

Името идва от Аполония, гръцка колония, основана от заселници от Милет в края на седми век преди новата ера, а по-късно градът носи и името Созополис, тоест град на спасението. Полуостровът е дълъг едва километър и толкова свит, че от почти всяка пресечка се вижда вода.

Аполония Понтика и колосът на Аполон

Търговията кипяла. Античната Аполония Понтика е била сред най-богатите гръцки колонии в Западното Черноморие, а корабите ѝ изнасяли мед, зърно и вино из целия древен свят, който тепърва опознавал тия брегове. Покровител на полиса бил Аполон Лечител, комуто издигнали бронзова статуя, висока около тринайсет метра, дело на скулптора Каламис през пети век преди новата ера, и тя се смятала за истинско чудо на своето време.

Колосът не оцелял. Статуята е отнесена в Рим през седемдесет и втора година преди новата ера от военачалника Марк Лукул, след като превзема и разграбва богатия крайморски град.

Днес следите от полиса изплуват в разкопките по полуострова и на близките острови, а голяма част от находките се пазят в Археологическия музей до южната порта. Керамика, амфори, тежки котви и оловни плочки с надписи разказват за над две хиляди и шестстотингодишната история на това място между сушата и водата. Заради тази дълбочина във времето Созопол често се сочи за най-стария жив град по българския бряг, устоял на всяка епоха.

Старият град и дървените къщи на полуострова

Времето сякаш е спряло. Старият Созопол е архитектурен резерват, а калдъръмените улички се вият между възрожденски къщи от осемнайсети и деветнайсети век, чийто каменен приземен етаж носи горен дървен кат с издадени над улицата еркери. Тези къщи са дело на рибарски и търговски семейства, а дървената обшивка е нарочно пригодена към соления въздух, който разяжда всичко друго.

Еркерът не е бил само украса. Той разширявал жилищния етаж, без да заема място на тясната улица долу, и давал спасителна сянка през горещите месеци. Днес много от къщите са превърнати в семейни хотели, галерии и работилници, без да губят автентичния си стар силует, а из тях още се духа стъкло и се реже дърво пред очите на минувачите. Всяка има име, стопанин и история, предавана от поколение на поколение.

Разходката минава покрай църквата Свети Георги и параклиса Свети Зосим, покровителя на моряците, за когото се вярва, че пазел рибарите в открито море. В храма Свети Георги се пази и ценен резбован иконостас, дело на местни възрожденски майстори. В южния край на полуострова крепостната стена пази останки от различни епохи. Реставрираната южна кула, вдигната върху антична и средновековна основа, показва как градът се е отбранявал откъм морето.

Привечер е най-красиво. Тесните проходи и каменните стъпала към водата стават едно от най-фотографираните места по цялото крайбрежие, а надвисналите дървени чардаци над вълните се изпълват с мирис на сол и смола.

Не е случайно, че Созопол мами художници от десетилетия. Меката светлина, водата от три страни и старите фасади са рисувани хиляди пъти, а по стените на галериите личат все нови погледи към същите улички. Мнозина творци купуват къща тук и остават завинаги.

Островите Свети Иван и Свети Кирик

Срещу пристанището се откроява остров Свети Иван, най-големият български черноморски остров, с площ около нула цяло и шейсет и шест квадратни километра. През две хиляди и десета година тук, в основите на средновековен манастир, са открити мощи, свързвани със свети Йоан Кръстител, което превръща острова в място от европейско значение. До него се стига с лодка, а малки корабчета тръгват от пристанището, обикалят скалистия бряг и заобикалят колониите на морски птици. Над водата се мяркат само руините на манастира и белият силует на фара.

По-малкият остров Свети Кирик е свързан с брега чрез изкуствена дига и в миналото е бил затворена военна територия. Днес там се откриват основите на раннохристиянски манастирски комплекс и следите от антична култова сграда, скрити сред тревата и камъните. Заедно с близкия Свети Петър двата острова образуват малкия архипелаг пред Созопол, а птичите колонии и крепостните останки правят гледката към тях неизменна част от градския силует.

Северният и Южният залив

Старият град е притиснат между два залива, всеки със свой характер. Северният приютява пристанището и малкия яхтен пристан, откъдето тръгват лодките към островите и рибарите излизат по тъмно, за да се приберат с изгрева. Тук животът е по-оживен, а вечер водата отразява светлините на кея и глъчта откъм механите. Оттук е и входът за разходките с корабче край брега, а по кея дълго се задържат разхождащи се хора чак до късно.

Южният залив е друга история. Открит е към морето и обрамчен от скали, по които вятърът и вълните са изваяли причудливи форми. Оттук се разкриват едни от най-хубавите залези по цялото крайбрежие, когато слънцето потъва право в морето. Мнозина идват именно за този час, седнали по топлите камъни с изглед към откритата шир, докато небето бавно мени цветовете си от златно до тъмно виолетово над водата.

Плажовете и устието на Ропотамо

Южно от града се нарежда плажната дъга на Созопол, която преминава в курорта Дюни и стига чак до резервата Ропотамо, едно от най-пазените места по брега. Пясъчните ивици тук са широки, а зад тях се редят дюни и тихи крайбрежни езера, в които се отразява небето и кацат прелетни птици напролет. В същата посока попадат лагуната Аркутино с рядката пясъчна лилия и устието на река Ропотамо, по която се организират разходки с лодка.

На север нещата са по-близки. Градският и Хармани плаж са току до Стария град, а Хармани е известен с плитката си и топла вода, подходяща за семейства с малки деца.

Самата река Ропотамо се влива в морето сред скали и широколистна гора, а в резервата гнездят чапли, корморани и редки водолюбиви птици. Лодката минава покрай скалното образувание Лъвската глава и стига до устието, където сладка и солена вода се срещат сред тръстиките. По крайбрежния път на юг лесно се стига до курортите при Китен и до селата навътре около Веселие.

Рибарският дух и трапезата край водата

Созопол никога не е преставал да бъде рибарски град. По кея и днес се връзват дървени лодки, а сутрин край тях се подрежда уловът от нощта, преди рибата да поеме към кухните на механите. Оттам идва и славата на местната трапеза, стъпила върху прясната риба и морските дарове от залива, каквито трудно се намират другаде така пресни.

На масата излизат пържена цаца, печени рапани, хрупкави попчета и гъста рибена чорба, полети с чаша местно бяло вино. Много от механите са настанени в старите къщи с изглед към водата, така че вечерята се проточва, докато слънцето потъва зад Свети Иван, а над масата се спуска тиха вечерна прохлада.

Морето храни града от памтивека. На Никулден лодките се кичат, освещава се курбан за здраве, а по-старите разказват истории от открито море, докато младите се учат да кърпят мрежите край брега.

Аполония, фестивалът на изкуствата

Всеки септември Созопол става домакин на фестивала на изкуствата „Аполония”, един от най-старите културни форуми в България, провеждан без прекъсване от хиляда деветстотин осемдесет и четвърта година. Програмата е богата и събира театър, класическа и съвременна музика, литературни четения и изложби в продължение на около десет дни. Сцените се разполагат на открито в Стария град, на площада пред читалището и в галериите, така че целият полуостров се превръща в едно голямо културно пространство под открито небе.

Името на форума пряко препраща към античната Аполония. Затова изкуството и историята вървят тук ръка за ръка, а освен големия форум лятото носи и по-камерни вечери в дворовете на старите къщи, занаятчийски базари и изложби на местни художници.

Краят на лятото е особен момент за града. Морето е още топло, тълпите оредяват, а вечерите вече носят онази мека прохлада откъм водата. Заради това септември минава за най-доброто време за посещение, когато културният живот и спокойната почивка съвпадат напълно, а градът си връща спокойния ритъм отпреди сезона.