Аликанте

Аликанте е пристанищен град в югоизточна Испания, столица на едноименната провинция и една от главните врати към курортната ивица Коста Бланка. Лежи на брега на Средиземно море, на около 170 километра южно от Валенсия и приблизително 80 километра северно от Мурсия.

Населението му е близо 340 000 жители, което го нарежда сред десетте най-големи градски центъра в страната. Летище Алисанте-Елче приема десетки милиони пътници годишно и поема значителна част от потока към южното испанско крайбрежие. Старият квартал се притиска между морето и хълма Бенакантил, на чийто връх стои крепост, видима почти от всяка точка на залива. Климатът тук е полусух средиземноморски, с над 320 слънчеви дни и зимни температури, които рядко падат под десет градуса.

Заради тази мекота градът остава жив и през студените месеци, когато повечето съседни курорти затихват. Корените на селището слизат дълбоко, защото римляните го наричат Луцентум, тоест град на светлината, а маврите по-късно го прекръщават на Ал Лакант, откъдето идва днешното име. Достъпните цени, лесният транспорт и богатата история превръщат Аликанте в удобна отправна точка за опознаване на цялата област.

Замъкът Санта Барбара над хълма Бенакантил

Крепостта Санта Барбара се издига на 166 метра над морето, върху варовиковия хълм Бенакантил, и е сред най-обширните средновековни укрепления в Испания. Първите ѝ зидове датират от периода на арабското владичество, а името си носи от 4 декември 1248 година, когато кастилският принц Алфонсо превзема твърдината точно на празника на света Варвара.

При ясно време погледът обхваща целия залив и пристанището. До върха се стига пеша по стръмна пътека, с автомобил по обходен път или с асансьор, прокопан в скалата откъм плажа Постигет. Самото изкачване минава през три отделни нива укрепления, изграждани в различни епохи. Влизането в крепостта е безплатно, а в просторните ѝ дворове често гостуват изложби и вечерни концерти.

От бойниците се откриват едни от най-фотографираните гледки по цялото крайбрежие, особено в часовете преди залез. В подножието на хълма се вие лабиринтът на стария квартал Санта Крус, с тесни белосани улички и саксии с мушкато по фасадите. Тази част от Аликанте пази духа на средиземноморските рибарски селища отпреди туристическия бум. Вечер малките площадчета оживяват. Всяка пролет кварталът тъне в цветя за местния празник на кръстовете.

По време на този празник съседите се надпреварват кой ще подреди най-красивия олтар по тесните улички. Туристите се разхождат и попиват атмосферата на стария град. Така крепостта и кварталът под нея разказват една обща история за миналото на залива.

Експланада де Еспаня и пристанището

Крайбрежният булевард Експланада де Еспаня е визитната картичка на града и тръгва успоредно на яхтеното пристанище. Настилката му е изработена от шест и половина милиона парчета мрамор в три цвята, подредени във вълнообразен рисунък, който създава оптично усещане за движение на морето. Алеята е засенчена от четири реда палми и води спокойно от сърцето на центъра чак до пристанищния кей и яхтените места. Покрай нея се нижат сладкарници, антикварни сергии и тераси, а в неделя сутрин се разпъва пазар на занаяти.

От пристанището тръгват корабчета към остров Табарка, единственото населено островче по испанското крайбрежие на Средиземно море, обявено за морски резерват. Преходът с лодка отнема около час и е сред любимите еднодневни излети на местните, а на самия остров се пазят стари укрепления, малка църква и няколко рибни ресторанта с прочутото калдеро.

Подводните ливади привличат гмуркачи с пъстрия си свят. Който търси по-оживена крайморска атмосфера, ще намери паралел с по-голямата Барселона, но в по-камерен и достъпен мащаб. Самият облик на Аликанте е добра отправна точка за опознаване на цяла Испания отвъд големите метрополии.

Плажът Постигет и крайбрежието на Коста Бланка

Градският плаж Постигет се простира направо в подножието на стария град и е отличен със Син флаг за чистота и обезопасеност. Пясъкът му е ситен и светъл, а водата остава плитка близо до брега, което превръща Постигет в спокойно и обезопасено място за семейства с малки деца и начинаещи плувци. От него до историческия център се стига пеша за минути. Сутрин ивицата е спокойна и подходяща за дълги разходки край водата. Към обяд кафенетата зад плажа се пълнят, а чадърите се нареждат чак до първите вълни.

На север градската ивица продължава с по-широкия и спокоен плаж Сан Хуан, дълъг над седем километра и подплатен с борова растителност. Тъкмо тази отсечка е сред малкото в района, където морето остава приветливо дори в края на октомври, а заради меката зима къпането започва рано напролет. Между двата плажа се крие и малкият залив Албуферета, на чието дъно лежат останки от римското пристанище, а по крайбрежната алея минава модерен трамвай към северните квартали.

Аликанте е и удобна база за обхождане на цялата Коста Бланка, от близкия Бенидорм с неговите небостъргачи до скалните заливи около Хавеа. Подобна крайбрежна логика на излети се открива и по средиземноморското лице на Марсилия, сред заливите на турския Бодрум или из островна Малта с нейните пристани.

Музеите и културният живот на града

Освен с плажове и крепост Аликанте се гордее и с подредена музейна сцена. Археологическият музей на провинцията, познат с инициалите МАРК, е носител на европейско отличие. Сбирката му разказва историята на цялата област от праисторията до наши дни чрез находки, събрани при разкопки из околността и подредени в просторни тематични зали. Озвучените зали оживяват миналото на римския Луцентум. Дори за случайния посетител обиколката се превръща в увлекателно пътуване назад във времето.

В стария град пък се крие музеят на съвременното изкуство, разположен в най-старата гражданска сграда на Аликанте и съхранил творби на испански майстори от двадесети век. Сред тях личат и дарения от родения в града скулптор Едуардо Капроса. Наблизо стои базиликата Санта Мария, най-старата църква в Аликанте, издигната върху основите на джамия, а до нея се извисява внушителната кметска сграда в бароков стил.

Лас Огерас и вкусът на ориза по аликантски

Аликанте умее да празнува шумно и с размах. Най-голямото му тържество, Лас Огерас де Сан Хуан, се провежда около 24 юни и съвпада с нощта на свети Йоан. Из тесните улички изникват огромни картонени фигури. В последната нощ те се изгарят сред фойерверки и буйни огньове, а небето над града пламва. Празникът е признат за обект от международен туристически интерес и привлича гости от цяла Испания.

Кухнята тук стъпва върху ориза и морето, а местната гордост е арос а банда, ориз, сварен в рибен бульон и поднасян отделно от рибата, за разлика от валенсианската паеля. Към него върви калдеро, гъста рибена яхния от съседните рибарски селища, а за десерт идва сладкото бадемово лакомство туррон, чиято вековна традиция в провинцията се пази и до днес. Виното на областта носи защитеното наименование Аликанте и се прави предимно от сорта монастрел, който дава силни тъмни червени вина за местните печива и риба от залива.

Кога да посетим Аликанте

Заради меката зима и дългото лято Аликанте посреща гости почти през цялата година. Най-приятни за разходки са месеците май, юни и септември, когато морето вече е топло, а тълпите още не са заприщили крайбрежието. През юли и август градът кипи от живот, но температурите се качват високо над тридесет градуса. Тогава плажовете се пълнят рано сутрин, а прохладните следобеди минават по сенчестите тераси на стария град край пристанището.

Който предпочита спокойствие и по-ниски цени, ще оцени късната есен и зимата, когато слънцето продължава да грее, а терасите остават отворени. Дори далечната скала на Гибралтар остава в обсега на по-дълго пътуване на юг, а близостта на летището прави Аликанте удобна начална спирка за всяко такова пътешествие.

Кратко сравнение и съседство

За да обобщим основните черти на града, събрахме най-важните факти в кратка таблица. Тя дава бърза представа за големината, историята и природата на Аликанте, преди да се продължи към съседните дестинации. Така планирането на маршрута става по-лесно, а очакванията за престоя се избистрят още преди тръгване.

| Особеност | Стойност | |-|-| | Жители | около 340 000 | | Висок маркер | замъкът Санта Барбара, 166 м | | Главен плаж | Постигет, Син флаг | | Празник | Лас Огерас, 24 юни | | Море | Средиземно, Коста Бланка |

Югоизточният ъгъл на Испания е компактен за обхождане. От Аликанте лесно се правят излети по цялото крайбрежие, а морето, историята и кухнята вървят заедно, без нито едно от трите да измества останалите. Тъкмо това равновесие прави града запомнящ се и кара мнозина гости да се връщат отново.