Фетхие

Фетхие е оживен курортен град на югозападното крайбрежие на Турция, сгушен уютно в дъното на широк и добре защитен от ветровете залив. Той се разстила амфитеатрално по обраслите с борове зелени склонове, а точно над покривите му се издигат стръмни варовикови скали, надупчени с древни ликийски гробници. Тук всяко лято прииждат стотици хиляди летовници. Мекият климат, тюркоазената вода и лесният достъп до морето отдавна са го превърнали в любима отправна база за цялото Тюркоазено крайбрежие.

Целият град е обърнат към водата. Дълга крайбрежна алея с палми и рибарски лодки се точи покрай пристанището, а привечер многобройните заведения по нея се пълнят с глъчка и аромат на печена риба. Ако кроите по-дълга обиколка из Турция, Фетхие е удобна база, откъдето за кратко се стига до Синята лагуна, дълбоките скални каньони и десетки съвсем тихи заливи.

Разположение на границата на две морета

Градът лежи в провинция Мугла, разположен точно на границата между Егейско и Средиземно море. От три страни го обгръщат гъсто обрасли планини, а насред самия залив са пръснати десетки малки зелени острови. Заливът е плитък, топъл и спокоен. Тази естествено защитена форма го прави сигурно убежище за яхтите и рибарските лодки при почти всякакво време.

Климатът тук е типично средиземноморски, с дълго, сухо и много слънчево лято. Температурите през юли и август нерядко надхвърлят трийсет и пет градуса, но морският бриз откъм залива осезаемо облекчава жегата привечер. Зимите пък остават меки и дъждовни, а немалко чужденци се заселват тук за постоянно именно заради тях.

Отсрещните гръцки острови са толкова близо, че от пристанището редовно тръгват малки корабчета към Гърция, включително към близкия Родос. Тъкмо тази близост до древните морски пътища е оформяла живота по цялото крайбрежие още от най-дълбока древност.

От античния Телмесос до наши дни

Точно под днешния град лежат руините на античния Телмесос, някога най-големият и най-важен град на цяла древна Ликия. Селището се споменава в писмените записи отпреди повече от две хилядолетия и половина. Векове наред то е било оживено пристанище и духовен център, прочут надлъж и нашир със своите прорицатели.

Ликийците са били самобитен народ със свой особен език и собствена азбука. Славели се като горди и свободолюбиви хора, готови на всякакви жертви в защита на градовете си. По-късно областта минава последователно под властта на персите, а сетне на елинистичните царства. Идват римляните, а след тях и Византия. Всяка отделна епоха е оставила ясна следа върху облика на този слънчев бряг.

През дългия османски период градът носи името Мегри и остава смесено гръцко и турско пристанище. Едва през първата половина на двайсети век е преименуван в тиха памет на загинал военен летец.

Силно земетресение през петдесетте години на миналия век разрушава голяма част от стария град до основи. Заради това днес по-голямата част от улиците изглеждат сравнително нови и правилно очертани. Старият дух обаче никак не е изчезнал. Той просто се е скрил горе, сред скалните гробници и в тесните улички край пристанището, където времето сякаш тече по-бавно.

Гробниците, изсечени в скалата

Най-запомнящата се гледка в целия град са ликийските скални гробници, изсечени високо горе в отвесната скала над покривите. Най-внушителната сред тях има фасада на цял храм, с колони и триъгълен фронтон, изваяни с търпение направо в живия камък. Изкачването по каменните стъпала дотам никак не е дълго. Наградата е широка гледка към целия залив и червените керемидени покриви долу. Особено на залез камъкът порозовява и цялата скала сякаш засиява отвътре.

Из целия град са пръснати и десетки по-малки гробници, оформени като тежки каменни сандъци с извити като седло капаци. Тези характерни ликийски саркофази стоят направо сред улиците, между жилищните къщи и цъфналите градини. Някои от тях са по-стари дори от самата римска епоха.

Пристанището и заливът Гьоджек

Пристанището е туптящото сърце на съвременния Фетхие и от него тръгва целият морски живот в града. Оттук всяка сутрин потеглят популярните обиколки с лодка до дузина близки островчета с кристална вода. Мнозина наемат гулет, традиционна дървена платноходка, за спокойно многодневно плаване покрай крайбрежието. Вечер пък по целия кей се редят рибни ресторанти и сергии с прясно уловена риба.

Малко по на запад е изисканият залив Гьоджек, тих и зелен курорт с луксозни яхтени пристанища и гъсти борови гори, които слизат на места чак до самата вода.

Мнозина смятат тукашните заливи за най-красивите в цяла Турция. Малките пясъчни ивици се нижат една след друга, а всяка крие свое собствено тайно кътче. Водата е ту смарагдовозелена, ту наситено, почти мастилено синя. По някои от островчетата и до днес личат руини на стари манастири и потънали антични пристани.

Началото на Ликийския път

Именно оттук започва и прочутият Ликийски път, смятан за един от най-красивите пешеходни маршрути в цяла Европа. Пътеката се вие над петстотин километра плътно покрай брега, от Фетхие чак до далечните околности на Анталия. Тя свързва антични руини, самотни заливи и високопланински села, до които не води никакъв асфалтов път.

Маршрутът минава по стари козарски и керванни пътеки. На места се спуска до самата вода, а на други се качва високо горе в прохладните борови планини. Изобщо не е нужно да го извървявате целия наведнъж. Мнозина хващат само някой къс и живописен участък за ден или два. Наградата са усамотени гледки към морето и планините, каквито просто не се откриват от нито един път за коли.

Плажове, каньони и изоставени села

Околностите на Фетхие са истинска съкровищница за всеки любител на дивата природа. На изток се простира дългата пясъчна ивица на плажа Изтузу, изключително важно място за размножаване на морските костенурки. Женските излизат нощем на топлия пясък, за да заровят там яйцата си. Заради тях достъпът до част от плажа е строго ограничен през летните месеци.

Съвсем наблизо зее и дълбокият каньон Саклъкент, чиито почти отвесни стени се издигат стотици метри право нагоре. През горещото лято туристите газят из ледената планинска река по дъното му, вкопчени здраво в опънати въжета.

Наблизо е и тъжно изоставеното селце Каякьой. То е било гъсто населявано от гърци до самото начало на двайсети век. След голямата размяна на населението къщите му опустяват завинаги. Днес стотиците празни каменни домове стоят смълчани като огромен музей под открито небе. Разходката из тях оставя странно, малко натъжаващо усещане за отминало време.

Вкусовете на крайбрежието

Кухнята на този край е щедра, слънчева и подчертано средиземноморска по дух. Основата ѝ са зехтинът, прясната риба и безбройните зеленчуци от плодородните околни равнини. Тукашните пазари преливат от цитруси, сочни нарове, домати и ароматни билки. Всичко се готви подчертано просто и без излишни подправки, за да проличи чистият вкус на самия пресен продукт.

Рибният пазар в самия център е цяло малко преживяване за сетивата. Купувате прясна риба направо от сергиите на рибарите. После я носите в някое от съседните заведения, което срещу дребна сума я приготвя за вас на скара. Към нея неизменно върви студена салата, шарени мезета и чаша леко местно вино. Гостоприемството тук е топло, искрено и напълно непринудено, също както из планинските села на съседна България.

Кога да дойдете

Най-приятни за посещение са късната пролет и меката ранна есен. През май, юни и септември морето вече е топло, а жегата все още остава напълно поносима за дълги разходки и планински походи. Средата на лятото е гореща и много оживена, затова тогава излетите е разумно да се оставят за ранните утрини.

Пролетта облича околните склонове в килим от диви цветя. Тъкмо тогава Ликийският път е в най-хубавия и най-свеж свой вид. Есента пък носи още топло море, златиста светлина и приятно оредели тълпи по плажовете. Зимата остава мека и зелена, но повечето лодки и крайбрежни заведения затварят до идването на новия сезон. Всеки отделен период тук има своите верни привърженици и своите съвсем тихи, скрити предимства.