Вършац

Вършац е лозарски град в сръбския Банат, разположен в североизточния край на автономна област Войводина, само на десетина километра от границата с Румъния. Градът лежи в подножието на Вършачките планини, единствената по-сериозна височина сред плоската панонска равнина, и брои около трийсет и пет хиляди жители. Над керемидените покриви на центъра се вижда каменна кула, а наоколо се редят лозя докъдето стига погледът. Тук виното не е хоби, а вековен поминък.

Мнозина пътници подминават Вършац на път за по-известните дестинации, и напразно. Градчето пази изненадващо богата барокова архитектура, най-високия връх на цялата войводинска равнина и една от най-старите лозарски традиции в Сърбия. За гостите от България то е удобна спирка по пътя на север, лесно достъпна и рядко претъпкана с туристи.

Къде се намира и как изглежда градът

Вършац стои на самия ръб на Панонската низина, там където равното изведнъж се надига в залесени била. Северно от него се разстила безкрайното поле на Банат, а южно се изправят Вършачките планини, покрити с гори и лозови масиви. Границата с Румъния минава съвсем наблизо, а до румънския град Тимишоара пътят е кратък. Заради това пък градът открай време е кръстопът на култури и езици.

Климатът е умереноконтинентален, с топли лета и меки, но ветровити зими. Характерен за областта е силният югоизточен вятър, наричан кошава, който вее откъм Карпатите и понякога не стихва с дни. Тъкмо той изсушава гроздето и се смята за таен съюзник на местните винари. Заради него въздухът тук остава необичайно чист, а небето често е ясно и високо. Градската мрежа пък е равна и лесна за обхождане пеша, центърът е компактен, а разстоянията са къси.

Кулата над града и старата крепост

Символът на Вършац е Вършачката кула, самотен каменен донжон на върха на стръмен хълм над града. Тя е всичко, което е оцеляло от средновековна крепост, издигната вероятно през петнайсети век за отбрана срещу настъпващите османски войски. Крепостните стени отдавна са рухнали. Кулата обаче стои непоклатима, а изкачването дотам отнема около час пеша по горска пътека.

Гледката от билото възнаграждава всяка стъпка. Оттук цялата панонска шир се разгръща като разстлана карта, а в ясен ден погледът стига чак до Румъния и очертанията на далечни села. Кулата се вижда практически от всяка точка на града и се е превърнала в негов запазен знак, отпечатан върху етикети, пощенски картички и градския герб.

Вечер, когато я осветят, тя грее над покривите като фар. Мнозина местни се качват дотам привечер само заради залеза, а гледката към лозята под последните лъчи остава дълго в паметта.

Барокът в сърцето на Вършац

Историческият център изненадва с плътна и добре запазена барокова и класицистична архитектура от осемнайсети и деветнайсети век. По онова време Вършац е бил проспериращ търговски и лозарски град в рамките на Хабсбургската монархия, а забогателите граждани строели солидно и с вкус. Днес тази заможност личи във всяка фасада по главната улица.

На главния площад се издига католическата катедрала Свети Герхард, стройна неоготическа църква с две високи кули, завършена в края на деветнайсети век. Наблизо стои и православният съборен храм, свидетелство за смесеното сръбско и немско население на стария Банат. Двете общности векове наред са живели рамо до рамо, всяка със своята вяра, език и празници, и тъкмо това съжителство е оформило лицето на града.

Истинска бисерна находка е старата аптека, наречена Аптеката на стълбите. Тя работи от осемнайсети век и днес е музей, запазил оригиналните дървени шкафове, порцеланови съдове и рафтове с изсушени билки. Прекрачването на прага е като връщане два века назад. Малцина градове в областта пазят такова кътче тъй непокътнато.

Наблизо се намира и старата резиденция на владиката, внушителна сграда с богато украсена фасада. Дворци, черкви и тихи улички се редят на крачка един от друг. Разходката из центъра лесно се проточва с часове, а всеки завой отваря нова гледка към пъстрите фасади.

Вино, лозя и изби

Вършац диша с виното. Лозарството тук се практикува от римско време, а през деветнайсети век местните лозя са били сред най-обширните в цяла Европа, докато филоксерната епидемия не ги покосява. После градът се вдига отново, търпеливо и упорито, докато не възвръща старата си слава. Днес районът е една от най-важните винени области в Сърбия и най-голямото средище на бяло вино в страната. Лозовите масиви обгръщат града от три страни и определят целия му облик и ритъм на живот.

Основните сортове са бели и ароматни. Тук отглеждат преди всичко италиански ризлинг, който вирее отлично по огрените южни склонове на Вършачките планини. Големите винарски изби предлагат обиколки с дегустации, а по-малките семейни стопанства често отварят врати за случайно отбилия се пътник. Чашата студено вино на сянка в двора е ритуал, който местните приемат насериозно, без излишна показност. Тук ще ви разкажат за всеки склон и всяка реколта с гордостта на хора, за които лозето е семейна памет.

Всеки есенен сезон градът празнува гроздобера с шумен фестивал. Улиците се пълнят с музика, шатри и аромат на прясна шира. Виното се лее, а площадите не утихват до късно през нощта. Стари песни, народни носии и дълги трапези превръщат празника в най-оживената седмица от годината, когато целият град излиза навън. Гостите се стичат от цялата област, а някои идват чак от отсрещна Румъния заради доброто вино и веселието.

Гудурички връх и планината

Южно от града се издига Гудуричкият връх, който с малко над шестстотин метра е най-високата точка на цялата равнинна Войводина. За планинар той не е предизвикателство, но за плоския банатски пейзаж е истински връх с широки гледки. По склоновете му се вият горски пътеки, подходящи за спокойни разходки и колоездене, а горите наоколо са дъбови и букови, богати на дивеч и гъби.

Наесен склоновете пламват в червено и златно, а прохладата под короните носи облекчение след жегата на равнината. Местните идват тук за въздух, за бране на гъби и просто за разходка далеч от градския шум. Планината е и естествен балкон над лозята, откъдето редовете се нижат като зелени линии до самия хоризонт. Пейзажът е особено красив призори.

Кухнята и колоритът на Банат

Трапезата във Вършац носи духа на стария многонационален Банат, където сръбски, немски, унгарски и румънски вкусове са се преплитали столетия наред. Месото е в основата на всичко. Скарата, наденичките и печеното заемат централно място, а към тях върви задължителна чаша местно вино. Порциите са щедри, а гостоприемството е искрено и без превземки. По селата наоколо още варят домашна ракия по стари рецепти, предавани от поколение на поколение.

Сладкишите пък издават силно средноевропейско влияние. Тук се пекат щрудели, торти и маслени тестени изделия, останали от времето на австрийската и унгарската кухня. В сладкарниците по главната улица времето сякаш тече по-бавно, кафето се пие дълго и без бързане, а разговорите се точат до късния следобед. Не пропускайте и местните сирена, които вървят чудесно с чаша бяло вино.

Кога да посетите и как да стигнете

Най-хубавото време за Вършац е ранната есен, когато гроздоберът е в разгара си, а въздухът е свеж и златист. Пролетта също е приятна, с цъфнали лозя и меки температури. Лятото е топло, но ветровете от Карпатите разхлаждат вечерите, а зимата е тиха и сдържана. Всеки сезон открива различно лице на града.

Стигането е лесно. Градът е свързан с редовни автобуси и влакове с Белград, който е на около час и половина път, както и с близкия Нови Сад. От румънската страна най-близкият голям град е Тимишоара, само на един хвърлей отвъд границата. Собствен автомобил дава най-много свобода за обикаляне на околните лозя и села, скрити сред хълмовете. Пътищата са добри, а разстоянията между съседните градчета съвсем къси.