Дебрецен

Дебрецен е вторият по големина град в Унгария и неоспоримото сърце на нейния източен край. Разположен е сред безкрайната равнина на Големия Алфьолд, там където полята се сливат с хоризонта, а небето изглежда по-широко от всякъде другаде. Векове наред тук е туптял пулсът на унгарския протестантизъм, заради което градът често наричат унгарския калвинистки Рим.

За разлика от бароковата пъстрота на запада, Дебрецен е по-строг, по-спокоен и по-подреден. Точно в тази сдържаност се крие неговото особено очарование, което открива всеки, който му отдели повече от няколко часа.

Голямата реформатска църква

Символ на целия град е Голямата църква, чиито две жълти кули се виждат от почти всяка улица. Тя е най-големият протестантски храм в цяла Унгария и стои насред широк площад като спокоен страж на града. Строгата ѝ, почти лишена от украса фасада издава духа на калвинистката вяра, която отхвърля разкоша.

Църквата обаче е запомнена и с един съдбовен исторически миг. Именно тук по време на бурните събития през деветнайсети век е обявена независимостта на страната от австрийската корона. Залата, в която се случва това, се пази и до днес почти непроменена. За унгарците мястото има тежестта на национална светиня.

Пред храма се простира дълъг площад с фонтани и трамвайни линии, който плавно преминава в главната пешеходна улица. Оттук започва повечето разходки из центъра.

Калвинисткият Рим

Прозвището на Дебрецен не е случайно и има дълбоки корени в историята. Още от времето на Реформацията градът се превръща в най-здравата опора на протестантството в цялата страна и упорито я запазва през вековете на католическо надмощие наоколо. Точно зад Голямата църква се издига старинният Реформаторски колеж, учебно средище с почти петстотингодишна история и една от най-старите училищни библиотеки в страната. През неговите зали са минали поколения свещеници, учители и държавници, оставили дълбока следа в живота на нацията. Дори строгият облик на стария град издава протестантската умереност, далеч от пищните барокови църкви на католическия запад. Днес в сградата се пазят богата стара библиотека и музей, а тихите коридори още дишат с онзи особен дух на учение и смирение, който открай време определя облика на този град.

Големият лес и термалните бани

На север от центъра се разстила зеленият Голям лес, смятан за първата защитена гора в цяла Европа. Още в началото на миналия век дебреценци превръщат гората в подреден парк с алеи, езерца и павилиони. До него се стига удобно с историческия трамвай, който пресича целия град. Паркът е любимото място за отдих на местните. Тук сред дърветата се крие модерен термален комплекс с топли минерални басейни, водни пързалки, парни зали и лечебни бани. Който обича минералните извори, ще усети приятна близост с познатите ни български курорти като Хисаря и Велинград.

В същия парк се намират университетският кампус, малко езеро с лодки и приветлив зоопарк. Студентите придават на квартала младежко оживление почти през цялата година. Сенчестите алеи канят на дълга разходка в горещите летни дни.

Цветният карнавал

Веднъж в годината спокойният Дебрецен избухва в багри и музика. В разгара на лятото по улиците му преминава прочутият цветен карнавал, когато огромни платформи, покрити изцяло с живи цветя, бавно се движат сред ликуващи тълпи под звуците на духови оркестри.

Празникът привлича десетки хиляди гости от цялата страна и от съседните държави. Улични оркестри, танцьори и групи от чужбина превръщат града в едно голямо шествие. Прозорците по пътя се отварят широко и хората обсипват платформите с още цветя. За няколко дни строгият калвинистки град се преобразява до неузнаваемост и заприличва на голям южен фестивал.

Вечер празненствата продължават с концерти по площадите и с ярка заря над Големия лес. Билетите за трибуните покрай маршрута се разграбват рано, но шествието се вижда добре и от тротоара.

Пустата Хортобад

Малцина места предават духа на унгарската равнина така силно, както Хортобад, разположена само на час път западно от Дебрецен. Това е най-голямата непрекъсната степ в цяла Европа, вписана в списъка на световното наследство заради дивата си природа и вековните пастирски традиции. Плоска, безкрайна и почти безмълвна, пустата се простира докъдето стига погледът и се слива с ниското небе. В маранята на летния следобед над нея често трепти мираж, който мами окото с призрачни отражения на вода. Тишината тук е дълбока.

По тревистите ширини и до днес пасат стада сиви унгарски говеда с дълги извити рога и къдрави овце с чудновати вити рога. Тези стари породи са отглеждани по тези земи от векове и са се превърнали в живи символи на равнината. Пролетно време новородените животни са едно от най-обичаните зрелища за гостите.

Истинските господари на пустата обаче остават конните пастири в широки сини наметала. Те пазят традициите на дедите си и показват на посетителите стари ездитни умения, събрани в зрелищни представления сред откритото поле. Върхът е прочутият номер, при който един прав ездач кара наведнъж петорка коне. Гледката на препускащите коне сред прахта остава дълго в паметта. Над плитките водни разливи наблизо прелитат ята жерави, което прави мястото истински рай за любителите на птици.

Символ на цялата местност е старинният каменен мост с девет свода, най-дългият от този вид в страната. До него се гуши характерна ханска кръчма, където пътниците и до днес се отбиват за гулаш от котлето и чаша местно вино.

Вкусове и пазар

Дебреценската кухня е сърдечна, обилна и без излишни превземки. Тук месото и червеният пипер властват на трапезата, а зеленчуците често остават на заден план. Най-известна е местната наденица, носеща името на самия град, с наситен вкус на червен пипер и чесън. Тя се е прочула далеч отвъд границите на Унгария и се среща по трапезите в цяла Централна Европа.

На самата пуста гозбите се готвят по стар обичай в котел над открит огън. Гъстият пастирски гулаш и задушеното овнешко се поднасят направо в двора на кръчмата, заедно с чаша местно вино.

За пазаруване си струва да се отбиете в голямата покрита зала в центъра. Тук се редят сергии с домашни колбаси, овче сирене, мед, лютив пипер и подправки. Ароматът на пушено месо и прясно изпечен хляб изпълва цялото помещение.

Кога да дойдете

Дебрецен е приятен за посещение почти през цялата година, но всеки сезон му придава различно настроение. Равнинният климат носи горещи лета и студени, ветровити зими, затова пролетта и есента са най-щадящи. Лятото е топло и оживено, а август носи цветния карнавал и празничната си глъч. Ранната есен пък е мека и спокойна, идеална за разходка из парка и за излети към пустата. Зимата е тиха, с пара над термалните басейни и коледни светлини по строгите фасади.

До Дебрецен се стига удобно с влак от Будапеща за около два часа и половина, а с кола пътят е сходен. Мнозина съчетават посещението с обиколка на Унгария и с близкия Егер в лозарския север, а също и с еднодневен излет до пустата Хортобад.