Лион

Лион е третият по големина град във Франция и административен център на региона Оверн-Рона-Алпи, на около четиристотин и седемдесет километра южно от Париж. Тук реките Рона и Сона сливат водите си в общо корито. В самия град живеят близо петстотин и петнадесет хиляди души, а заедно с предградията агломерацията надхвърля милион и шестстотин хиляди жители.

Заради вековната си кухня Лион носи прозвището гастрономична столица на страната.

Историята му се простира над две хилядолетия назад във времето. Всичко тръгва през четиридесет и трета година преди новата ера, когато римляните основават колонията Лугдунум върху хълма Фурвиер и за кратко я превръщат в столица на римска Галия. Днес този древен пласт се усеща на всяка крачка, но градът диша с енергията на жив университетски и делови център, удобен за обхождане пеша.

Лугдунум, коприната и братята Люмиер

Името Лугдунум се свързва с келтско божество на светлината и с хълма, върху който римляните вдигат първия си военен лагер край самата река. През римската епоха селището бързо разцъфтява, понеже стои на пресечната точка на търговските артерии между север и юг и събира стоки от цялата империя.

Двата римски театъра на Фурвиер свидетелстват красноречиво за този възход. По-големият е побирал около десет хиляди зрители и до днес приема концерти под открито небе през топлите летни вечери, когато хълмът се изпълва с публика. Античните руини са вписани в списъка на ЮНЕСКО, който обхваща значителна част от историческото ядро на стария град. Току до тях стои музеят Лугдунум, чиято богата сбирка от мозайки, монети и каменни надписи помага на посетителя да разчете последователните пластове на града.

Истинският възход обаче идва малко по-късно, едва през епохата на Ренесанса. Тогава Лион се утвърждава като търговски център с прочути сезонни панаири, които привличат купци и банкери от цяла Европа и далечния изток. През шестнадесети век градът се превръща в сърцето на европейската търговия с коприна, а тъкачите изграждат характерните си високи работилници в стръмния квартал Кроа-Рус. Тяхната съпротива през деветнадесети век, известна като въстанията на канютите, остава сред най-ранните работнически движения на континента. Така занаятът и борбата за права белязват облика на квартала завинаги.

Тук през хиляда осемстотин деветдесет и пета година братята Люмиер заснемат и един от първите филми в историята, озаглавен „Излизане от фабриката”, а семейната им къща днес пази паметта им като Музей на братята Люмиер. Така тъкаческият стан, античната арена и люлката на седмото изкуство съжителстват буквално на няколко преки разстояние. Точно това наслагване на епохи прави Лион толкова любопитен за бавно разглеждане.

Вийо Лион и проходите трабули

Вийо Лион, тоест Старият град, е сред най-обширните ренесансови квартали в Европа. Тесните му улици пазят сгради от петнадесети и шестнадесети век. Зад скромните фасади се крият вътрешни дворове, витиевати стълбища и истински лабиринт, в който е лесно да се загуби с удоволствие. Именно тези калдъръмени улички привличат най-много посетители в града.

През квартала минават и прочутите трабули, тоест закрити проходи, които свързват улиците право през самите сгради. Някога те служели на тъкачите да пренасят топовете коприна на сухо при дъжд. Днес същите тунели са любима атракция за всеки, който обича да изследва скрити кътчета. В подножието на хълма се издига катедралата Сен-Жан. Нейният астрономически часовник датира от четиринадесети век и все още отброява движенията на небесните тела и църковните празници. По атмосфера кварталът напомня старите ядра на средиземноморските пристанища, а сродния дух на тесните улички ще усетите и в Марсилия на юг.

А който търси повече морски блясък, ще го намери в близкия Кан надолу по крайбрежието. Вечер, когато тълпите оредеят и калдъръмът заблести под фенерите, Вийо Лион показва най-спокойното си лице.

Базиликата Нотр-Дам дьо Фурвиер и панорамата към Алпите

Над Стария град се възвисява хълмът Фурвиер, увенчан от внушителната базилика Нотр-Дам дьо Фурвиер. Издигната е в края на деветнадесети век в смесен византийски и романски стил. Оттук се открива може би най-широката панорама към града, а при ясно време погледът стига чак до върховете на Алпите и до белеещия се Мон Блан на хоризонта.

До върха се изкачва историческо влакче, наречено фуникуляр, което местните на шега наричат фисел, тоест връвчицата. Вътрешността е покрита с искрящи мозайки и позлата. Под нея се крие подземна крипта, посветена на свети Йосиф, а хълмът пази и останките от стария римски форум. Заради тях квартал Фурвиер носи прозвището хълмът, който се моли, докато оживеният Прескил долу е наричан хълмът, който работи. Банки, магазини и театри изпълват долния бряг с делнична глъч.

Изкачването до върха си заслужава дори само заради гледката, която подрежда целия град в едно. Пред очите се разгръщат двете реки, червените покриви на Стария град и далечните планински очертания. Малко гледни точки в Европа събират толкова много история и природа в един-единствен кадър.

Бушоните, Пол Бокюз и розовият пралин

Репутацията на гастрономична столица се крепи върху столетия кулинарна традиция. В нейното сърце стоят бушоните, типичните лионски кръчми с дървени маси, където храната се сервира в семейна обстановка и без излишна показност.

Менюто им разчита изцяло на местни вкусове и щедри порции. Сред тях са свинският колбас розет, кнедлите кнел от щука, телешкото шкембе и крехките пастети. Поднасят се с вина от долината на Рона и от съседното Божоле. Тази силна местна трапеза стъпва на масленост, дивеч и плътни сосове, рожба на студените зими и на изобилието от планински и речни продукти.

Готварската школа на града носи името на легендарния шеф Пол Бокюз. В негова чест е кръстен и покритият пазар Ле Ал дьо Лион Пол Бокюз. Под един покрив там се събират сирена, колбаси, сладкиши и морски деликатеси от цялата страна. Това плътно меню рязко се отличава от средиземноморската лекота, която бихте опитали например в Гърция през лятото. Подобна въздушна кухня ще срещнете и по бреговете на Турция, където слънцето напича другояче.

Сладкарството също има своите символи, сред които изпъкват розовите бадемови пралини. Тяхното наситено розово оцветява и характерната местна бриош Сен Жени. За истинско потапяне в тази традиция седнете в някой бушон без бързане, поръчайте местно вино и оставете вечерта да тече дълго и спокойно по лионски.

Кварталът Конфлуанс и съвременното лице на града

На южния край на полуострова, точно там, където Сона се влива в Рона, израства Конфлуанс. Това е най-смелият модерен квартал на града.

Доскоро тук се простираха пристанищни складове и занемарени терени. Днес на тяхно място блестят дръзки форми, стъклени фасади и зелени крайбрежни алеи. Сред тях се откроява Музеят на конфлуенцията, чиято футуристична сграда от стомана и стъкло разказва за произхода на живота и за човешките цивилизации. Контрастът с ренесансовите дворове е сред най-силните впечатления, които градът оставя.

Конфлуанс е и любимо място за вечерна разходка. Кафенетата и терасите се редят край кораби, преустроени в барове. Така Лион доказва, че умее не само да пази миналото си, но и да го продължава напред.

Празникът на светлините и удобните връзки навън

Най-приятни за разходка са месеците от април до юни и от септември до октомври, когато времето е меко, а тълпите оредяват. През декември обаче градът изживява едно от най-зрелищните събития в Европа.

Празникът на светлините се провежда около осми декември в продължение на четири вечери. Тогава милиони лампички и видеопроекции преобразяват фасадите до неузнаваемост. Площад Терьо, операта и кметството се превръщат в огромни платна за светлинни картини. Цял Лион излиза по улиците в тези студени вечери.

Лион е удобна база и за обиколка на околностите, понеже скоростният влак го свързва с Париж само за около два часа. На юг линиите водят бързо към Прованс и средиземноморското крайбрежие, а на изток към Алпите и ски курортите. Любителите на изисканите крайбрежни градчета могат да продължат към Сен Тропе или към елегантното Монако, а още идеи за маршрути ще намерите в общата страница за Франция и нейните региони.

В самия град не пропускайте полуостров Прескил с площад Белкур, една от най-големите градски площади в Европа. Наблизо паркът Тет д’Ор разстила огромно зелено пространство с езеро и безплатна зоологическа градина, така че само за няколко дни Лион нарежда пред пътника антики, ренесанс и съвременен блясък.