Гданск

Гданск се разстила на брега на Балтийско море, в северния край на Полша, там, където река Мотлава бавно се влива в морето. Векове наред градът е бил богато търговско пристанище и врата към целия свят, а из складовете му са минавали зърно, дървесина и кехлибар. Днес пъстрите фасади и тесните улици го нареждат сред най-живописните в цялата страна.

Историята му е белязана и от гордост, и от болка, защото именно тук пламват едни от най-съдбоносните събития на миналия век, а по-късно оттук тръгва движението, разклатило целия източен блок. От Полша Гданск е дестинацията за онези, които искат море, история и северен чар в едно.

Дългият пазар и старите порти

Сърцето на града е Дългият пазар, широка улица, обточена от двете страни с високи, тесни къщи в най-различни цветове. Всяка фасада е украсена с фронтони, позлата и каменни фигури. Някога зад тях са живели богати търговци и корабовладелци, а днес там се редят кафенета, галерии и малки хотели.

Разходката оттук напомня колко заможен е бил този град.

Улицата се затваря от двата си края с внушителни порти. От едната страна стои Златната порта, а от другата старинната Зелена порта, надвесена право над реката, откъдето някога влизали пратениците и стоката.

По средата се издига разкошният фонтан на морския бог с тризъбеца. Той отдавна е станал символ на Гданск и трудно ще намерите снимка на града без него. Между сградите се провират тесни, сенчести пасажи с каменни стъпала и малки тераси, където някога търговците са седели и са наблюдавали оживлението.

Кранът и река Мотлава

Покрай реката се точи дългият кей, откъдето започва цялата морска история на града, и тук се извисява прочутият дървен Кран, смятан за най-старото пристанищно съоръжение от този вид в Европа. С помощта на огромни дървени колела, задвижвани от човешки крак отвътре, той някога е товарел стоката и е изправял тежките корабни мачти.

Днес по Мотлава се плъзгат туристически корабчета и стилизирани стари ветроходи, а срещуположният бряг е застроен с модерни хотели. Вечер водата отразява осветените фасади и целият кей грейва. Контрастът между старото и новото е поразителен. Оттук тръгват и разходките с кораб до близкия полуостров и до военния мемориал, край който започва Втората световна война, а морето присъства навсякъде, в мириса на въздуха и в крясъка на чайките.

Кехлибарът, златото на Балтика

Балтийско море отдавна дарява своите брегове с кехлибар, вкаменена смола на дървета, живели преди милиони години. Гданск е световната столица на този топъл, златист камък, а търговията с него е сред стълбовете на неговото богатство. По улиците наоколо се редят десетки работилници и магазинчета, чиито витрини блестят в медени отблясъци, примамливи и денем, и вечер.

В тях се предлагат огърлици, пръстени и фигурки в цялата гама от млечнобяло до тъмна медена червенина. Всеки къс е различен. Цената зависи от чистотата и от големината. Понякога в прозрачната смола е уловено насекомо или листо от древна гора, застинало там завинаги, и точно тази игра на светлина и вкаменено време прави камъка неустоим за колекционерите.

Градът пази и цял музей, посветен на кехлибара, разположен в стара крепостна кула край водата. Там се разказва как камъкът се е раждал, как е стигал по древните пътища чак до Средиземноморието и как е ставал украшение за императори и епископи. Изложени са и удивителни произведения на изкуството, изваяни изцяло от него, някои от които тежат с килограми и са били поръчвани от кралски дворове. Кехлибарът е сувенирът, който всеки отнася оттук, а една добра огърлица трае поколения и се предава по наследство. За разлика от масовите дреболии по будките, той е частица от самата природа на това студено и щедро море, изхвърлена на брега след всяка по-силна буря.

Базиликата Света Мария

Над покривите на стария град се извисява огромната тухлена базилика Света Мария, за която се твърди, че е сред най-големите тухлени храмове в света. Отвътре тя е просторна, светла и удивително семпла, а високите бели сводове се извиват над главите на посетителите. Струпването на толкова простор под един покрив спира дъха, защото тук всичко е сдържано и величествено, без излишна позлата. Стъпките отекват дълго под свода.

В храма се пази стар астрономически часовник с движещи се фигури, който показва не само времето, но и фазите на луната и дните на светците. Който събере смелост да изкачи многобройните стъпала на тясната кула, ще бъде възнаграден богато. Отгоре се разгръща широка панорама към целия град, към лабиринта от червени покриви и към блесналото зад тях студено море.

Вкусът на морето

Кухнята в Гданск носи вкуса на Балтика и на дългите северни зими.

По менютата се редят прясна риба, пушена херинга и гъсти рибени супи, а морето присъства почти във всяко второ ястие. Херингата се поднася по десетки начини, ту мариновна, ту пушена, ту в сметанов сос с лук. Освен рибата, тук се сервират и сърдечни полски гозби, познати от цялата страна, а варените пироги с най-различен пълнеж са задължителни поне веднъж. По кея не липсват и топли хапки за из път, от печена риба до сладки гевреци.

За десерт се предлагат сладкиши с горски плодове и ябълки. Вечер оживлението се пренася в старите тухлени изби покрай реката, където се лее местна бира, а атмосферата е спокойна и сърдечна до късно през нощта.

Кога да дойдете

Гданск се показва най-щедро през лятото, когато морето е топло, дните са дълги, а по кея кипи живот до късна нощ. Тогава плажовете на близките курорти се пълнят, корабчетата не спират да сноват и градът е в стихията си. Именно тогава се провежда и прочутият летен панаир, който залива улиците с музика и сергии.

Пролетта и есента са по-тихи и по-хладни, но улиците са свободни, а разходките спокойни.

Зимата е сурова и ветровита, ала коледните базари ѝ придават неочакван уют. До града се стига с директни полети от София, а центърът се обхожда изцяло пеша. Мнозина съчетават Гданск с Варшава или с Краков на юг, а за българина крайбрежният му дух е близък като родното Черноморие.