Ровин

Ровин се смята за най-живописния град по западния бряг на полуостров Истрия и мнозина го наричат най-романтичното място в цяла Хърватия. Старата му част се сгушва върху малък скалист нос, издаден смело в морето, а над покривите се извисява една-единствена стройна камбанария. Гледан откъм водата, силуетът на града се е превърнал в истинска пощенска картичка.

Някога Ровин е бил остров, отделен от сушата с тесен канал, засипан едва преди няколко века. Тази островна съдба е оформила плътната му, вкопчена една в друга застройка, каквато рядко се среща другаде. Като бисер на Хърватия градчето лежи съвсем близо до Пула на юг и лесно се съчетава с нея в едно истрийско пътуване.

Старият град на носа

Сърцето на Ровин е плътно застроеният стар град, покатерен стръмно по склоновете на тесния скалист нос. Тесните му улички се вплитат една в друга. Те се катерят стръмно нагоре към камбанарията и често завършват неочаквано, с внезапна гледка към откритото синьо море. Между високите каменни къщи едва се процежда слънце, а простряно пране виси от прозорец до прозорец над главите на минувачите. Тук времето сякаш тече по-бавно.

Улиците са настлани с гладки каменни плочи, излъскани от безброй стъпки и от вековете до матов блясък. По тях се стъпва внимателно, защото след дъжд стават коварно хлъзгави.

Партерите на къщите крият малки галерии, работилници и семейни ресторантчета, а над тях от векове живеят рибарски семейства, чиито предци са изхранвали града от морето. Тук всяка врата, всяко стълбище и всеки полусрутен свод сякаш чакат да бъдат нарисувани или снимани. Именно тази невзрачна, съвсем неотрепетирана и непринудена красота е спечелила на Ровин трайната му слава сред пътешествениците. Мнозина твърдят, че градчето е най-фотографираното по цялото крайбрежие. Вечер, когато фенерите се запалят, тесните улички стават почти вълшебни.

Обиколката на стария град не следва никакъв план. Най-хубаво е просто да се загуби из него. Картата тук е излишна. Зад всеки ъгъл дебне ново засенчено дворче, стар каменен кладенец или тясна пролука, през която внезапно блясва морето в дъното.

Църквата „Света Ефимия"

На най-високата точка на носа се издига църквата Света Ефимия, най-разпознаваемата сграда в целия град. Стройната ѝ камбанария се вижда отдалеч и служи за ориентир на всеки, който наближава Ровин по суша или по вода. На върха ѝ се върти позлатена фигура на самата светица, която сочи посоката на вятъра над покривите.

Църквата носи името на светица, чиито мощи според преданието вълните довели дотук в тежък каменен саркофаг. Барковата ѝ фасада гледа право към морето, а просторната вътрешност е изненадващо светла и хладна дори в летния пек. Който събере смелост да изкачи стръмната дървена стълба на камбанарията, го чака може би най-красивата гледка в града. Отгоре целият стар град, пристанището и разпръснатите острови се разстилат като на длан в едно замайващо кръгово зрелище.

Улица Гризия и художниците

Нагоре към църквата се катери прочутата уличка Гризия, сърцето на художническия Ровин. От двете ѝ страни са наредени малки галерии, ателиета и сергии с картини, изнесени направо на каменните стъпала. Тук от десетилетия работят и излагат художници, привлечени от светлината и багрите на града. Мнозина са дошли за едно лято и са останали за цял живот. Цветовете по платната им сякаш са взети направо от околните фасади.

Всяко лято уличката се превръща в открита галерия за един ден, когато по стените и стъпалата се окачват стотици творби. Тогава цялата уличка Гризия се изпълва с хора, а между окачените картини бавно се провират любопитни минувачи, спиращи пред всяко платно. Из целия квартал наоколо се крият още работилници на майстори, които изработват на ръка бижута, керамика, стъклени фигурки и дребни сувенири.

Пристанището и рибарските лодки

В подножието на стария град се вие живописното пристанище, обточено с пъстри къщи и палмова алея. По водата се полюшват дървени рибарски лодки. До тях спират и лъскави бели яхти от близките пристани.

Покрай кея се редят кафенета и рибни ресторанти, чиито маси излизат почти до самата вода, така че вечерята тук минава под плясъка на вълните и крясъка на чайките. Рибарите все още излизат в морето всяка сутрин и уловът им се появява още същата вечер по масите на околните гостилници. Привечер по кея сядат хора да изпратят залеза, който тук потъва право в морето. Малцина устояват да не извадят телефон за поредната снимка. Светлината в този час обагря околните фасади в топло, почти нереално злато. Пристанището остава живо от ранни зори до късна нощ.

Островите и заливът Лим

Срещу пристанището се зеленеят няколко залесени острова, до които се стига с кратка и приятна разходка по вода. Най-близките острови са превърнати в тихи паркове с гъсти борови гори, каменни къпални и сенчести алеи за бавна разходка. Морето между тях е плитко и топло. Много посетители прекарват там половин ден, далеч от оживлението на градските улици, като се редуват между плуването в бистрото море и почивката под боровете.

На север от Ровин се врязва дълбоко в сушата тесният и живописен Лимски залив, наричан още Лимски фиорд. Всъщност това не е истински фиорд, а потопена речна долина с високи, гъсто обрасли с гора брегове. Тесният ръкав вода се провира между стръмни хълмове и създава удивителна, почти планинска гледка насред крайбрежието. Отраженията на зелените склонове превръщат водата в тъмно, неподвижно огледало.

Заливът от векове се слави с изключително чистата си вода и с богатите си, прочути по цялото крайбрежие рибарници. Тук се отглеждат миди и стриди, които се предлагат съвсем пресни, вадени от водата броени часове по-рано, в крайбрежните заведения. Разходката с корабче навътре в залива е сред най-приятните морски излети в тази част на Истрия. Водата е спокойна, а тишината се нарушава само от плясъка на греблата.

Вкусовете на Истрия

Кухнята в Ровин следва богатите истрийски традиции и щедрите дарове както на морето, така и на плодородната вътрешност на полуострова. По масите се появяват прясна риба, миди от Лимския залив, домашна паста и прочутите местни трюфели, които се стържат обилно върху топлите ястия. Истрийският зехтин е сред най-отличаваните в света и придружава почти всяко ястие.

От вътрешността на полуострова идват сушени меса, зряло овче сирене и плътни червени вина с наситен вкус. Тук се вечеря бавно, край плискащата се вода, с чаша местно вино в ръка и без никаква бързина. За десерт се предлагат сушени смокини и плътни сладкиши с бадеми. Малките семейни гостилници навътре в уличките често крият най-автентичните вкусове, далеч от оживените крайбрежни тераси.

Кога да дойдете

Ровин е красив през цялата година, но най-мек и приятен е в края на пролетта и началото на есента. Тогава времето е топло, морето още гали, а тесните улички не са задръстени от навалица.

Лятото е слънчево и оживено, с пълни тераси и вечери, които се проточват до късно. Юли и август са най-топли и най-многолюдни, затова ранните сутрини и късните следобеди са най-приятни за разходка. Зимата пък е тиха и меланхолична, когато градчето принадлежи почти изцяло на своите жители.

До Ровин се стига удобно с автобус по крайбрежието, а най-близкото летище е това на съседна Пула, само на половин час път. Оттук лесно се посещават близките острови, Лимският залив и другите градчета по западния бряг на полуострова.