Кеймбридж

Кеймбридж е университетски град в Източна Англия край река Кам, на около осемдесет километра северно от Лондон и административен център на графство Кеймбриджшър. Населението му е близо сто четирийсет и пет хиляди души, тоест по британските мерки това е малък град, чиято тежест в науката обаче е несъразмерно голяма. Целият облик на центъра е подчинен на Университета на Кеймбридж, основан през 1209 година и нареждан сред най-старите учебни заведения на света.

Тук са учили и преподавали Исак Нютон, Чарлс Дарвин и Стивън Хокинг, а трийсет и един самостоятелни колежа изпълват тесните улички и каменните дворове. С университета са свързани близо сто и двайсет нобелови лауреати, цифра, надминаваща мнозинството цели държави. Именно това съчетание от вековна ученост и жив студентски шум отличава града от останалата Англия.

Въпреки скромните си размери Кеймбридж приема милиони гости всяка година, дошли да зърнат каменните колежи и реката с лодките. Градът трудно се обърква с друг, защото тук академичната тишина и младежката глъч съжителстват на една и съща улица, понякога на разстояние от няколко крачки.

Тринити, Питърхаус и системата на колежите

Университетът на Кеймбридж не е една сграда, а съзвездие от автономни колежи, всеки със собствена капела, трапезария и градини. Най-старият от тях, Питърхаус, отваря врати през 1284 година, а най-известните днес носят имената Кингс, Тринити и Сейнт Джон.

Студентите не просто учат тук, а живеят в колежите, хранят се в средновековните им зали и крачат по дворове, чиято настилка е изтъркана от поколения нозе. Тази уредба се е запазила почти непроменена осем века наред.

Тринити Колидж е най-големият и най-богатият от всички, основан през 1546 година от крал Хенри VIII. Сред възпитаниците му е Исак Нютон, а в двора до главния вход и до днес расте ябълково дърво, посадено в памет на прочутото му прозрение за гравитацията. Библиотеката на колежа, построена по проект на архитекта Кристофър Рен, пази ръкописи и редки издания, недостъпни другаде.

Колежите не са просто живописна украса, а действащи общности, в които членуват преподаватели и студенти от всички краища на света. Сейнт Джон и Кингс владеят обширни земи отвъд градските стени, докато по-малките като Корпус Кристи крият истински съкровища, сред които е и един от най-старите часовници в Кеймбридж. Всяка година състезанието по гребане между отделните колежи, известно като Бъмпс, превръща тесните завои на река Кам в арена на ожесточена надпревара. Тъкмо тази смесица от строга наука и спортна страст придава на града неговия неповторим характер.

Каменната дантела на параклиса Кингс

Параклисът на Кингс Колидж е най-разпознаваемият силует на Кеймбридж и един от върховете на готиката в страната. Строежът започва през 1446 година по нареждане на крал Хенри VI и продължава близо седемдесет години, докато не е завършен около 1515 година при Хенри VIII.

Сградата е изпълнена в стила, познат като перпендикулярна готика, а над главите на посетителите се разгръща най-големият ветрилообразен свод в света, наподобяващ каменна дантела. Огромните витражи от шестнайсети век са оцелели почти непокътнати и обагрят вътрешността в десетки тонове. Привечер, когато слънцето пада ниско, цветните стъкла хвърлят по каменния под трепкащи петна, заради които мнозина наричат параклиса каменен фенер.

Хорът на параклиса е световноизвестен, а традиционният му коледен концерт, наречен Девет урока и коледни песни, се излъчва по радиото от 1928 година насам. Който се възхищава на готическите катедрали на Франция, ще усети тук родствен дух, изказан със сдържан английски глас.

С пънт под Математическия мост

Една от най-обичаните забележителности изобщо не е сграда, а разходката с плоскодънна лодка по река Кам.

Лодките, наречени пънтове, се тласкат напред с дълъг прът, който лодкарят опира в плиткото дъно. Маршрутът минава покрай задните части на колежите, известни като Бекс, където моравите се спускат чак до водата и откриват гледки, невидими от улицата. По течението лодките се промушват под няколко прочути моста. Сред тях е Математическият мост на колежа Куинс, изграден от прави греди, наредени така, че да очертаят дъга без нито един пирон в първоначалния замисъл. Малко по-нататък е Мостът на въздишките на Сейнт Джон, кръстен на своя събрат във Италия, макар да си приличат единствено по името. Разходката трае около час и често я води студент, който вплита местни истории и шеги.

Който предпочита да държи прът сам, може да наеме празна лодка от пристана при моста Магдалин или близо до Силвър Стрийт, където реката е най-оживена в горещите дни. Управлението на пънта изисква малко навик, защото прътът лесно затъва в тинята и неведнъж оставя несръчния лодкар да виси над водата. В летните месеци по тесния канал край Силвър Стрийт лодките се струпват една до друга, а сблъсъците между гребците са повод за смях по бреговете.

Пазарният площад и сърцето на стария град

В средата на стария град, обкръжен от колежите, се простира Пазарният площад, който и до днес пази предназначението си отпреди столетия. Всеки ден тук се разпъват сергии с плодове, книги, цветя и ръчни изделия, а гълчавата на търговците се смесва с говора на студенти от десетки народности.

Над покривите се извисява кулата на църквата Грейт Сейнт Мери, наречена университетска, защото в нея навремето са се провеждали тържествените събрания на учените. Който се изкачи по тясната ѝ вита стълба, получава за награда най-широката гледка към дворовете и параклисите на града.

Около площада се вият тесни улички с книжарници, чайни и стари дюкяни, някои от които работят без прекъсване от викторианско време. Точно тази стара търговска уредба, вплетена сред академичните стени, прави разходката из центъра толкова различна от която и да е друга английска чаршия. Привечер фенерите се палят един по един и каменните фасади придобиват топъл медночервен оттенък.

Фицуилям, Кавендиш и нишката на откритията

Кеймбридж пази богато научно и художествено наследство, събрано в музеи, повечето от които пускат посетители без билет. Най-значим е музеят Фицуилям, основан през 1816 година, с колекция от египетски древности, антична керамика и платна на стари майстори. Градът е и люлка на множество открития, защото именно тук през 1953 година Джеймс Уотсън и Франсис Крик разгадават двойната спирала на ДНК в лабораторията Кавендиш. Освен Фицуилям тук са Музеят на зоологията, ботаническата градина на университета и сбирката, посветена на полярните изследвания на Робърт Скот. Любителите на музеите, свикнали с богатите сбирки в градовете на Германия, ще намерят съпоставимо разнообразие в по-камерен мащаб, при това със свободен вход, който прави разглеждането достъпно за всеки. Обиколката на тези сбирки спокойно запълва цял дъждовен следобед, какъвто в Източна Англия съвсем не е рядкост.

Ливадите на Грантчестър и сезоните по Кам

Отвъд последния колеж река Кам излиза от града и завива покрай Грантчестър, селце на около три километра нагоре по течението, възпято от поета Рупърт Брук в стихотворението му от 1912 година. Тукашните ливади, известни като Грантчестър Медоус, са любимо място за пикник и за следобеден чай в градината на стария дом Орчард, където навремето се събират писатели и учени от Кеймбридж. Пътеката по брега се изминава пеша за около час или с пънт за малко повече, ако течението и навикът позволяват.

Сезоните променят неузнаваемо облика на бреговете. Най-приятни за разходка са късната пролет и ранното лято, когато моравите зеленеят, пънтовете по Кам са най-много, а светлината се задържа дълго привечер. Лятото е оживено и многолюдно, есента носи по-меки багри и тишина, а зимата е хладна и влажна, но пази очарованието си около коледните концерти в параклиса. Самият град е лесно достъпен с влак от Лондон за по-малко от час, тъй че се разглежда дори за един ден. Който след тихия академичен Кеймбридж търси по-сурова природа, може да продължи на север към Шотландия с нейните замъци, а за южно слънце винаги остава Барселона.

Околностите и кратките излети от града

Кеймбридж е удобна изходна точка за обиколка из равнинния Източен край на Англия, чиито поля се простират плоски докъдето стига погледът. На около двайсет километра на север се издига катедралата на Или, прозвана Кораба на тресавищата заради внушителния си силует над низината.

На юг пък се нижат тихи селца с тръстикови покриви и стари кръчми, в които пътникът сяда да опита местна бира край запалена камина. Мнозина свързват посещението с разходка из околните природни паркове, където блатата и каналите подслоняват редки птици и привличат любителите на тихата наблюдателност.

За по-дългото пътуване градът е свързан с влак не само с Лондон, но и с пристанищата на изток, откъдето тръгват вечерните трапове към континента. Така Кеймбридж лесно се вписва в по-широка обиколка из Англия, която съвсем не се изчерпва само с прочутия университет.