Фуншал

Фуншал е столицата на Мадейра, зелен вулканичен остров сред Атлантическия океан, далеч на югозапад от континентална Португалия. Разположен е амфитеатрално по стръмни склонове, които се спускат право към морето, обгърнати в буйна субтропична зеленина. Градът се слави с мекия си климат, с изобилието от цветя и с ленивата, приветлива атмосфера на океанско пристанище.

Мадейра лежи по-близо до Африка, отколкото до Европа, и това личи в топлината и растителността ѝ. Заради вечно меката пролет тук идват хора от цял свят, за да избягат от студа.

Островът на вечната пролет

Мадейра често наричат острова на вечната пролет и това не е празна фраза. Климатът тук е удивително равномерен през цялата година, без летни жеги и без зимен студ. Океанът смекчава всичко, а планините спират облаците, така че времето мени характера си от долина до долина.

Заради тази мекота островът е потънал в зеленина и цветове. Тук растат неща, невъзможни другаде в Европа.

По улиците на Фуншал цъфтят екзотични растения, донесени някога от далечни земи, а въздухът ухае на цветя дори през зимата. Пъстри градини, паркове и тераси покриват склоновете над града, свързани с живописна въжена линия. Кабинките се издигат бавно над покривите и разкриват все по-широка гледка към залива и океана.

Горе, в квартала Монте, се крие прочута тропическа градина с езера, папрати и пъстри пойни птици. Из нея се вият пътеки покрай японски мостчета, каменни фенери и малки водопади, донесени сякаш от другия край на света. Оттам целият Фуншал се вижда като на длан, скупчен около синьото пристанище. В подножието на градината стои и стара църква, до която някога поклонниците се изкачвали по колене. Именно тази смесица от планина, градина и море прави острова толкова обичан.

Заради постоянно мекото време градинарството тук е издигнато в изкуство. Орхидеи, стрелиции и десетки други екзотични цветя цъфтят по цяла година, а всяка пролет градът чества голям цветен празник. Тогава улиците се украсяват, а през целия център бавно минава пъстро шествие от цветя и деца с венци. Мадейра изнася растения, луковици и рязан цвят по цял свят от столетия насам, а мнозина идват нарочно заради градините. Цветята тук наистина са отделна причина за пътуване.

Левадите и планинските пътеки

Едно от най-необикновените неща на Мадейра са нейните левади. Това са тесни водни канали, прокопани преди векове, за да пренасят вода от влажния север към сухите южни склонове. По цялото им протежение вървят тесни пътеки, превърнали се днес в най-хубавите маршрути за разходка на острова.

По левадите се навлиза дълбоко в сърцето на планината, сред лаврови гори, водопади и клисури. Пътеките са предимно равни, защото следват течението на водата, и затова са достъпни за почти всеки.

Някои маршрути минават през тъмни тунели и покрай шеметни пропасти, други се вият кротко през зелени долини. Въздухът в старата лаврова гора е влажен, хладен и напоен с мирис на мъх и пръст. Тази древна гора е толкова ценна, че е под закрилата на ЮНЕСКО като рядко останало съкровище. Който обича природата, може да върви тук с дни и всеки път да открива нещо ново. Планините на Мадейра са сурови, зелени и някак приказни.

Спускането с шейни от Монте

Сред най-известните забавления на острова е шеметното спускане от квартала Монте. Оттам надолу към града се пътува по стръмни улици с плетени тръстикови шейни, каквито се возят от повече от век. Две облечени в бяло момчета водят шейната и я тласкат надолу по асфалта.

Спускането е бързо, шумно и весело, а водачите умело направляват шейната по завоите. Пътят е кратък, но остава дълго в паметта. Едно време тези шейни са били съвсем практично превозно средство, с което хората са слизали бързо от планинските села към града. Днес те возят единствено гости, дошли заради усещането. Това е една от онези традиции, които се пазят повече заради чара, отколкото заради ползата, и точно затова са толкова обичани.

Старият град и рисуваните врати

Долу край пристанището се простира старият град, наречен още Зона Веля. Тесните му улички са пълни с ресторантчета, малки барове и стари рибарски къщи. Тук някога е било сърцето на пристанищния живот, а днес кварталът е сред най-приятните за вечерна разходка.

Преди години художници превръщат старите порти на квартала в галерия под открито небе. Десетки врати са изрисувани с какво ли не, от цветя и лица до цели приказни сцени. Рисуваните врати привличат разхождащите се, които обикалят уличка след уличка с фотоапарат в ръка. Между тях се носи мирис на печена риба и се чува тиха музика. Вечер кварталът се изпълва с хора, а масите излизат чак на калдъръма. Тук се опитва прочутата местна риба сабя, поднасяна по неочакван начин с печен банан.

Виното на острова

Мадейра е дала на света едно от най-прочутите десертни вина, носещо самото име на острова. То се ражда по терасираните лозя, изсечени в стръмните склонове, и зрее по необичаен начин, с леко затопляне. Заради това вино островът столетия наред е бил важна спирка по морските пътища.

Виното мадейра е силно, ароматно и издръжливо, способно да отлежава десетилетия наред. Разказват, че то дори се подобрявало при дългите морски пътувания в трюмовете на корабите. В стари изби из Фуншал гостите опитват различни видове, от сухи до наситено сладки. До чашата обикновено върви местен сладкиш или шепа сушени плодове от острова. Който обича добро вино, ще усети тук нещо от духа на българските изби, но с ясен океански привкус.

Морето, скалите и китовете

Фуншал живее с лице към океана и морето е неизменна част от него. От пристанището тръгват корабчета за наблюдение на китове и делфини, които обитават тукашните дълбоки води. Срещата с тези огромни, спокойни създания сред открития океан е силно преживяване.

Наблизо по крайбрежието се издига Кабо Жирао, една от най-високите отвесни морски скали в Европа. От остъклена площадка на самия ръб човек гледа право надолу към вълните и малките тераси в подножието. Гледката е шеметна. Долу в подножието се виждат тесни обработваеми тераси, до които се слиза с малък асансьор, вкопан в скалата. Мнозина съчетават морето и планината в един ден, защото на този малък остров двете никога не са далеч едно от друго. Именно тази близост на контрасти прави Мадейра толкова запомняща се.