Сиде

Сиде е древен град и морски курорт на южното крайбрежие на Турция. Той е кацнал на малък полуостров, който се врязва навътре в Средиземно море, в провинция Анталия. Тук античността и плажът съжителстват съвсем близо. Между руини на храмове и колонади днес се редят ресторанти, магазинчета и уютни улички край водата.

Малцина места съчетават толкова непринудено историята и морето. Разходката из стария град минава покрай две хилядолетни колони, преди да ви изведе право на пясъчния бряг. Ако редите обиколка из Турция, Сиде е чудесна спирка, която добавя дъх на античност към една иначе плажна почивка.

Античният град на полуострова

Сиде е основан преди около две хилядолетия и половина от гръцки заселници. Разположен на удобен полуостров с две пристанища, той бързо се превръща в оживен търговски център на древна Памфилия. Името му на местния анатолийски език означава нар. Този плод и до днес се среща като символ по монети, сувенири и стари каменни релефи из града.

Най-голям разцвет градът преживява през римската епоха. Тогава се издигат внушителният театър, широките колонади, баните и монументалните чешми, чиито останки личат навсякъде наоколо. По-късно, през вековете на упадък и нашествия, жителите постепенно напускат, а руините потъват в пясъка и забвението.

Съвременното селище израства едва през миналия век, когато тук се заселват рибари. Точно затова днешните къщи, хотели и дюкяни са вплетени направо сред античните основи, а старото и новото стоят навсякъде рамо до рамо.

Храмът на Аполон край водата

Най-разпознаваемият символ на Сиде е храмът на Аполон. Той се издига на самия край на полуострова, там, където сушата свършва и започва открито море. От някогашното светилище днес са изправени наново няколко стройни коринтски колони.

Гледката тук е особено вълшебна привечер. Когато слънцето потъва зад хоризонта, белите колони поруменяват, а морето зад тях преминава през всички оттенъци на червеното. Мнозина идват именно за този миг. Храмът е строен през втори век от новата ера и е бил посветен на древния бог на светлината, музиката и изкуствата. До него днес личат и основите на съседен храм, вероятно свързан с почитано местно морско божество.

Мястото е свободно достъпно и няма ограда. Можете да се разхождате между колоните по всяко време на денонощието, а фотографите се стичат тук още преди изгрев.

Наблизо се вижда и старото пристанище на античния град. Днес то е плитко и до голяма степен затлачено с пясък, но някога тук са акостирали натоварени търговски кораби от цялото Средиземноморие. От стария кей се открива широка гледка към целия залив. Вечер крайбрежните заведения около храма се пълнят с хора, дошли колкото за вечеря, толкова и заради прочутия залез над водата.

Театърът и агората

Сърцето на античния град е огромният римски театър. Той е сред най-големите в цяла Мала Азия и е побирал близо петнайсет хиляди зрители по време на представления. За разлика от повечето антични театри, вкопани в склона на хълм, този е изграден върху масивни сводести каменни арки. От горните каменни редове се вижда целият полуостров. Оттам погледът обхваща едновременно откритото море, античните руини и модерния град, сгушен нагъсто между тях.

До театъра се простира агората, някогашният главен градски площад. Тя е била оградена от всички страни с колонада и магазини, а в средата ѝ е стоял кръгъл храм, посветен на богинята на съдбата. Наблизо се пази и монументалната чешма, чиято богата фасада някога е блестяла с бял мрамор и статуи.

По улиците на стария Сиде

Разходката из стария град е удоволствие сама по себе си. Главната улица е павирана с античен камък и от двете страни е обточена с останки от колони. Тя води от градската порта право към храма край морето. По пътя се редят магазинчета за кожа, подправки, бижута и характерни местни сувенири.

Между сергиите неусетно изникват основи на римски бани, водопроводи и парчета от цветни мозайки, останали по местата си от векове.

В сградата на старите римски бани днес се помещава градският музей. В него се пазят статуи, саркофази и надписи, открити при разкопките на античния град. Колекцията е малка, но подредена с вкус. Тя помага да си представите как е изглеждал Сиде в дните на своя разцвет, когато улиците са кипели от живот.

Плажовете и морето

За разлика от каменистите заливи по на запад по крайбрежието, Сиде е обграден от широки пясъчни плажове. Те се простират от двете страни на тесния полуостров, така че винаги можете да изберете страната на завет от вятъра. Пясъкът навсякъде е мек, ситен и златист на цвят.

Западният плаж е особено дълъг и просторен. Той се проточва километри наред покрай хотелите и е удобен за дълги разходки край водата рано сутрин. Източният плаж е по-близо до центъра и обикновено доста по-оживен. Морето и от двете страни навлиза плавно и остава плитко надалеч навътре, което го прави безопасно и удобно за деца. Заради топлата вода сезонът за къпане тук трае от май чак до октомври, тоест по-дълго, отколкото по родното черноморие на България.

Природата наоколо

Околностите на Сиде пазят няколко приятни природни изненади. Наблизо е градчето Манавгат с прочутия си нисък, но много широк водопад на едноименната река. Водата се спуска на плавни прагове сред зеленина. Покрай реката са наредени ресторанти, където можете да обядвате направо над бързея.

Оттук тръгват и лодки за разходка по реката. Те се плъзгат навътре към Зеления каньон, живописно язовирно езеро с изумрудена вода, обградено от гористи хълмове.

Любителите на историята имат още какво да видят наоколо. На около час път се намира Аспендос с най-добре запазения античен театър в целия древен свят, който и днес се използва за концерти. Акустиката му е толкова добра, че шепот от сцената се чува чак на последния ред. Наблизо личат и внушителните останки от древен римски акведукт, прекосявал някога цялата долина на висок каменен мост. Още по-навътре в планината лежи каньонът Кьопрюлю, любимо място за рафтинг по студените бързеи на планинската река.

Кога да посетите Сиде

Морският сезон в Сиде е дълъг и щедър. Той започва през май и се проточва чак до средата на октомври, когато водата все още е приятно топла. Върхът на лятото носи силна жега. През юли и август температурите често надхвърлят трийсет и пет градуса, а руините се обикалят най-добре рано сутрин или привечер.

Пролетта е може би най-приятният сезон тук. През май и юни всичко наоколо е зелено, цветовете ухаят, а тълпите още не са дошли. Есента също е чудесна за посещение. През септември и октомври морето пази лятната си топлина, а следобедите стават меки и златисти. Дори зимата е мека, с редки студове, макар морето да е твърде хладно за къпане по това време.