Тулча

Тулча е пристанищен град в Северна Добруджа и административен център на едноименния окръг, разположен там, където Дунав се разлива в своята прочута делта. Градът е накацал върху няколко ниски хълма над самата река, а от кейовете му потеглят корабчетата навътре в тръстиките. Тук живеят около шейсет хиляди души, събрали в едно румънци, украинци, руснаци староверци, турци и гърци. За българския пътник Тулча е близка и позната, защото Добруджа е обща земя от двете страни на границата.

Славата на града обаче идва отвъд неговите улици. Ако кръстосвате Румъния, Тулча е незаобиколимата врата към делтата на Дунав, най-голямото и най-живо влажно кътче в цяла Европа.

Къде се намира и как е разположен

Тулча лежи в най-източния край на страната, там, където голямата река се разделя на три главни ръкава преди да срещне морето. Тези три ръкава, известни като Килия, Сулина и Сфънту Георге, чертаят цялата шир на делтата, преди водите им да се излеят в Черно море. Градът е притиснат между водата и ниските добруджански възвишения, заради което централните улици леко се катерят нагоре. Оттук до морето остават само няколко десетки километра. Тази гранична, крайречна позиция е оформила целия облик и поминък на мястото.

Реката определя ритъма на всекидневието в града. По кея непрекъснато акостират рибарски лодки, туристически корабчета и товарни съдове, а мирисът на вода и тръстика се усеща по всяка от крайбрежните улици. Отвъд последните къщи започва безкрайният зелен лабиринт на делтата, който примамва любопитни пътници от цял свят.

Пристанището и старият многоцветен град

Сърцето на Тулча е нейното пристанище, дълъг крайбрежен булевард, от който тръгват всички пътувания към делтата. Тук се редят билетни гишета, рибни ресторанти и сергии с местни лакомства. Вечер алеята оживява от разходки и тиха глъч над водата.

Над кея се изкачват стари квартали, в които джамия, православен храм и староверска църква стоят на няколко крачки един от друг. Тази пъстрота издава дългите векове на съжителство между народите. На хълма на цитаделата се извисява Паметникът на Независимостта, а оттам панорамата обхваща целия град и разлятата река.

В подножието на хълма посетителят открива и музеите на делтата, сред които аквариум с рибите на Дунав и сбирка за живота на местните народи. Те подготвят окото и въображението за онова, което предстои да се разкрие сред безкрайните тръстики. Влизането в тях струва малко, а спестява доста недоумение по-късно край водата.

Делтата на Дунав отблизо

Истинското чудо започва отвъд последните къщи, където Дунав се разсипва в делтата на Дунав, вписана в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Тук реката се разклонява на стотици ръкави, канали и езера, обрасли с плаващи острови от тръстика. Това е най-обширната и най-добре запазена делта в Европа. Мащабът ѝ трудно се побира във въображението, докато не се види от лодка.

Делтата е преди всичко царство на птиците. Над триста вида гнездят или отсядат тук по време на своите прелети, сред тях розови пеликани, корморани, чапли и лебеди. Именно тук се намира най-голямата колония на къдроглави пеликани в цяла Европа. Заради това богатство орнитолози и фотографи от цял свят се стичат по тукашните тихи канали.

Водата пък е пълна с риба, а рибарството крепи живота на делтата от незапомнени времена. Из отдалечените селца, като Мила двайсет и три и Сфънту Георге, времето сякаш е спряло. До тях се стига единствено по вода. По-навътре, край песъчливите гори Летеа и Караорман, из дюните бродят дори полудиви коне. Мнозина пътници отсядат в плаващи хотели или в скромни рибарски къщи, за да усетят ритъма на това особено място отвътре.

Разходката с лодка е задължителна. Тесните ръкави се провират между високи стени от тръстика, а тишината се нарушава само от плясъка на криле. Такова усещане за първичен покой рядко се среща другаде по континента. Затова мнозина се връщат тук отново и отново.

Кратко през историята

Селище на това място е съществувало още в дълбока древност, когато тук е имало античен пристан на брега на реката. Стратегическото кръстопътно положение винаги е привличало търговци и заселници от близо и далеч. Оттук са минавали важни пътища, свързващи степите на изток с Балканите на юг и с морето на изток.

През вековете градът неведнъж сменя своите господари и население, оставайки дълго на границата на съседни империи. Всяка вълна заселници оставя трайна следа в говора, вярата и кухнята на мястото.

Модерният си облик Тулча добива през деветнайсети век, когато израства като оживено речно пристанище с корабостроене и рибна търговия. Тогава се издигат и голяма част от старите обществени сгради, които и днес красят центъра. Днешният град пази тази пъстра смесица от епохи и народи като своя най-голяма ценност.

Рибарска трапеза и местен колорит

Кухнята на Тулча мирише на река и на дим от рибарски огън. Основата, разбира се, е сладководната риба, уловена в делтата същата сутрин. Класика е рибената чорба, гъста и кисела супа от няколко вида риба, много близка до нашата рибена чорба по Дунав. Не липсва и сторчаг, застроена супа със сметана, характерна за местните руснаци староверци. Печената на жар риба пък се сервира с чесън и мамалига, точно както по нашето поречие. Затова добруджанската трапеза е веднага разбираема за всеки гост от България.

Освен рибата, тук ще опитате и хайвер, пушени бели риби и обилни зеленчукови гозби, приготвени по стари добруджански рецепти. Гостоприемството е сърдечно и простовато, без излишен блясък и превземки. Именно тази искреност на рибарската трапеза прави престоя в Тулча толкова запомнящ се.

Кога да посетите града

Най-хубавото време за Тулча и делтата е късната пролет и ранното лято. Тогава птичият живот е в пълния си разгар. През май и юни каналите кипят от гнездене, водата е пълноводна и висока, а зеленината навсякъде избуява свежа и наситена, каквато трудно се среща по друго време на годината.

Ранната есен също е чудесна за наблюдение на прелетните ята, поели дългия си път на юг. Лятото носи горещини и облаци комари сред тръстиките, затова носете защита и лека дреха с дълъг ръкав. Зимата пък е студена и суха, а голяма част от делтата замръзва, което спира редовните лодки. За разлика от топлата крайморска Гърция, тук целият сезон се върти около птиците и водата, а не около плажа и морето.

Как да стигнете и се придвижвате

До Тулча се пътува най-често по суша, а оттам нататък всичко продължава по вода. Наблизо има и малко летище, което приема отделни сезонни линии.

По шосе градът се достига удобно от Констанца на юг и от Букурещ на запад по сравнително добри пътища. Редовни автобуси свързват Тулча с големите центрове на страната през целия сезон. Мнозина пътници пристигат с кола, за да имат пълна свобода в обиколките си из тихата равнинна Добруджа. Разстоянията в тази част на страната са напълно поносими дори за един по-дълъг ден.

Истинското придвижване обаче започва на кея. Оттук редовни корабчета и наети лодки поемат навътре в делтата по определени маршрути. Без лодка делтата остава недостъпна, затова планирайте пътуването си предварително.