Австрия

Австрия е алпийска държава в сърцето на Централна Европа с население около 9 милиона души и столица Виена. Граничи с осем страни, сред които Германия, Италия, Швейцария и Унгария, а близо две трети от територията ѝ заемат Източните Алпи. За пътника това означава две лица в едно пътуване: имперската пищност на виенските дворци и тихата, ослепително бяла геометрия на високопланинските курорти. Най-посещаваната забележителност е дворецът Шьонбрун, а зимният сезон превръща провинции като Тирол и Залцбург в едни от водещите ски дестинации на континента.

Площта е сравнима с България, но релефът е друг свят. Стръмен, нагънат, прорязан от ледникови долини. Най-високият връх Гросглокнер се издига на 3798 метра. Тук Дунав пресича столицата, а реки като Залцах и Ин дълбаят пътя си между ледниците. Виена остава културното сърце с над 1.9 милиона жители, а около нея се нижат Грац, Линц, Залцбург и Инсбрук, всеки със собствен характер. Любителите на високите върхове ще намерят паралел и в нашия разказ за най-високия връх в Европа.

Австрия е и страна на контрастите между равно и стръмно, между шумния булевард и тихата планинска пътека. Само за час с влак пътникът се прехвърля от концертна зала във Виена до пасбищата на алпийска долина. Тази достъпност прави страната удобна както за кратко бягство в края на седмицата, така и за по-дълга обиколка с няколко спирки.

Шьонбрун и Белведере: имперската Виена

Дворецът Шьонбрун е бившата лятна резиденция на Хабсбургите и най-посещаваният обект в страната. Фасадата му носи характерния топъл жълт нюанс, наречен „шьонбрунско жълто”, а зад нея се крият 1441 стаи. В парковия комплекс работи и Тиргартен Шьонбрун, зоопаркът, основан през 1752 година. Той се смята за най-стария действащ зоопарк в света. Гледката към градините, Глориетата и фонтана Нептун обяснява защо ЮНЕСКО вписва ансамбъла в списъка на световното наследство още през 1996 година.

На отсрещния край на града стои бароковият комплекс Белведере, построен като лятна резиденция на принц Евгений Савойски. Горният дворец днес е художествена галерия и пази най-голямата сбирка от картини на Густав Климт, сред които прочутата „Целувката”.

Двата дворцови ансамбъла очертават характера на Виена: град на музика, живопис и архитектура, в който историческата част е компактна и удобна за разходка пеша. От Рингщрасе до катедралата „Свети Стефан” разстоянията се изминават за минути.

Залцбург, Моцарт и крепостта Хоензалцбург

Залцбург е родният град на Волфганг Амадеус Моцарт. Композиторът се появява на бял свят през 1756 година на улица „Гетрайдегасе” 9. Над стария град бди крепостта Хоензалцбург, една от най-големите и най-добре запазени средновековни крепости в Централна Европа. Строежът ѝ започва през 1077 година и продължава векове, а днес до нея се изкачва фуникуляр. От бастионите се разкрива панорама към куполите на бароковите църкви и към река Залцах, която дели града на две.

Историческият център също е защитен от ЮНЕСКО заради рядко цялостния си барок, а ежегодно тук се провежда Залцбургският фестивал, едно от най-престижните събития за класическа музика и опера в Европа, основано през 1920 година. Любителите на киното ще разпознаят околните хълмове и езера от „Звукът на музиката”. Градът е удобна отправна точка към езерния край Залцкамергут и към солните мини, дали му името. Солта тук се добива от хилядолетия и дълго е била по-ценна от златото за местните владетели.

Грац и часовниковата кула на Шлосберг

Грац е вторият по големина град в Австрия и административен център на провинция Щирия. Над него се издига залесеният хълм Шлосберг, увенчан от часовниковата кула Уртурм, символ на града още от 1265 година. Часовникът е необичаен: голямата стрелка показва часовете, а малката отброява минутите, заради което неопитното око лесно се обърква. До върха води стръмна пътека с 260 стъпала или стъклен асансьор, прокопан в скалата.

Старият град е още един обект под закрилата на ЮНЕСКО и съчетава готически, ренесансови и барокови сгради с дръзка съвременна архитектура. Най-яркият контраст е Кунстхаус, синкав и обемист музей за модерно изкуство, наречен на шега „дружелюбният извънземен”. Реката Мур разделя двата бряга, свързани от плаващия стъклен остров Муринзел.

Грац е и университетски град с жива студентска атмосфера и спокоен южняшки нрав. Близостта до Словения и Унгария го прави естествена спирка по пътя на юг.

Инсбрук, Тирол и светът на кристалите Сваровски

Инсбрук е столицата на Тирол и е сгушен между върховете на Северната верига, които се издигат над града на повече от 2000 метра надморска височина. Символът му е Златният покрив. Това е еркер, покрит с 2657 позлатени медни плочки от началото на XVI век. Градът е домакин на Зимните олимпийски игри през 1964 и 1976 година, а кабинковите лифтове го свързват за минути с пистите на Норткете. Това е място, където градската улица и ски пистата почти се докосват.

На около двадесет минути извън града, в село Ватенс, се намира Светът на кристалите Сваровски (Swarovski Kristallwelten). Музеят е създаден за стогодишнината на марката през 1995 година по идея на художника Андре Хелер, а входът е оформен като глава на великан, от чиято уста блика вода. Вътрешните зали редят кристални инсталации на различни автори, а тиролските долини наоколо предлагат и едни от най-популярните ски курорти в страната. Сравнение с други градски бисери на региона ще намерите в подбора ни за най-красивите градове в Германия.

Дунавската долина Вахау и манастирът Мелк

Между Виена и Залцбург Дунав минава през Вахау, лозарска долина с тераси, овошки и средновековни градчета. Участъкът между Мелк и Кремс е вписан от ЮНЕСКО заради рядкото съчетание на природа и история, а най-приятният начин да се види е с кораб по реката или с колело по крайречната алея.

Над долината се извисява бароковият манастир Мелк, действаща бенедиктинска обител, основана още през XI век. Позлатената му библиотека и църквата с разкошни фрески привличат пътници от цял свят. По склоновете наоколо зрее гроздето за прочутите бели вина, а малките семейни изби канят на дегустация в дворове под асмата. Есента, когато лозята пожълтяват и въздухът ухае на ферментирала шира, е може би най-красивото време за тази отсечка от пътуването. По крайбрежните пътеки и днес се точат каравани от велосипедисти, които спират за обяд в някоя приветлива градинска механа.

Ски сезонът и поклонническата базилика Мариацел

Зимата нарежда Австрия сред водещите ски дестинации в Европа. Курорти като Ишгъл, Зьолден, Санкт Антон и Заалбах предлагат стотици километри обработени писти и сигурна снежна покривка от декември до април. Зьолден лежи върху ледник и често отваря сезона още през октомври. Цените варират силно според курорта и периода, като празничните седмици около Коледа и Нова година са най-търсени и съответно най-скъпи.

Извън пистите, на около два часа път от Виена, се намира поклонническата базилика Мариацел в Щирия. Тя е най-важното католическо светилище в страната. Привлича богомолци от цяла Централна Европа към статуята на Богородица, известна като Магна Матер Аустриае. Папа Йоан Павел II я посещава през 1983 година, а папа Бенедикт XVI идва през 2007 година. Това съседство на ски писти и тихи светилища добре обобщава Австрия. Тук културата и планината вървят ръка за ръка, както и в съседна Италия.

Австрийската кухня и виенското кафене

Австрийската трапеза е сърдечна и обилна. Емблематично е виенското шницел, тънко телешко месо в златиста панировка, поднесено с резен лимон и картофена салата. От топлите ястия си заслужава да опитате и Тафелшпиц, варено говеждо, любимо някога на император Франц Йосиф.

Сладкишите са отделна глава. Шоколадовата торта Захер се ражда във Виена през 1832 година и днес се сервира с топка несладена сметана. Не по-малко обичани са щруделът с ябълки и пухкавият Кайзершмарн, накъсан сладък десерт, дошъл от планинските хижи.

Виенското кафене е институция със собствен ритъм. Тук кафето идва на сребърна табла, придружено от чаша вода, а вестникът и часовете спокоен разговор са част от поръчката. ЮНЕСКО дори вписва тази кафе култура в списъка на нематериалното наследство. Класическите заведения по Рингщрасе помнят писатели, музиканти и политици, които с часове са спорили на същите мраморни масички.

Кога да пътуваме и как да се придвижваме

Австрия посреща гости целогодишно, но сезоните рисуват различни картини. Лятото между юни и септември е за планински преходи, къпане в езерата и спокойни разходки из градовете, докато зимата от декември до март принадлежи на ските и празничните базари. Пролетта и есента носят по-малко туристи и по-меки цени на нощувките.

Придвижването е лесно благодарение на точните влакове, които свързват големите градове за часове. От Виена до Залцбург пътят отнема под три часа, а живописните планински линии са атракция сама по себе си. За по-отдалечените долини удобна е и колата, стига да се съобразите с винетката, задължителна по магистралите.

Столицата е отлична основа за обиколка, а оттам пътищата към Алпите и към съседните страни се отварят във всички посоки. Така само за една ваканция Австрия успява да побере и величието на дворците, и тишината на върховете.