Йорк

Йорк е историческият град в графство Северен Йоркшир, в североизточния край на Англия, с около 150 хиляди жители и почти непрекъснат пръстен от средновековни крепостни стени, който и до днес обикаля старото ядро.

Реката Уз (River Ouse) дели стария град на две. Готическата катедрала Йорк Минстър се вижда от почти всяка точка в центъра и служи за ориентир на всеки, който за пръв път навлиза в тесните улички.

Римляните го основават през 71 година като легионерска крепост на име Ебуракум, и оттогава той сменя три имена и три цивилизации, без да изгуби средновековния си силует. Под улиците още лежат римски основи, над тях идва викингски пласт, а на повърхността се вият тухлени калдъръми от четиринадесети век, така че едно кратко спускане по стълба често означава прескачане през цели столетия. Градът отстои на около 320 километра северно от Лондон и е под два часа път с високоскоростен влак, което го нарежда сред най-достъпните стъпки извън столицата за всеки, който вече разглежда Англия. Затова мнозина го включват в маршрут на север, към Единбург и Шотландия.

Йорк Минстър и стъклописите, които надживяха войните

Катедралата Йорк Минстър е най-голямата готическа църква в Северна Европа. Тя е седалище на архиепископа на Йорк, който е вторият по ранг духовник в Английската църква, веднага след архиепископа на Кентърбъри. Строежът ѝ продължава над 250 години, от 1220 до 1472 година, и това обяснява смесицата от ранна, висока и късна готика, събрана търпеливо в един и същ силует от поколения майстори. Камъкът е местен варовик с топъл медено-кремав оттенък, който поема светлината различно през деня и кара фасадата да изглежда ту златиста, ту почти сребриста според часа и времето. А чудото е стъклото. Прозорецът Great East Window е завършен около 1408 година и е най-голямата площ средновековен оцветен стъклопис в света, голяма почти колкото игрище за тенис и изпълнена с библейски сцени.

През Втората световна война витражите са демонтирани панел по панел и грижливо укрити, а после върнати по местата им. Затова цветовете им и днес са оригинални. Реставраторите работиха над крехкия прозорец близо десетилетие, почиствайки всяко стъкло на ръка, преди да го монтират обратно. Под катедралата пък се отваря подземие, в което се виждат основите на римската крепост и на норманската църква, върху която стъпва днешният храм, а няколко крачки надолу водят посетителя през близо седемнадесет века наслоена история. Тъкмо тук през 306 година войските провъзгласяват Константин Велики за император, а пред южния вход на катедралата и до днес стои бронзовата му статуя, обърната към града. Малко места в страната събират римски, нормански и готически пласт под един покрив, при това четими наведнъж.

Шамбълс, улицата, по която сградите се докосват

The Shambles е тясна средновековна улица, чиито горни етажи на места почти се допират над главите на минувачите.

Къщите от петнадесети век са строени така нарочно, защото сянката пазела месото хладно в дните преди хладилниците, а долу се редели месарските сергии. Името идва от старата дума shamel, тоест пейка за месо. До 1872 година тук са работели близо тридесет месарски дюкяна, а куките, на които висели късовете, още стърчат по фасадите.

Калдъръмът е сред най-фотографираните в Англия и често се сочи за вдъхновение на тесните улички от популярните книги за магьосници, макар вместо месо днес да се продават занаятчийски сладкиши, чай и сувенири. В една от тукашните къщи е живяла Маргарет Клидъроу, католическа мъченица от шестнадесети век, чийто дом днес е малък параклис. Около улицата се вие плетеница от тесни проходи, наричани на местен език snickelways. Те свързват скрити дворове и площадчета и са най-приятни рано сутрин, преди тълпите да изпълнят центъра.

Който обича пешеходните стари ядра, ще намери сходно усещане и из тесните улички на Барселона, макар мащабът и материалите да са съвсем различни.

Йорвик и викингското минало под улиците

През 866 година викингите завладяват града и го преименуват на Йорвик (Jorvik), превръщайки го в столица на скандинавско кралство, което просъществува почти век. През осемдесетте години археолози откриват под квартал Копъргейт изключително запазен викингски пласт. От калта изплуват дървени къщи, кожени обувки, монети и дори оцелели семена, а влажната глинеста почва е съхранила органичните материали по начин, рядко срещан другаде в Европа. Върху това откритие е изграден музеят Jorvik Viking Centre, в който посетителите минават през реконструирана улица от десети век.

Автентичните миризми и звуци връщат всекидневието на скандинавските заселници. Всеки февруари градът провежда Jorvik Viking Festival, едно от най-големите събития от този тип в Европа, с шествия, лагери и възстановка на битка. По улиците шестват хиляди участници в исторически костюми. Вечерта завършва с горяща ладия и фойерверки над реката. Самото име Йорк всъщност е езиковото ехо на тази епоха, защото римското Ебуракум става англосаксонското Еофорвик, после викингското Йорвик, и накрая днешното York. Цялото графство Йоркшир носи името на града, а не обратното, а оттам тръгват и далечните Ню Йорк и Йорктаун.

Стените, бароните и Войната на розите

Йорк е единственият английски град с почти изцяло запазен пръстен от средновековни крепостни стени, дълъг около 3,4 километра, който все още обикаля историческото ядро. По тях днес минава пешеходна алея, по която се обикаля част от стария град с изглед към покривите и кулите му. Стените имат четири големи укрепени порти, наричани bars. Най-внушителната сред тях, Micklegate Bar, е била церемониалният вход за крале, затова всеки нов монарх спирал тук, за да поиска символично позволение от кмета да влезе. Стените помнят и кръв. През Войната на розите в петнадесети век главите на победени благородници са били набучвани върху Micklegate Bar като предупреждение.

Над реката се издига Clifford’s Tower, каменната четирилистна кула на бившия замък. Тя пази и тъмен спомен, защото през 1190 година там се разиграва трагичен погром над затворената вътре еврейска общност на града. Самата бяла роза, символ на враждуващите родове Ланкастър и Йорк, и до днес присъства в герба на цялото графство. Над всичко това витае и желязото, защото Йорк е сред родните места на британската железница и през деветнадесети век се превръща в голям възел на бурно растящата мрежа. Националният железопътен музей пази оригинални парни локомотиви, сред които и рекордьорът по скорост Mallard, развил над 200 километра в час през 1938 година. Влакът остава най-удобният начин за пристигане, а мнозина пътници комбинират Йорк с обиколка на най-красивите градове на Германия.

Покрай реката Уз и зелените дворове на музея

Не целият Йорк е камък. Малко встрани от навалицата, между крепостните стени и реката, се отварят Museum Gardens, обширен ботанически парк, в който тревата се спуска полегато надолу към водата на Уз. Сред старите дървета стърчат руините на St Mary’s Abbey, някога едно от най-богатите бенедиктински абатства в Северна Англия. Манастирът е оголен и изоставен след разпускането на манастирите през шестнадесети век, а островърхите готически арки днес обрамчват само небе. В същия парк се помещава и Yorkshire Museum, който пази римски, викингски и средновековни находки, извадени изпод самия град. Реката обаче има и свой нрав.

Уз прелива почти всяка зима, понякога чак до праговете на крайбрежните кръчми, а по стените на някои стари сгради личат месингови чертички с годините на най-високите наводнения. Рано сутрин тук е тихо и зелено, тъкмо за бавна разходка, преди старото ядро да се събуди.

Замъкът, затворът и хората на стария Йорк

Историята на Йорк не живее само в катедрали и стени, а и в съдбите на хората, минали оттук. В бившия градски затвор до Clifford’s Tower днес е York Castle Museum. Той е известен най-вече с реконструираната викторианска улица Kirkgate, по която се върви между истински дюкяни, аптека и павирана улична настилка от деветнадесети век.

В същия затвор е прекарал последните си дни прочутият разбойник по пътищата Дик Търпин, обесен в Йорк през 1739 година и погребан наблизо.

Тук през 1570 година е роден и Гай Фокс, чието име всяка есен се връща с огньовете на пети ноември. А на крачка встрани се крие Bar Convent, най-старият действащ католически манастир в Англия, основан през 1686 година и оцелял в епоха, когато подобна вяра е била преследвана.

Йоркширски пудинг, дъжд и кога да тръгнете

Дъждът е чест спътник на Йоркшир през цялата година, така че лека мушама не е излишна дори през лятото.

Иначе най-приятните месеци са от май до септември, когато дните са дълги, а разходката по стените е суха и слънчева.

Декември носи свой чар заради коледните базари около катедралата. Туристическият поток е най-гъст през училищните ваканции, затова ранната пролет и началото на есента дават по-спокойно темпо за обикаляне. На масата непременно опитайте Yorkshire pudding, печено тесто, което е местно изобретение и придружава неделното печено месо. Регионът е известен още със силния си черен чай, с местното пиво и с традиционните сладкарници, някои от които работят повече от век. В покрайнините се произвежда и прочут зрял чедър, който се продава по сергиите в старото ядро. Йорк е компактен, но плътен, и два дни стигат за стените, катедралата и викингския музей, а трети ден добавя разходка покрай реката Уз и градските музеи.

Малко английски градове събират толкова много пластове на толкова малка площ.