Брюксел

Брюксел е столицата на Белгия и същинско сърце на обединена Европа, разположен върху ниските хълмове покрай почти скритата днес река Сена. Тук се преплитат два свята и два езика, защото градът е официално двуезичен и всяка табела говори едновременно на френски и на нидерландски. За пътуващия от България това е удобна първа спирка, от която тръгват влакове към Белгия и към съседните столици. Малък по площ, градът е изненадващо плътен и разнолик. На една пресечка се усеща като строг административен център, а на следващата вече ухае на топли вафли и прясно смляно кафе. Тук нищо не е далеч.

Гран Плас и сърцето на стария град

Гран Плас е началото на всяка обиколка и без спор един от най-красивите площади в Европа. Обкръжават го натруфени еснафски къщи с позлатени фронтони, а над всичко се извисява ажурната кула на готическата Кметница, висока близо сто метра. Насреща стои Кралският дом, наричан още Къщата на хляба, в който днес се помещава градският музей. Първите къщи тук са на средновековните занаятчийски гилдии, а всяка фасада разказва свой малък разказ през позлатени статуи, гербове и надписи. Вечер, когато фасадите светнат, площадът изглежда почти нереален.

На всеки две години през август калдъръмът се покрива с грамаден цветен килим от бегонии, подреден в сложни шарки по стар фламандски образец. Тогава градът се стича тук с хиляди, а балконите на Кметницата се отварят за посетители. През останалото време площадът живее по-кротко, с цветарски сергии, улични музиканти и хора, които просто сядат по каменните стъпала. Наоколо се вие лабиринт от тесни улички с ресторанти, а прочутата рибна уличка примамва с подноси морски дарове.

Само на крачка оттук минава Кралската галерия Сент Юбер, покрита със стъклен свод още в средата на деветнайсети век. Тя е сред най-старите пасажи в Европа и приютява шоколатерии, книжарници и старомодни кафенета. Мнозина я смятат за най-елегантния кът на стария град.

Манекен Пис и приказните улички

Недалеч от площада, на скромен ъгъл, стои най-известната дребна фигура в града: Манекен Пис, бронзовото момченце фонтан, високо едва колкото детска играчка. Пазят го поколения легенди. Според най-обичаната от тях момчето спасило града, като угасило с водна струя тлеещ фитил под крепостните стени, а признателните жители му издигнали чешма на самото място в знак на благодарност. Гардеробът му пък наброява стотици ушити на ръка костюми, които облечени доброволци сменят по празници, годишнини и национални поводи в малка тържествена церемония. Наоколо витрините преливат от топли вафли, ръчни бонбони и лъскави плюшени копия на статуйката, а сладкият въздух подмамва всеки минувач да опита още нещо, преди да продължи нататък по калдъръма. Малко по-встрани, в тясна задънена уличка, се крие и по-малко известният женски вариант на фигурата, който откриват само най-любопитните.

Атомиумът и Европейският квартал

На север от центъра, сред зеленината на парка Осегем, блести Атомиумът, построен за Световното изложение през петдесетте години на миналия век. Той изобразява елементарна клетка на железен кристал, увеличена милиарди пъти, а деветте му лъскави сфери са свързани с ескалатори и тръби. От най-горната кълбо се разкрива панорама към целия град. В подножието му се гуши миниатюрният парк Мини Европа с умалени макети на континента.

Съвсем друг облик има Европейският квартал на изток, където се решават делата на цял континент. Тук са стъклената сграда Берлемон на Европейската комисия и полукръглата зала на Европейския парламент, чийто безплатен посетителски център разказва достъпно как работи Съюзът. Кварталът е строг и делови, но между ведомствата се крият уютни площадчета и музеи. Наблизо е и Домът на европейската история, който подрежда миналото на континента под един покрив. Съвсем близо се разстила и триумфалната арка в парка Петдесетилетие.

Дворци, музеи и хълмът на изкуствата

Над стария град се издига хълмът на изкуствата, чиито симетрични градини се спускат като зелена стълба към покривите долу. Оттук погледът лети над целия Брюксел. Наоколо са Кралската библиотека, старинни дворцови крила и няколко от най-важните музеи в столицата, а самото място, огряно в меки тонове, остава любимо за снимки по залез.

Тук е и внушителният комплекс на Кралските музеи за изящни изкуства, където висят платна на старите фламандски майстори. Отделно крило е посветено изцяло на Рене Магрит, роденият в страната баща на сюрреализма, с най-богатата сбирка от негови творби в света. Ценителите лесно потъват тук за половин ден. Наблизо стои и строгата готическа катедрала с двете си еднакви кули, посветена на светите Михаил и Гудула, покровители на града.

Малко по-нагоре е Кралският дворец, официалната резиденция на монарха, чиито бляскави зали се отварят за посетители всяко лято. Най-прочутата сред тях има таван, покрит с милиони преливащи крилца на бръмбари, дело на съвременен художник. Срещу двореца зеленее подреденият парк Брюксел с неговите сенчести алеи и фонтани, а само на няколко крачки се издига и внушителната сграда на федералния парламент на кралството.

Брюксел е и родината на комикса, което личи навсякъде из уличките. По десетки фасади са изрисувани огромни стенописи с герои като Тинтин и Смърфовете, а специален музей проследява цялата история на деветото изкуство. Тук е роден и легендарният репортер с кичура, тръгнал оттук по цял свят. Обиколката по картата на стенописите е чудесен начин да се опознае кварталите пеша.

Вкусът на града: вафли, шоколад и бира

Малцина градове се изразяват през вкус така ясно като Брюксел. Тукашната вафла е лека и въздушна, поръсена със захар и обикновено ядена права, направо от книжна кесия. Пържените картофи пък се смятат за национална гордост и се поднасят в конус с гъст майонезен сос, най-често до купичка миди на пара. Малките будки, където ги пържат, се пазят като част от градската душа. Всичко това се намира на всеки ъгъл.

Другата голяма страст е шоколадът, а именно тук е измислено пълненото пралине, което днес се продава по цял свят. Витрините на майсторите шоколатиери приличат на бижутерийни магазини. За финал остава белгийската бира, чиято култура е под закрилата на ЮНЕСКО заради стотиците сортове и вековните манастирски рецепти. Всяка бира тук се налива в собствена, специално оформена чаша.

Кога да се посети и как се стига

Най-приятни за разходка са късната пролет и ранната есен, когато времето е меко и градините са зелени. Брюксел е известен с променливото си, често дъждовно небе, затова чадърът е разумен спътник във всеки сезон. Декември носи свой чар с коледните базари и светлините около Гран Плас. Тогава по площада грейва внушителна украса, а въздухът се изпълва с аромат на канела и греяно вино. За няколко дни спокойно се обхождат и центърът, и Атомиумът, и Европейският квартал.

От София до Брюксел се лети директно за около три часа, а летището е свързано с центъра чрез бърз влак. Самият град се обикаля лесно с метро, трамвай и пеша, тъй като разстоянията са скромни. Оттук с влак за час-два се стига до Брюж, Гент и Антверпен, а границите с Холандия, Франция и Люксембург са съвсем близо.