Свети Влас

Свети Влас е малък черноморски град в община Несебър, област Бургас, между морето и стръмните склонове на Източна Стара планина, на около 5 километра северно от Слънчев бряг. Заради тази близост между планина и вода курортът държи репутацията на място с лечебен микроклимат, признат още в средата на XX век.

Тук се намира и „Марина Диневи”, най-голямото яхтено пристанище по българското крайбрежие. Постоянното население е около 2700 души, но през лятото градът побира десетки хиляди гости в стотиците апартаментни комплекси по терасовидния склон. Точно това съчетание от тихо пристанище, борова гора и широк залив му дава по-различен ритъм от съседните пясъчни ивици.

Името идва от средновековния манастир „Свети Влас”, посветен на покровителя на стадата и пастирите. До 1936 година селището носи името Свети Влас, после за десетилетия се преименува на Кошарица по съседното село, а съвременното име е възстановено окончателно. Статут на град получава едва през 2006 година, което го прави едно от най-младите градчета на брега. Днес мнозина откриват Свети Влас именно заради двойствения му характер. Долу, край водата, кипи пристанищен и плажен живот, а само на няколкостотин метра нагоре започват сенчести борови алеи и горска тишина. Тази вертикална подредба, в която курортът се изкачва от кея към билото, го прави едновременно морско и планинско място, способно да задоволи различни очаквания в рамките на една почивка.

„Марина Диневи” и пристанищният живот на Свети Влас

Яхтеното пристанище „Марина Диневи” е сърцето на съвременния Свети Влас и най-голямата частна яхтена марина на българския бряг. Разполага с около 300 котвени места за плавателни съдове с дължина до няколко десетки метра, със собствен фар, корабна гара и крайбрежна алея с ресторанти.

Приема както малки платноходки, така и големи моторни яхти, а през лятото оттук тръгват разходки с лодка към нос Емине и заливите под него. Покрай кейовете се е оформила най-оживената търговска зона на града, с магазинчета, сладкарници и заведения за морска кухня.

Тук пристигат и чуждестранни екипажи, които зимуват плавателните си съдове на сушата, така че марината работи и извън летния сезон. Заради тази дейност градът има по-космополитна атмосфера от очакваното за толкова малко селище, а през топлите месеци на кейовете се чува реч на много езици. Около марината се провеждат и ветроходни прояви, които превръщат акваторията в място за обучение по плаване. За мнозина именно гледката към закотвените мачти на фона на планината е запазената картина на Свети Влас, затова и голяма част от новото строителство гледа към пристанището, а не само към плажа.

Крайбрежната алея с фара се е превърнала във вечерно място за разходка, откъдето заливът се вижда чак до носа при Несебър. Привечер фарът светва, заведенията се пълнят, а отблясъците на закотвените яхти превръщат водата в естествена сцена за дългата лятна вечер.

Лечебният климат под склона на Стара планина

Свети Влас отдавна се свързва с аеройонотерапия, тоест лечение чрез чистия, наситен с отрицателни йони въздух, който слиза от иглолистните склонове към морето. Още през 1962 година мястото е обявено за климатичен курорт, а проучванията тогава отчитат особено благоприятен баланс между планинския и морския въздух. Според измерванията концентрацията на йони тук достига стойности, характерни по-скоро за планински, отколкото за крайбрежни селища. Близкият хвойнов и боров масив над града филтрира въздушните течения, а защитата на планинската верига смекчава силните ветрове, така че лекарите често препоръчват района при заболявания на дихателните пътища и при нужда от възстановяване след натоварване. Тази особеност отличава Свети Влас от по-равнинните курорти южно от него и е сред причините семействата с деца да предпочитат именно склоновете тук. Микроклиматът прави и вечерите осезаемо по-свежи от тези в съседния Слънчев бряг.

През най-горещите дни разликата между задушния плаж долу и сенчестите алеи под боровете е напълно осезаема дори за случайния посетител. Затова мнозина гости планират разходките си за ранната сутрин и привечер, когато въздухът от планината слиза към залива и носи лек хлад. Местните хора твърдят, че именно този полъх прави съня тук по-спокоен, а почивката по-възстановяваща.

Плажовете и кварталите по терасата към морето

Градската ивица на Свети Влас включва няколко плажни участъка с дребен пясък, разделени от ниски скални носове и вълноломи. Главната градска плажна ивица е сравнително тясна, но защитена, а водата близо до брега се затопля бързо. Северно от града, в посока към затвореното курортно селище Елените, се редят по-широки и по-спокойни ивици, оградени от зеленина. Самият град е застроен терасовидно по склона, така че повечето комплекси гледат към залива и към закотвените яхти, а заради наклона много от плажовете се достигат по стълби и алеи, които слизат между сградите към брега.

Кварталите носят имена като Свети Влас, Стария Свети Влас и зоната около марината, а нагоре по склона започват горските пътеки към билото. Това разпределение прави разходката из града усещане за изкачване, защото от пристанището до боровата гора има само няколкостотин метра денивелация. Тази особена география определя и ритъма на деня. Сутрин потокът се спуска към плажа и кея, а следобед се прибира към по-високите тераси, където сянката идва по-рано. За семействата по-тихите северни ивици са удобни заради спокойната вода, докато по-младите гости се събират край марината. Заради наклона удобните обувки и леката чанта се оказват по-полезни от очакваното, особено ако настаняването е високо по склона.

Манастирът „Свети Влас” и съседните селища

Средновековният манастир, дал името на града, е посветен на свети Власий, раннохристиянски епископ, почитан като закрилник на добитъка и пастирите. Празникът му на 11 февруари остава свързан с местните пастирски традиции, наследени от времето, когато склоновете са служели за лятна паша. Спомен за тези стопански навици е запазен и в имената на местността, които и до днес препращат към кошарите и стадата. На няколко километра навътре в планината е село Кошарица, чието име пази спомен за същите кошари и стада, а до него води лек планински път, удобен за разходка.

На юг започва огромният курортен комплекс Слънчев бряг, а оттам само минути делят Свети Влас от старинния полуостров Несебър и неговите средновековни църкви. Самото село навремето е дало временно дори името на курорта, преди да бъде възстановено старото Свети Влас.

Северно по брега, под склоновете на планината, е тихото селище Емона при едноименния нос, който затваря Бургаския залив.

По-нататък край морето следват Бяла с белите си варовикови скали и големите центрове Бургас и Варна, между които Свети Влас стои като удобна междинна спирка. Тази верига от съседи прави курорта добра отправна точка за еднодневни обиколки по целия северен край на Бургаския залив.

Сезонът край пристанището и боровете

Активният сезон започва през юни и продължава до края на септември, когато морето е най-топло, а планинският въздух прави жегите поносими. През този период пристанището, плажовете и крайбрежната алея са най-оживени, а водата в плитчините се затопля до приятни за къпане стойности още в ранните утрини.

В началото и края на лятото курортът е значително по-спокоен, което го прави подходящ за хора, търсещи тишина и възстановяване, а не нощен живот. Зимата тук е мека, но повечето заведения затварят. Близостта до планинските пътеки над града позволява да съчетаете морето с лека планинска разходка в рамките на един ден. Така Свети Влас остава курорт за тези, които искат и плаж, и сянка на боровете. Ако търсите спокойствие, най-добрите месеци са юни и септември, когато морето вече или още е топло, но посетителите са по-малко, а цените по-достъпни. Който избере този бряг, обикновено се връща заради съчетанието, което трудно се намира другаде по крайбрежието.

Тихото пристанище, лечебният въздух и боровата сянка над залива правят Свети Влас място, подходящо както за семейна почивка, така и за по-кратко бягство от градската жега.