Цел ам Зее

Цел ам Зее е един от най-обичаните курорти в австрийските Алпи, разположен на тесен нос, вдаден в кристалното езеро със същото име. От трите му страни е водата, а от четвъртата се издига стръмна планина, така че градчето е сгушено между два свята, единия син, другия зелен. Тази необичайна близост на езеро и висок връх го прави рядко красиво по всяко време на годината.

Курортът е удобна база и през лятото, и през зимата, защото съчетава спокойна разходка край водата с истински високопланински спорт наблизо. Затова тук идват както любители на тихата почивка, така и запалени скиори.

Езерото Цел и разходката край водата

Езерото на Цел е малко, но необичайно дълбоко и с изумителна тъмносиня вода, стопляна достатъчно за плуване през топлите месеци. Обградено е от планини от всички страни, които се отразяват в спокойната му повърхност. В тихите утрини водата е като огледало и удвоява целия пейзаж наоколо. Именно тази картина е направила курорта прочут.

Покрай целия бряг се вие приятна пешеходна и велосипедна алея, дълга няколко километра. По нея се разхождат семейства, тичат бегачи и се движат бавно колоездачи с гледка към върховете. Тук няма коли и това усещане за спокойствие е част от чара.

По водата се плъзгат платноходки, малки корабчета и лодки под наем. През лятото от кея тръгват редовни разходки, които обикалят цялото езеро за около час. Бреговете крият тихи заливчета за къпане, тревни площи за почивка и дървени кейове за скачане във водата. Вечер, когато слънцето се спусне зад планината, езерото сменя цвета си от синьо към мед и злато. Тази вечерна разходка край водата е сред най-приятните мигове на престоя.

През зимата, когато студовете стегнат, повърхността на езерото понякога замръзва и се превръща в естествена пързалка. Тогава по леда се плъзгат кънкьори, а по-смелите играят и хокей под върховете наоколо. Гледката на бялото езеро, обрамчено от заснежени планини, е съвсем различна от лятната, но не по-малко красива. Малцина курорти предлагат толкова различни лица в различните сезони.

Планината Шмитенхьохе над града

Право над Цел ам Зее се издига закръгленият връх Шмитенхьохе, любимата планина на курорта. До билото ѝ водят няколко кабинкови лифта, които тръгват направо от края на градчето. За минути пътникът се пренася на близо две хиляди метра височина, сред просторни поляни и скалисти гребени.

Горе гледката е зашеметяваща и обхваща десетки върхове, а в ясен ден се вижда чак до най-високите ледникови била. Пътеки тръгват във всички посоки покрай ръба. През лятото по тях се разхождат туристи и семейства, а през зимата целият склон се превръща в широка ски зона с писти за всяко ниво. По билото има и няколко панорамни площадки, надвиснали над стръмните склонове. Кафенета с тераси на върха примамват към дълга почивка с гледка към облаците.

Ледникът Кицщайнхорн

Съвсем близо до Цел ам Зее, над съседното градче Капрун, се издига ледникът Кицщайнхорн, покрит със сняг през цялата година. Това е една от малкото зони в Австрия, където се кара ски дори в разгара на лятото, високо над три хиляди метра.

До горната станция водят стъпаловидно свързани лифтове, които се изкачват през няколко климатични пояса наведнъж. На върха има панорамна площадка, тунел през самата планина и гледка към най-високия връх на страната отсреща. Долу пък се разстила цялата долина с езерото в дъното. Дори онези, които не карат ски, се качват тук заради снега, ледения въздух и безкрайната гледка. Горе е студено дори в средата на лятото, затова топла дреха не е излишна. Контрастът между зеленото езеро долу и белия ледник горе е незабравим.

Старият град и църквата

Историческото ядро на Цел ам Зее е малко, но уютно, събрано около няколко тесни улички близо до брега. В сърцето му се издига стара каменна църква с масивна кула, останала от Средновековието. Стените ѝ пазят избледнели стенописи и тиха, хладна тишина. Около нея се редят пъстри къщи с балкони, малки хотели, сладкарници и магазинчета за планинско снаряжение.

Пешеходната зона е приятна за бавна вечерна разходка след ден на планината. Тук всичко е наблизо и подредено с типичния австрийски ред и грижа. Вечер витрините светят топло, а от заведенията се носи мирис на печено и кафе. Малки площадчета с чешми канят към кратка почивка на пейка. Именно този човешки мащаб прави курорта уютен, а не безличен като някои по-големи ски центрове.

Високопланинският път през Алпите

От Цел ам Зее започва един от най-впечатляващите планински пътища в цяла Европа, който се вие нагоре към подножието на най-високия австрийски връх. Серпантините му се изкачват през няколко пояса на растителност, покрай водопади, ливади с диви цветя и стада пасящи крави.

На върха на прохода се откриват гледки към огромен ледник, спускащ се между скалните била. Има площадки за спиране, музейни кътове и пътеки за кратки разходки сред високата планина. По склоновете често се показват мармоти и планински кози. Пътят се отваря само през топлите месеци, когато снегът се разтопи от най-високите участъци. Пътуването по него е цяло приключение, особено за любителите на дивата природа. Мнозина го определят като най-силното си преживяване в Австрия.

Кухня и кога да дойдете

Кухнята в Цел ам Зее е сърдечна, планинска и калорична, точно каквато изисква активният отдих. По масите се редят кнедли, топено сирене, печено месо и щрудели за десерт.

В уютните гостилници всичко се сервира в топла дървена обстановка, често с гледка към езерото или планината. Порциите са щедри, а след ден на пистата или по пътеките се изяждат с апетит.

Курортът приема гости целогодишно, но в различно настроение според сезона. Зимата е за ски и кънки по замръзналото езеро, лятото е за плуване, преходи и колоездене. Пролетта и есента са по-тихи и подходящи за спокойна почивка край водата. От Австрия до курорта се стига през Залцбург, а любителите на ски у нас търсят подобно усещане из курортите на България около Банско.