Сицилия

Сицилия е най-големият остров в Средиземно море с площ около 25 700 квадратни километра и население близо 4,8 милиона души. Намира се южно от италианския „ботуш”, отделена от континента чрез Месинския проток, който в най-тясната си част е широк едва 3 километра. Главен административен център е Палермо, а островът се дели на девет провинции, сред които Катания, Сиракуза, Месина и Агридженто. Заради кръстопътното си положение островът е сменял десетки владетели за близо три хилядолетия.

Тук са оставили следи финикийци, гърци, картагенци, римляни, араби, нормани, испанци и накрая обединена Италия. Всяка от тези вълни е добавила свой пласт към езика, кухнята и архитектурата, затова Сицилия трудно се вписва в общата представа за полуострова. Островът е едновременно италиански и средиземноморски, европейски и почти ориенталски, а именно това смесване прави всяко пътуване тук толкова наситено.

Етна и най-високият действащ вулкан в Европа

Над източния бряг се извисява Етна, най-високият действащ вулкан на континента. Височината му се мени след всяко изригване и днес е около 3357 метра, тоест с няколко десетки метра повече от стойностите, цитирани в по-стари справочници. Първите писмено документирани изригвания се отнасят към 5 век преди Христа, а гръцките и римските автори са оставили десетки описания на огнените му нощи. Кратерната зона е достъпна с кабинков лифт от Рифуджо Сапиенца до около 2500 метра, а оттам водачи извеждат групите с теренни возила към активните върхови кратери. Лавовите потоци периодично затварят пътеки и пренареждат склона, затова маршрутите се сменят почти всяка година.

Подножието е покрито с лозя, които виреят върху черна вулканична почва и дават характерните вина с произход Etna DOC. По по-ниските склонове растат и кестенови гори, овощни градини и фъстъци от Бронте, ценени от готвачи из цяла Италия. Местните хора отдавна гледат на планината не като на заплаха, а като на щедър съсед, който прави почвата плодородна и виното изключително.

ЮНЕСКО вписа Етна в списъка на световното природно наследство през 2013 година. Сравнен с по-скромните върхове, описани в нашата страница за Италия, вулканът остава най-драматичната природна забележителност на целия полуостров. Изкачването е възможно целогодишно, но зимата покрива горната част със сняг и налага ски екипировка. За изгрев или залез гледката към димящите кратери и към морето отвъд тях остава сред най-силните спомени от острова.

Палермо и уличната кухня на острова

Палермо е столицата на острова и неговото туптящо сърце с над 600 хиляди жители. Норманите, арабите и испанците са оставили пласт върху пласт архитектура, а резултатът е смесица, която няма аналог другаде в Италия. Палатинският параклис в Норманския дворец е покрит със златни византийски мозайки от 12 век и е сред обектите на ЮНЕСКО „Арабо нормански Палермо”. Пазарите Балларо, Вучирия и Капо кипят от ранна утрин и са най-прекият път към сицилианската кухня. Тук се пробват панеле (пържени нахутени питки), аранчини (топчета ориз с плънка) и прочутото панино ку мевуза със слезка. За десерт островът предлага канноли с пълнеж от рикота и касата с марципан и захаросани плодове.

Вечерният ритуал е разходка по улица Виа Македа и площад Кватро Канти, където четирите барокови фасади образуват кръстовище от 17 век. Театро Масимо, най-голямата оперна сграда в Италия, отваря врати през 1897 година и побира около 1300 зрители. Който търси по-космополитна градска атмосфера на Средиземноморието, ще намери паралели с разходката из Барселона.

Около града си заслужава и кратко отклонение до катедралата в Монреале, чиито мозайки покриват над шест хиляди квадратни метра и разказват цялата библейска история в злато. Малко по-нагоре в планината се крие селце Чефалу с нормандска катедрала и дълга пясъчна ивица, която го превръща в любимо лятно убежище на самите палермитани.

Долината на храмовете в Агридженто

На южния бряг, край град Агридженто, се простира Долината на храмовете, един от най-добре запазените ансамбли от старогръцка архитектура извън Гърция. Археологическият парк е огромен, с площ около 1300 хектара, и беше включен в списъка на ЮНЕСКО през 1997 година. Дорическите храмове са издигнати през 5 век преди Христа, когато тук процъфтявал гръцкият полис Акрагант. Храмът на Конкордия се откроява като най-цялостно запазената постройка, оцеляла отчасти защото през 6 век е била преустроена в християнска църква. Пред него стои съвременна бронзова статуя на падналия Икар, чиито криле сякаш са се стопили насред античния пейзаж.

Наблизо стоят руините на храма на Юнона и грамадният храм на Зевс Олимпийски, чиито каменни атланти достигат близо 8 метра височина. Между колоните растат вековни маслинови дървета, а през февруари бадемовите дръвчета цъфтят и парка изпълва с бледорозов цвят. Вечер прожектори осветяват колоните и долината придобива почти театрален вид, който напомня защо това място вдъхновява пътешественици от три столетия насам.

Сиракуза, Таормина и бароковите градове на югоизтока

Сиракуза някога съперничела на Атина по мощ и била родина на математика Архимед. Историческият квартал Ортиджа е малък остров, свързан с мостове, където дорическите колони на стар храм на Атина са вградени в стените на катедралата. Гръцкият театър в археологическия парк Неаполис побирал около 15 хиляди зрители и още приема представления всяко лято. Наблизо се намира и каменоломната, наречена Ухото на Дионисий, чиято извита кухина усилва и най-тихия звук.

Таормина е кацнала на тераса над морето, а нейният античен театър гледа право към Етна и към Йонийско море. Градчето стана още по-разпознаваемо, след като сериал на HBO засне тук част от действието си. Под скалите се вижда островчето Изола Бела, природен резерват, до който при отлив се стига пеша по тясна ивица камъни. На юг се нижат Ното, Рагуза и Модика, чиито медено златни фасади след земетресението от 1693 година оформят сицилианския барок, признат от ЮНЕСКО.

Модика пази и една сладка тайна, а именно студено обработван шоколад по ацтекска рецепта, донесена от испанците. Зърнестата му текстура идва от това, че захарта не се топи напълно, а в традиционните вкусове влизат канела, ванилия и дори лют пипер. Северозападно, край Трапани, са соларите и островите Егади, а вятърът над тях напомня морския дъх, който ще усетите и по нашите български черноморски брегове. Любителите на градските обиколки из Европа могат да сравнят впечатленията си и с най-красивите градове в Германия.

Острови, плажове и природа край бреговете

Сицилия не свършва при собствените си брегове, защото около нея са разпръснати няколко по-малки архипелага. На север лежат Еолийските острови, седем вулканични върха насред морето, сред които димящият Стромболи и термалните извори на Вулкано. На запад островите Егади примамват с кристална вода и тих ритъм, а на юг отдалеченият Лампедуза е по-близо до Африка, отколкото до Палермо.

Самият главен остров предлага голямо разнообразие от плажове, от златния пясък на Сан Вито Ло Капо до чакълестите заливи под Таормина. Природният резерват Дзингаро пази къс от брега почти недокоснат, с пътеки между скалите и малки заливчета, достъпни единствено пеша. Тази смес от вулкани, морски простори и диви брегове прави острова подходящ както за спокойна почивка, така и за активни преходи сред природата.

Кога да тръгнете за Сицилия

Островът се радва на средиземноморски климат с дълго, горещо лято и мека зима. Юли и август носят температури често над 35 градуса, силно слънце и пълни плажове, затова мнозина предпочитат месеците между април и юни. Тогава пейзажът е зелен, морето вече се затопля, а тълпите още не са дошли. Септември и началото на октомври връщат приятните температури и правят морето най топло за цялата година.

Зимата е тиха и евтина, подходяща за разглеждане на градовете, макар че горната част на Етна тогава е под сняг. Любопитна подробност е, че на самия вулкан работят малки ски писти, така че в ясен ден може да карате ски с изглед към морето. Великденските процесии и празникът на света Розалия в Палермо през юли са сред събитията, заради които си струва да съобразите датите. Който планира обиколка с кола, ще оцени и това, че разстоянията между големите забележителности рядко надхвърлят два или три часа път.