Сибиу

Сибиу е един от най-обаятелните градове в Румъния, разположен в южната част на Трансилвания, на брега на река Цибин. Основан от трансилвански саксонци, той дълго носи немското име Херманщат и до днес пази облика на богат средновековен бург с площади, кули и калдъръмени улици. През две хиляди и седма година градът бе Европейска столица на културата, което го изведе сред най-обичаните дестинации в страната.

За българския пътник Сибиу е чудесно допълнение към една обиколка на север. Оттук се стига лесно до планината Фъгъраш, до съседните саксонски градчета и до прочутия планински път през Карпатите, а самият стар център предлага дни наред неспирна разходка сред пъстри фасади и тихи вътрешни дворове.

Къде се намира и как е разположен

Сибиу лежи в южния край на Трансилванското плато, там където равнината опира в първите склонове на планината Фъгъраш. Река Цибин криволичи през града и някога е въртяла колелата на воденици и работилници. Наоколо се разстилат заоблени хълмове, ниви и пасища, а на хоризонта в ясен ден се очертават снежните била на Карпатите. Именно това съседство прави Сибиу особено удобна врата към високата планина.

Климатът тук е умереноконтинентален, с топли лета и студени, снежни зими. Зимните месеци често затрупват площадите с дебел сняг. Затова е добре да носите топли дрехи дори в началото на пролетта, когато вечерите остават хладни. Пролетта идва късно, но обагря околните ливади в свежа зеленина. Разположението на кръстопът от древни търговски пътища векове наред е носело на Сибиу богатство и влияние.

Саксонското минало и градът Херманщат

Историята на Сибиу започва през дванайсети век, когато немски заселници от западната част на империята се установяват по тези земи по покана на унгарските крале. Те основават град, който наричат Херманщат, и бързо го превръщат в цветущ занаятчийски и търговски център. Заедно с още няколко саксонски града той оформя мрежата от укрепени средища, пръснати из Трансилвания. Сибиу дълго остава сред най-важните и богати измежду всички тях. Влиятелните му занаятчийски гилдии диктуват търговията в целия околен регион.

През вековете градът се обгражда с внушителни крепостни стени, кули и бастиони, много от които се пазят и до днес. Всяка отделна занаятчийска гилдия отговаряла за собствената си отбранителна кула по стените. Богатството от търговия с кожи, метал и вино позволява да се издигат каменни къщи, църкви и обществени сгради. Така се ражда компактният и заможен стар град, който виждаме сега. Дебелите стени го пазят от нашествия през неспокойни времена. През определени периоди Сибиу е бил дори административен център на цяла Трансилвания.

Немската общност оставя дълбок отпечатък върху облика и духа на Сибиу. Макар днес да е малобройна, следите ѝ са навсякъде, от готическите фронтони до подредените градски порядки. Тук са работили едни от първите печатници и училища в цялата област. Дълго градът е бил и седалище на саксонската самоуправа. Тъкмо това наследство придава на града особения му, средноевропейски характер.

Големият и Малкият площад

Сърцето на Сибиу са два свързани площада, разположени един до друг на горното ниво на стария град.

Първият е Големият площад, широк и внушителен, ограден с разкошни барокови и ренесансови фасади в топли краски. Тук се извисява дворецът на прочут някогашен губернатор, който днес приютява един от най-старите музеи в страната. Площадът открай време е бил оживена сцена на панаири, събрания и народни тържества. Вечер осветените сгради наоколо му придават почти театрален вид.

До него се допира по-камерният Малък площад, свързан с долния град чрез стъпала и сводести проходи. Тук се редят къщи с аркади, под които някога са търгували занаятчиите. Именно оттук започва и най-снимаемата гледка към покривите на Сибиу. Атмосферата тук е топла, уютна и някак домашна.

Покривите с очи, взиращи се в небето

Ако вдигнете поглед над старите улици, ще откриете най-необичайната черта на Сибиу. Тя не е нито висока кула, нито стара църква. Крие се високо, тъкмо над главите на разсеяните минувачи.

По стръмните керемидени покриви са разпръснати десетки тесни капандури с форма на притворени клепачи, които наблюдателят неусетно възприема като очи. Тези прозорчета навремето са проветрявали таваните, където гилдиите са съхранявали зърно и стоки. Днес те гледат надолу към минувачите и придават на целия град леко приказно, дори малко тайнствено изражение. Именно тези очи са се превърнали в неофициален символ на Сибиу. С форма ту притворена, ту широко отворена, те се различават от къща до къща по покривите. Мнозина твърдят, че старите керемиди сякаш будно следят всяка твоя крачка по калдъръма.

Мостът на лъжите и Кулата на съвета

Между двата площада се крие едно от най-обичаните места в града, Мостът на лъжите. Този малък железен мост е сред първите от този вид в Румъния и е обвит в закачливи предания. Според тях той проскърцва или се срутва, ако някой излъже, докато стои на него. Днес мостът е чисто пешеходен и свързва горния град с долния. Влюбените двойки обичат да се снимат на него въпреки закачливото му име.

Наблизо се извисява старата Кула на съвета, някогашна порта между двата площада. По тесните ѝ стъпала се изкачва всеки, който иска гледка към целия град. Отгоре погледът обхваща червените покриви, кулите на църквите и далечните била на Фъгъраш. Малкият свод в основата ѝ навремето е пропускал каруци и товари между двата площада. Гледката напълно си заслужава изкачването по скърцащите стъпала.

Музеите и духът на културната столица

Сибиу не случайно бе избран за Европейска столица на културата.

Тук се намира музеят Брукентал, сред най-старите публично отворени музеи в целия регион, с богата колекция от европейска живопис. Сградата му на Големия площад сама по себе си е забележителност. В покрайнините на града пък се разстила огромният музей на открито Астра, където са пренесени десетки дървени къщи, воденици и църкви от цяла Румъния.

Разходката из Астра е като пътуване през старото село, а горите и езерата наоколо канят на цял ден сред природата. Този музей е сред най-обширните от този вид в цяла Европа и се разглежда с часове. Градът живее и с фестивали, театър и улична музика през по-голямата част от годината. Културният му жив дух се усеща буквално на всяка крачка.

Вкусовете на трансилванската трапеза

Кухнята в Сибиу носи същата смесица от румънски, унгарски и саксонски вкусове, характерна за цяла Трансилвания. Тя е близка до българската и лесно се харесва от нашенеца. Основата е месо, картофи и зеленчуци, поднесени в обилни, топли и засищащи гозби.

Опитайте задължително папанаши, пухкави пържени топки от прясно сирене, полети с конфитюр и заквасена сметана. Търсете и гъста фасулена чорба, поднесена в самуна хляб, както и печено месо с гарнитура от кисело зеле. По площадите се продават топли сладки и прясно изпечен хляб с хрупкава коричка. Порциите са щедри, а цените остават приятно ниски за българския джоб. На пазара се намират още домашни туршии, пушени сирена и планински мед от околните села. Всичко това се полива с чаша местно вино от близките лозя.

Кога да дойдете и как да стигнете

Сибиу е красив през цялата година, но всеки сезон му придава свое лице. Лятото е топло и оживено, есента обагря околните хълмове, а зимата носи сняг и коледни базари по площадите. Тези базари привличат гости от цялата страна. Пролетта пък е тиха, зелена и някак спокойна.

До Сибиу се стига удобно с кола или влак от Букурещ, както и от съседния Брашов на изток. Градът има и малко летище с няколко международни линии. Пътят от столицата отнема около пет часа с кола през централните възвишения. От България най-често се пътува през столицата, а оттам на север. Мнозина съчетават Сибиу и Брашов в едно общо пътуване из Трансилвания. Историческото ядро се обхожда изцяло и с лекота пеша.