Вроцлав

Вроцлав лежи на река Одра, в югозападния край на Полша, върху десетки острови, свързани със стотици мостове. Затова често го наричат полската Венеция, макар да има съвсем свой, топъл характер. Градът е сменял владетели и имена през вековете, а днес е жив университетски център с пъстра, безгрижна атмосфера, каквато рядко се среща другаде.

Старият център е възстановен грижливо след разрушенията на войната и отново блести с цветните си фасади, а по улиците се крие една игрива тайна, малки бронзови човечета, превърнали се в символ на мястото. От Полша Вроцлав е градът, който изненадва и разсмива, преди да те спечели напълно.

Островите и река Одра

Река Одра прегръща центъра на Вроцлав и го разделя на дузина острови, всеки със свой облик и настроение. Най-старият от тях носи името Катедрален остров и е люлката на целия град. Тук първо е пламнало огнището на заселването, преди повече от хиляда години.

Върху него се извисяват готическите кули на катедралата, а тесните улички наоколо пазят тиха, почти манастирска сдържаност.

Между островите се преплитат мостове от всякакви епохи, каменни, стоманени и съвсем нови. Вечер по някои от тях лампите се палят на ръка от фенерджия, облечен по стар обичай, и целият квартал сякаш се връща назад във времето. Разходката покрай реката е сред най-приятните тук, особено когато залезът позлати старите зидове и куполите се отразят в тъмната Одра.

Пазарният площад и старата ратуша

Сърцето на Вроцлав е широкият Пазарен площад, един от най-големите средновековни площади в цяла Европа. Обточен е с високи, тесни къщи, боядисани в най-различни цветове, всяка с богато украсен фронтон. Наоколо кипи живот от сутрин до късна нощ. Кафенета изнасят маси, улични музиканти свирят, а деца тичат след гълъбите. Мнозина твърдят, че това е най-красивият площад в цяла Полша, и трудно е да им се възрази.

В средата се издига разкошната стара ратуша, истинско чудо на готиката с ажурни кули, еркери и стенен часовник.

Днес в подземията ѝ се крие една от най-старите пивници в Европа, действала почти без прекъсване векове наред. В нейните ниски сводести зали и до днес се сервира бира и сърдечна местна кухня, а сводовете помнят и крале, и обикновени граждани. Атмосферата долу е топла и малко тайнствена.

От единия ъгъл на площада започва малка уличка с два свързани домика, наречени на брат и сестра, а зад тях се показва тухлената църква с двете различни по височина кули. Целият ансамбъл е толкова хармоничен, че човек трудно откъсва поглед. Наблизо се крие и старият пазар за подправки, а по околните улици се редят сладкарници с прочутите местни понички. Тук се събират и повечето градски празненства, панаири и коледни базари, а вечер меката светлина превръща площада в истинска сцена.

Джуджетата на Вроцлав

Из целия град, ако сведете поглед към паважа, ще откриете стотици малки бронзови джуджета. Едно спи пред банка, друго бута топка, трето свири на инструмент или мие прозорец. Всяко е дребно колкото длан.

Историята им започва като закачлив знак на протеста срещу мрачния режим, когато по стените се появявали рисунки на дребни човечета. По-късно шегата се превърна в обичана традиция и фигурките започнаха да се множат из целия град. Днес те са над няколкостотин и всяка има свое име, занимание и характер. Търсенето им се е превърнало в цяла игра, любима на децата и на възрастните, а из града се продават дори специални карти с местата им. Мнозина обикалят с часове само за да ги открият.

Панорамата и Столетната зала

Извън стария център Вроцлав пази едно необикновено кръгло здание, в което е окачена огромна панорама. Дългото платно, над сто метра, обгръща зрителя отвсякъде и пресъздава историческа битка в естествена големина. Ефектът е изумителен и почти те пренася в друга епоха.

По-нататък се издига Столетната зала, смела бетонна ротонда с огромен купол, построена в началото на миналия век. По онова време куполът е бил истинско инженерно чудо и е нямал равен на себе си. Днес сградата е призната за световно наследство и продължава да приютява концерти, спортни събития и изложения. Пред нея се простира парк с пеещ фонтан, който привечер танцува под музика и цветни светлини. Наблизо се намира и старинната японска градина, тиха отмора след градската глъч.

Университетът и барокът

Вроцлав е стар и уважаван университетски град, а сърцето на висшето училище е бароковата му главна сграда край реката. Вътре се крие Аулата Леополдина, разкошна зала със стенописи, позлата и мраморни статуи, смятана за връх на бароковото изкуство в тази част на Европа. Таванът е изписан с алегорични фигури, а всеки детайл говори за старата слава на школата. Изкачването до кулата над нея пък разкрива широка гледка към покривите, куполите и лъкатушещата долу Одра.

Присъствието на толкова студенти дава на града младежка, безгрижна енергия. Кафенетата са пълни до късно, по улиците звучи музика, а вечер малките клубове се изпълват с народ. Наемите са достъпни, а животът тук минава за евтин дори по полските мерки. Именно тази смесица от вековна ученост и жив младежки дух прави Вроцлав толкова обичан.

Кога да дойдете

Вроцлав е приятен през цялата година, но всеки сезон му придава съвсем различно настроение и багри. Пролетта и есента са меки и спокойни, идеални за дълги, безцелни разходки покрай водата и през островите. Лятото е топло и оживено, с концерти, улични артисти и шумни фестивали по многобройните площади.

Зимата грейва с прочутия коледен базар, ухаещ на греяно вино и печени лакомства, а старият площад се превръща в цяло море от трепкащи светлинки.

До града се стига с удобни връзки през големите полски летища, а центърът се обхожда изцяло пеша, тъй като всичко важно е събрано на няколко крачки едно от друго. Мнозина съчетават Вроцлав с Краков или с Варшава, а за българина игривият му дух и старите площади напомнят с нещо уютните градчета на България.