Сентендре

Сентендре е малко, пъстро и невероятно живописно градче на брега на Дунав, само на няколко километра северно от Будапеща. Заради близостта си до столицата и заради особения си чар то отдавна е сред най-обичаните еднодневни излети в цяла Унгария. Тесни калдъръмени улички, боядисани в топли тонове къщи и безброй малки галерии му придават вид на жива картина.

Историята на градчето е необичайна и обяснява голяма част от неговия облик днес. Преди столетия тук намират убежище множество сръбски и балкански семейства, избягали от османското нашествие, които оставят дълбока следа в архитектурата и духа на мястото.

Градът на художниците

Сентендре отдавна носи славата на град на художниците и това усещане се долавя на всяка крачка. По тесните улички една след друга се редят малки галерии, ателиета и работилници, а по фасадите висят картини и пъстра керамика. От началото на миналия век тук се заселва цяла колония от живописци, привлечени от меката светлина и топлите багри на градчето, останали и до днес негов запазен знак.

Разходката из центъра е самата атракция и не изисква никакъв план. Достатъчно е човек да се остави на тесните улички, които се вият нагоре по хълма и изненадват със скрити дворове зад всеки завой. Пъстрите къщи, увити в бръшлян порти и малки площадчета сякаш нарочно чакат да бъдат нарисувани.

Тук всяка витрина е малка изложба. Художниците продават платната си направо на улицата.

Сръбското наследство

Най-необичайната черта на Сентендре е силното му балканско, и особено сръбско наследство, което го отличава от всеки друг унгарски град. Когато преди столетия православни семейства бягат на север от османското нашествие, именно тук мнозина от тях намират нов дом и веднага започват да строят своите храмове. Така в самото сърце на католическа Унгария изниква процъфтяваща православна общност със свои училища, занаяти и оживена търговия.

От онова време са останали няколко красиви православни църкви, пръснати из тесните улички на градчето. Най-известната се издига на централния площад, зад ниска каменна ограда, и пази ценен иконостас с тъмни, златни икони. Строгата ѝ, сдържана хубост неусетно връща мисълта към манастирите в Сърбия и в родната България. За българския пътник тази неочаквана среща със сродна вяра и близка иконопис е особено трогателна.

По-нагоре по стръмния хълм се крие и внушителната съборна църква с висока камбанария. Дворът около нея е тих, сенчест и някак откъснат от глъчката долу. Оттам се разкрива една от най-хубавите гледки към керемидените покриви и лъкатушещия в далечината Дунав.

В най-добрите си години сръбската общност е броила няколко хиляди души и дълго е държала в ръцете си голяма част от търговията по реката. Заможните търговци строят богати къщи и даряват щедро храмовете си. Затова и толкова малко градче е успяло да събере такова богатство от икони и църковна утвар. Много от тези съкровища се пазят и до днес в местния църковен музей.

Днес преките потомци на заселниците са малцина, но следата им остава жива навсякъде. Храмовете, иконите и старите празници пазят топлия спомен за онези отдавнашни времена.

Дунавският завой

Сентендре лежи в началото на прочутия Дунавски завой, едно от най-красивите места по цялото течение на голямата река. Тук Дунав прави широк и плавен завой между гористи хълмове, преди да се насочи на юг към Будапеща. Реката тук е широка, спокойна и някак тържествена. Крайбрежната алея е любимо място за разходка, с пейки, кафенета и изглед към спокойната вода и отсрещния горист бряг.

Оттук нагоре по реката се нижат и други забележителни места. На близките хълмове се издигат стара кралска крепост и величествена катедрала, до които лесно се стига с корабче по реката или с кола за броени минути. Мнозина съчетават Сентендре именно с тази обиколка по Дунавския завой в един пълноценен ден сред природа и история.

Тесните улички и барокът

Истинската магия на Сентендре се крие в неговите тесни, лъкатушещи улички, които се изкачват по нисък хълм над реката и почти никога не вървят право. По тях се редят ниски барокови къщи в топли тонове, боядисани в жълто, охра, розово и небесносиньо, всяка със свой характер и малка тайна. Зад тежките дървени порти често се крият сенчести вътрешни дворове с цветя, стари каменни кладенци и увити лозници. Малките калдъръмени площадчета изникват съвсем неочаквано и приканват към кратка почивка на чаша кафе под сенчесто дърво. Тук почти няма прави ъгли и модерни сгради, а времето сякаш се е спряло някъде преди столетия. Точно тази недокосната цялост прави градчето толкова фотогенично и искрено обичано от художници и обикновени посетители.

Музеите и марципанът

За малкото си размери Сентендре е изненадващо богато на музеи и сбирки. Тук има галерии на местни художници, музей на керамиката и дори прочут музей на марципана. В последния сладки фигури, замъци и цели картини са изработени изцяло от захарна маса и неизменно радват най-малките посетители.

Най-голямата атракция обаче се намира в покрайнините на градчето. Там, сред обширен парк, е разположен големият етнографски музей на открито. В него от всички краища на страната са пренесени и грижливо възстановени стари селски къщи, воденици, дървени църкви и занаятчийски работилници.

Разходката из този жив музей лесно отнема няколко часа. Тя е като истинско пътуване назад във времето, из унгарското село от миналите векове, с неговите занаяти, носии и обичаи.

Кухня и сувенири

Кухнята в Сентендре съчетава унгарски и балкански вкусове по особено приятен начин. По менютата се редят гъст гулаш, печено месо и сладкиши, а по улиците ухае на прясно изпечени вафли и топъл щрудел. Заради сръбските корени тук често се среща и добре подправена скара, близка до нашата. Малките семейни гостилници пазят стари рецепти, предавани от поколения по мъжка и женска линия.

Градчето е и истински рай за любителите на сувенири и ръчни изделия. По тесните улици се продават керамика, бижута, картини и всякакви дребни творби на местните майстори. Цените са приемливи, а изборът е богат почти във всяка витрина. Тук пазаруването е бавно и приятно, без блъсканица. Мнозина си тръгват оттук с малка рисунка или глинена фигурка за спомен.

Кога да дойдете

Сентендре е приятно за посещение през цялата година, но всеки сезон му придава различно настроение. Пролетта и есента са особено хубави, когато светлината е мека, а тесните улици не са претъпкани с посетители. Лятото е оживено и пъстро, макар в горещите дни центърът да се напълва с туристи от близката столица. Зимата пък носи тих, почти приказен вид, особено когато сняг покрие керемидените покриви и калдъръмените улички.

До Сентендре се стига много лесно с крайградския влак от Будапеща за около четиридесет минути. Заради тази близост градчето е идеално за половин или цял ден и се включва в почти всяка обиколка на Унгария. През топлите месеци до него се пътува особено приятно и с корабче нагоре по течението на Дунав.