Ремих

Ремих е слънчево градче в югоизточния край на Люксембург, разположено на левия бряг на широката река Мозел, точно срещу съседна Германия. Заради меката си светлина, дългата крайбрежна алея и обкръжаващите го лозя мнозина го наричат перлата на Мозел. Тук животът тече бавно. За пътуващия от България това е приятна, слънчева спирка, която се съчетава леко с останалите кътчета на Люксембург и със съседна Германия отвъд реката. Реката, виното и спокойният ритъм на деня превръщат градчето в място, където човек лесно забавя своя ход и се отпуска сред природата и лозята.

Крайбрежната алея на Мозел

Сърцето на Ремих е неговата прочута крайбрежна алея, дълга зелена променада покрай самата река, засенчена от редици стари чинари. Тя минава за най-дългата и красива по люксембургския бряг на Мозел и е любимо място за разходка по всяко време на деня. Оттук се откриват широки гледки към спокойната вода и отсрещните германски хълмове.

По протежение на алеята се редят уютни кафенета, сладкарници и малки винарни, където се предлагат местните бели вина на чаша. Приятно е човек да поседне тук с изглед към реката. Лете по променадата се разхождат семейства, велосипедисти и туристи, а покрай кея бавно се плъзгат корабчета и лодки.

Вечер, когато светлините на двата бряга се отразят във водата, гледката става особено красива и притихва. По алеята водят и удобни велосипедни маршрути, които следват реката на десетки километри в двете посоки, покрай лозя и тихи села. Мнозина минават оттук на колело през цялата винарска област. Тази дълга зелена алея е самото сърце на живота в градчето.

Избите в скалата и играта на Кремант

Голямата гордост на Ремих се крие дълбоко под земята, в прочутите изби, издълбани направо в скалната стена над реката преди повече от век. Именно тук се произвежда искрящото люксембургско вино, наречено кремант, по същия бавен и търпелив метод като прочутото шампанско. Прохладните каменни галерии се вият навътре в скалата на стотици метри и поддържат постоянна прохлада през цялата година. Тук температурата почти не се променя. Тъкмо тази вечна прохлада прави мястото идеално за бавно отлежаване на виното.

При обиколка посетителят слиза в хладния сумрак между дългите редици бутилки, които тихо отлежават в мрака с години. Водачът обяснява стъпка по стъпка как мехурчетата се раждат бавно в самата бутилка, как я въртят и обръщат с търпелива ръка и защо чакането е толкова важно за вкуса. Влагата по стените блести на слабата светлина. Целият процес отнема месеци, дори години на тихо съзряване под скалата.

Накрая идва дегустацията. В края на разходката гостите вдигат чаша искрящо вино в чест на реката и лозята, а именно тази малка церемония остава сред най-приятните спомени от градчето. Прохладата под скалата е приятна дори в летните горещини. Мнозина си тръгват оттук с бутилка или две за спомен, увити грижливо в хартия.

Над избите работи и уютен ресторант с широка тераса към реката, където виното се съпровожда от местни ястия. Гледката оттам е чудесна. Привечер, когато слънцето позлати водата, това е може би най-приятното място за отдих в целия град.

Лозята по стръмните склонове

Над самия град, по стръмните огрени от слънцето склонове, се редят безкрайни редици лозя, които следват меките извивки на терена. Тези лозя дават белите сортове, с които е прочута цялата долина на Мозел от векове. Реколтата тук е грижа на цели поколения местни семейства. През есента склоновете пламват в жълто и мед, а въздухът замирисва на прясно гроздобране и ферментиращо вино. Тогава градчето празнува своя весел винен празник, с шествия, музика, дегустации и щандове край реката. Гроздето се стича от лозята на каруци.

Из целия край работят малки семейни винарни, които с радост посрещат гости за обиколка и опитване на своите вина направо при извора им. Много от тях предлагат и тераси с гледка към лозята, където чашата се съпровожда от местни сирена и колбаси. Спокойствието горе е пълно. Оттук погледът обхваща цялата извивка на реката и отсрещните хълмове, потънали в лозя.

Разходка с корабче по реката

Един от най-приятните начини да се опознае долината е бавната разходка с корабче по Мозел, която тръгва направо от кея в центъра на Ремих. Реката тук е широка, спокойна и обточена от двете страни с лозя, села и стари камбанарии. Плаването е леко и ненатоварващо. Корабчетата слизат надолу по течението към близките винарски градчета и към прочутото село, дало името си на споразумението за свободно пътуване в Европа, което се намира съвсем наблизо. Оттам се вижда точката, където се събират границите на три страни. Мнозина съчетават разходката по вода с кратка спирка за обяд и чаша вино на отсрещния бряг.

Гледката към терасираните лозя от реката е незабравима, а бавното полюшване на палубата приспива грижите. По пътя корабчето минава под стари мостове и покрай малки пристани. Тук се пропуска шлюз. Именно от водата долината на Мозел разкрива най-пълно своята мека, подредена красота, каквато трудно се вижда от брега.

Енорийската църква и старият град

Зад оживената крайбрежна алея се крие тихият стар център на Ремих с неговите малки площади, стари търговски къщи и спокойни улички. Насред него се издига енорийската църква, посветена на светец покровител, с изящна кула, която се вижда отдалеч над покривите. Наблизо е запазена и стара крепостна порта, останала от времето, когато градчето е било укрепено.

По уличките наоколо се крият семейни ресторантчета, в които се предлагат местни ястия, съчетани с виното на областта. Приятно е човек да се отбие тук за спокоен обяд с изглед към камбанарията. Пазарният ден пък изпълва центъра с щандове за плодове, сирена и цветя, а глъчката оживява притихналите иначе улици. Далеч от туристическия кей тук се усеща истинският, всекидневен живот на градчето.

Кога да се посети и как се стига

Ремих е най-приятен от късната пролет до средата на есента, когато лозята зеленеят, а крайбрежната алея е топла и слънчева за дълги разходки. Лятото тук е меко и слънчево, идеално за отдих край реката. Ранната есен пък носи гроздобера и веселите винени празници и е може би най-хубавият сезон за посещение. Дори през зимата градчето пази свой тих чар край спокойната вода.

От София се стига до столицата на страната със самолет и смяна в голям европейски център, а оттам до Ремих се пътува около половин час с кола или с безплатните автобуси. Самото градче се обхожда лесно пеша покрай реката. Оттук пътят лесно продължава към други кътчета на Люксембург като столицата и Ехтернах, а границата със Германия минава направо през реката.