Амалфийско крайбрежие

Амалфийското крайбрежие е ивица от около шестдесет километра по южния бряг на полуостров Соренто в област Кампания, Южна Италия. Тя се простира между градчето Виетри сул Маре на изток и нос Кампанела на запад, надвиснала отвесно над Тиренско море. Пейзажът съчетава скали с лимонови тераси, пастелни рибарски селца и тесен крайбрежен път, който се вие над водата. Името идва от Амалфи, средновековна морска република, която дава облика на целия район и остава едно от знаковите места в Италия. През 1997 година крайбрежието влиза в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Причината е изключителната му природна и културна стойност.

Районът се намира в провинция Салерно и попада в близост до Неаполския залив. Тук релефът на планината Латари пада почти отвесно към морето, а селищата са вкопани в скалите на различна височина. Тази география определя и характера на пътуването, защото разстоянията изглеждат малки, но движението по серпантините е бавно. Затова мнозина предпочитат да съчетаят брега с островите наблизо, по подобие на популярните маршрути из гръцките острови, за които писахме в материала за Санторини.

Къде се намира и как да стигнете

Най-близкото голямо летище е това на Неапол, разположено на около шестдесет километра от началото на крайбрежието. От Неапол пътят минава през Соренто или през Салерно. Оттам и двата града служат за входни врати към брега. Влаковата линия свързва Неапол със Соренто чрез крайградската железница Чиркумвезувиана, а оттам нататък се продължава с автобус или ферибот. През топлите месеци морските линии са най-удобният начин за придвижване, защото заобикалят претоварения път.

Крайбрежният път с номер SS163, известен като Страда Амалфитана, е открит през 1852 година и се смята за един от най-живописните в Европа. Той свързва селищата с поредица от завои, тунели и мостове, надвиснали над морето. Карането изисква внимание, тъй като платното е тясно и често едва побира два автобуса.

Заради това през лятото движението е ограничено за по-големите превозни средства в определени часове. Пътниците, които идват за пръв път, обикновено избират публичния транспорт или организираните морски връзки. Фериботите тръгват от Салерно, Соренто и Неапол и спират в Амалфи и Позитано, а сезонно достигат и до остров Капри.

Гледката към брега от водата разкрива селищата в пълния им мащаб, нещо невъзможно от тесния път. Затова много пътеписци съветват поне веднъж да се пристигне откъм морето.

Позитано и пастелните селца

Позитано е може би най-разпознаваемото селище на брега, с къщи в розово, охра и бяло, наредени стъпаловидно по склона. Селото има около четири хиляди жители и живее почти изцяло от туризма и от производството на ленени дрехи, известни като модата на Позитано. В средата на двадесети век то се превръща в убежище за писатели и художници, сред които и Джон Стайнбек, който му посвещава прочут очерк през 1953 година. Централната църква „Санта Мария Асунта” пази византийска икона на Богородица и купол с майоликови плочки. Плажът Спиаджа Гранде е сърцето на селото. Той събира лодки, рибари и посетители на едно място.

Сред другите селца изпъкват Праяно и Фуроре, по-тихи и по-малко посещавани от Позитано. Фуроре е известно с тесния си фиорд, врязан между скалите, над който минава висок мост. Тук природата е сурова и почти няма плаж. Това отблъсква масовия поток и привлича търсещите спокойствие. Праяно пък предлага едни от най-красивите залези по целия бряг, тъй като е обърнато на запад.

В източния край се намира Виетри сул Маре, признатата столица на майоликата по тези места. Градчето произвежда ръчно рисувана керамика от векове. Затова магазините му преливат от чинии, плочки и съдове в ярки цветове.

Оттук започва и самото крайбрежие, ако се пътува откъм Салерно. Майсторството на местните грънчари е сравнимо с традициите, които описваме за Барселона в текста за каталунската столица.

Амалфи и морската република

Амалфи е историческото сърце на брега и дава името му. През ранното средновековие то е независима морска република, съперничеща на Венеция, Генуа и Пиза, и поддържа търговски връзки с Византия и арабския свят. На местните мореплаватели се приписва ранното използване на компаса в Средиземноморието, а морският кодекс Tabula Amalfitana дълго определя правилата на търговското корабоплаване. В разцвета си през единадесети век градът има десетки хиляди жители, но през 1343 година силна морска буря разрушава голяма част от пристанището.

Катедралата „Свети Андрей” доминира над централния площад с внушителното си стълбище и фасада във византийско-арабски стил. В криптата ѝ се пазят мощи, пренесени от Константинопол през 1208 година по време на кръстоносните походи. До катедралата се намира Райският двор, аркаден вътрешен двор от тринадесети век с подчертано източно влияние.

Тесните улички около храма се изкачват към планината и крият работилници за хартия, защото Амалфи е едно от най-старите средища за ръчно производство на хартия в Европа. Само на няколко километра нагоре по долината се намира Равело, селище на около триста и петдесет метра надморска височина, известно с двете си вили, Вила Руфоло и Вила Чимброне, чиито градини предлагат панорама към целия залив. Тук всяко лято се провежда музикален фестивал, вдъхновен от Рихард Вагнер, който посещава мястото през 1880 година. Тишината и височината правят Равело предпочитано убежище далеч от тълпите долу.

Кухня, лимони и местни вкусове

Кухнята на брега е семпла и силно свързана с морето и с плодородните тераси над него. Лимоните сорта сфузато амалфитано са защитен продукт и достигат внушителни размери, а от тях се прави прочутият ликьор лимончело. Те влизат и в десертите, в салатите и дори в основни ястия, придавайки на местната трапеза неповторим аромат.

Рибата и морските дарове са основа на менютата, заедно с пастата и доматите от вулканичната почва на Везувий. Сред типичните ястия са скиалатиели с морски дарове, ньоки и прясната моцарела от близката равнина около Салерно, а сладкишите делиция ал лимоне и сфольятела са сред най-обичаните десерти в района. Виното от теренните лозя над брега допълва трапезата с плътен, минерален вкус. Гастрономията тук напомня средиземноморския дух на островите, описан и в материала за Крит.

Маслиновото масло, каперсите и местните билки оформят вкуса на простите, но запомнящи се ястия. Малките семейни ресторанти често сервират каквото е било уловено същата сутрин. Цените във високия сезон растат осезаемо, но качеството обикновено оправдава разхода.

Кой сезон е верният за Амалфи

Най-приятните месеци са късната пролет и ранната есен, когато времето е топло, но тълпите са по-малки. Май, юни и септември съчетават меко море и удобни температури за разходки по стръмните стъпала. През юли и август брегът е препълнен, цените са най-високи, а движението по пътя е най-натоварено. Зимата е тиха и много заведения затварят, но пейзажът остава впечатляващ за тези, които търсят усамотение, подобно на островния покой при Родос.

Климатът е типично средиземноморски, с дълго слънчево лято и мека влажна зима. Морето се затопля достатъчно за плуване между юни и октомври. Слънцето тук е силно, затова разходките по откритите серпантини изискват вода и шапка. Любителите на пешеходните маршрути имат на разположение прочутата Пътека на боговете, висока туристическа линия между Аджерола и Ночеле с гледки към целия бряг. Брегът е компактен, но темпото е бавно заради релефа и движението, така че два или три дни едва стигат за основните селища, а повечето пътешественици остават поне седмица.

Спокойствието се намира лесно, ако се излезе извън пиковите часове и месеци.