Печ

Печ е най-големият град в Южна Унгария и вероятно най-топлият по дух в цялата страна, разположен в подножието на планината Мечек, недалеч от границата с Хърватия. Тук лятото е дълго и щедро, а по дворовете зреят смокини и бадеми, каквито другаде из унгарските равнини трудно виреят. Слънцето тук е истински щедро. Заради този мек климат и заради древното си минало градът често е наричан унгарската Медитерания, име, което напълно оправдава.

Историята му е необичайно пъстра дори за тези земи, защото през вековете тук се редят римляни, ранни християни, османски паши и барокови строители, а всеки от тях оставя видима следа по улиците. Резултатът е рядък град, в който на един и същ площад се срещат антична гробница, ислямски купол и католическа камбанария.

Площадът с бившата джамия

Сърцето на Печ е широкият главен площад, който плавно се изкачва по лек наклон към една от най-необичайните сгради в цяла Унгария. Отдалеч тя изглежда като обикновена църква, но заоблената форма и ниският купол издават съвсем друг произход. Всъщност това е бивша османска джамия, най-голямата запазена постройка от онова време в страната, издигната от местен паша преди повече от четири столетия.

След оттеглянето на османците храмът е преосветен като католическа църква, но зидарията му остава почти непокътната, а отвътре все още личат следите от някогашните молитвени ниши. На върха му полумесецът и кръстът стоят изненадващо мирно един до друг, а малцина места по света разказват толкова нагледно за срещата на два различни свята.

Площадът под сградата кипи от живот от сутрин до късна вечер. Кафенета с изнесени маси, стари фонтани и цветни лехи го превръщат в любимо място за срещи на местните. Привечер тук е особено приятно, когато светлината омеква, камъкът порозовява и целият град сякаш забавя своя ход.

Встрани от главния площад тръгват тесни пешеходни улички, пълни с бутици, сладкарници и малки художествени галерии, зад чиито витрини блести ръчно рисувана керамика. Тук е особено приятно да се поброди без определена посока, като човек надниква в тихи вътрешни дворове с палми и олеандри и спира за кафе на някоя сенчеста тераса.

Раннохристиянските гробници

Далеч преди джамиите и бароковите дворци на това място е стоял оживен римски град, наречен някога Совария. Той е бил процъфтяващ областен център с храмове, бани и оживени пазари. От онова далечно време е останало нещо наистина рядко и ценно, скрито точно под днешните улици. Става дума за цял раннохристиянски некропол от четвърти век, вписан в списъка на световното наследство заради изключителната си стойност.

Под земята се разкриват гробни камери, изографисани с ясни сцени от Библията, рисувани преди повече от шестнайсет столетия. Стенописите с изображения на рая, гълъби и лозови вейки са сред най-старите запазени подобни рисунки на север от Алпите. Слизането долу е като истинско пътуване през времето, в хладен и тих подземен свят под шумния град горе, където екотът на стъпките звучи приглушено.

Керамиката Жолнай

Името на Печ по света се свързва преди всичко с една-единствена дума, позната на всеки колекционер. Тази дума е Жолнай, прочутата местна керамична работилница, основана тук през деветнайсети век. Именно в нейните пещи се ражда особена лъскава глазура с преливащи метални отблясъци, наречена еозин, която бързо превзема Европа. С блестящите керемиди на Жолнай са покрити покриви, фонтани и цели фасади из цяла Централна Европа.

Днес старите фабрични халета са превърнати в просторен културен квартал, оживен от сутрин до вечер. По алеите се редят пъстри керамични фонтани, отворени работилници и малки музеи, а покривите блестят на слънцето в наситено зелено и златисто.

Децата тук обикновено са във възторг от керамичните животни, скрити на неочаквани места из двора. Мнозина възрастни пък си тръгват с малка глазирана чиния или фигурка, купена направо от работилницата за спомен. Вечер фонтаните светят меко и дворът се превръща в приятно място за бавна разходка.

Катедралата с четирите кули

На спокоен площад встрани от търговската глъч се издига внушителната катедрала с четирите си островърхи кули, които се виждат отдалеч и служат за основен ориентир из целия град. Сегашният ѝ облик е сравнително по-нов, но здравите ѝ основи пазят пластове от близо хиляда години християнска история. Вътрешността ѝ изненадва с богата украса, странични параклиси и хладен полумрак, в който гласовете неволно утихват. Пред нея се простира тих парк със стари сенчести дървета и пейки, приканващи към кратка следобедна почивка. Точно под градската стена наблизо се крие малка приземна бирария, любимо място на студентите от стария университет по всяко време на годината. Печ носи гордостта, че тук се намира най-старият университет в цяла Унгария, основан още през дълбокото средновековие, което придава на целия град младежки дух.

Хълмовете Мечек

Печ съвсем не е само камък, площади и музеи, защото над него се издига зелената планина Мечек, буквално на крачка от последните градски къщи. Гъсти букови гори, скрити пещери и добре маркирани горски пътеки започват направо от края на кварталите и приканват към дълга разходка сред прохладата и птичия глъч.

На най-високия връх стърчи стройна телевизионна кула с панорамна площадка, отворена за посетители. Пътеката дотам е стръмна, но кратка. Гледката горе е широка и завладяваща, а в ясен ден погледът стига отвъд лозята чак до сините очертания на съседна Хърватия. Местните се качват тук за глътка чист въздух, за спокойна разходка и най-вече за прочутите залези над керемидените покриви, които обагрят небето в розово и мед.

Виното на топлия юг

Слънчевият климат прави околностите на Печ особено подходящи за лозарство и само на няколко десетки километра южно лежи един от най-известните винени краища в цяла Унгария. Там зреят плътни и наситени червени вина, които мнозина ценители спокойно сравняват с най-доброто на Балканите.

Разходката между тамошните изби е бавна, спокойна и неизменно гостоприемна. Стопаните наливат щедро от бъчвата и разказват за реколтата с нескрита бащинска гордост. Българският любител на виното без усилие ще открие тук атмосфера, много близка до тази в България и по нашите южни лозя край Мелник. Виното се лее полека, а разговорите се проточват до късно.

Към чашата обикновено вървят люти домашни наденици, зряло овче сирене и топъл, още хрупкав хляб. Мнозина си купуват бутилка или две направо от избата за спомен.

Кога да дойдете

Печ е приятен през по-голямата част от годината именно заради своя мек и щедър климат. Пролетта идва тук по-рано от другаде и обсипва околните хълмове с бял бадемов цвят, заради който мнозина нарочно планират пътуването си за месец март. Лятото е топло и необичайно дълго, а вечерите по главния площад остават приятни до късно през нощта. Есента пък носи гроздобер, топли златни следобеди и особено меко настроение, което сякаш забавя ритъма на целия град.

До Печ се стига удобно с влак или автобус от Будапеща за около три часа, а мнозина го включват в по-широка обиколка на Унгария заедно с езерото Балатон. Заради близостта до южната граница градът е удобна спирка и по пътя към Адриатика, което го прави чудесно място за няколко спокойни дни.