Гронинген

Гронинген е най-големият град в северната част на Холандия и една от най-приятните изненади за пътника, отклонил се далеч от столицата. Разположен е насред широка селска равнина, на почти два часа път на север от Амстердам. Дълго стоял настрани от туристическите маршрути, днес той все по-често влиза в плановете на любопитните.

Това е преди всичко млад град, защото огромен университет пълни улиците му с десетки хиляди студенти. Заради тях Гронинген кипи от енергия, но остава уютен и лесен за обхождане. Тесни улици, оживени площади и безброй велосипеди определят ежедневния му ритъм. Тук се усеща онази ведра, свободна атмосфера, каквато рядко се среща в по-старинните нидерландски градове.

Кулата Мартини над площада

Символът на Гронинген е несъмнено кулата Мартини, извисяваща се над централния пазарен площад. Тази средновековна камбанария е сред най-високите в цялата страна и се вижда отдалеч над равнината. Местните я наричат галено със старо, почти домашно име. Тесните вити стълби се изкачват нагоре покрай старите камбани и тъмни ниши. Изкачването до върха се смята за задължителен ритуал.

Наградата горе е кръгозор чак до хоризонта, където полята се сливат с небето. В ясен ден оттук се съзират далечни села, църковни кули и вятърни турбини сред зеленината. Малцина изкачвания в равнинната страна се възнаграждават с толкова широка гледка, защото наоколо няма нищо по-високо, което да я закрие чак до далечното крайбрежие.

В подножието на кулата се разстила широкият пазарен площад, сърцето на градския живот. Около него се редят красиви фасади, кметницата и безброй кафенета с изнесени навън маси. По цял ден тук е оживено, а вечер площадът се превръща в място за срещи на целия град. През пазарните дни настланото пространство се изпълва със сергии за цветя, сирене и прясна риба. Камбаните на кулата отброяват часовете над цялата тази картина, също както са го правили векове наред. Малко площади в страната пазят толкова жива връзка между миналото и днешния ден.

Дръзкият музей край гарата

Точно срещу старата гара, върху остров сред водата, стои един от най-необичайните музеи в страната. Гронингенският музей е ярка, пъстра сграда от смели цветове и странни форми, която сякаш плава над канала. Отвън тя предизвиква усмивка или спор, но никого не оставя безразличен.

Вътре колекцията е също толкова разнообразна, колкото и обвивката ѝ. Редуват се стари майстори, модерно изкуство, дизайн и предмети от местната история. Самите зали са оформени от различни архитекти, всяка със свой характер. Разходката из него напомня, че музеят може да бъде не хладна съкровищница, а жив, весел и малко предизвикателен разговор между епохи, стилове и вкусове под един необичаен покрив. Заради тази смела визия сградата се превърна в емблема на модерния Гронинген.

Градът на колелетата и младостта

Ако има град, в който колелото е истински крал, това е Гронинген. Тук почти всичко се случва на две колела, а велосипедистите определено имат предимство пред колите. Пред гарата се редят хиляди паркирани колела в огромни съоръжения. Тази гледка се е превърнала в неофициален символ на град, който отдавна е решил, че бъдещето принадлежи на тихото и лично придвижване.

Университетът е сред най-старите в страната и дава на града неговия неповторим дух. Хиляди студенти изпълват кафенетата, книжарниците и парковете, а вечер оживяват уличките с музика и смях. Заради тях цените остават приятелски, а събитията не спират през цялата година. Тази постоянна младост прави Гронинген жив и ведър, но никога уморителен. Дори случайният посетител бързо се потапя в спокойния, приветлив ритъм на мястото.

Каналите и зелените градини

Като истински нидерландски град Гронинген е опасан от тихи канали и стари укрепления. По водата се плъзгат лодки, а покрай кейовете се точат дървета, пейки и живописни къщи. Градът се оглежда в тъмната вода. Особено привечер, когато фенерите по мостовете се запалят и повърхността застине огледално гладка, разходката покрай каналите се превръща в едно от онези тихи преживявания, които остават в паметта дълго след пътуването.

Скрита зад стените се крие Принсентюйн, стара дворцова градина с подрязани плетове и уханни лехи. Тук цари пълен покой само на крачки от оживения център. Из зеленината се вие лабиринт от подрязани алеи, а слънчев часовник и уханен розариум допълват картината. Мнозина идват тук с книга, за да избягат за час от градската глъч.

Пазарите и нощният живот

Гронинген обича да се събира навън и това личи най-добре по площадите му. Освен главния площад, съвсем близо се намира и живописният рибен пазар, който днес е пълен с кафенета и заведения. По терасите тук се сяда с часове, особено щом слънцето огрее настилката. Атмосферата е спокойна, но жива.

Щом се стъмни, младата душа на града излиза наяве с пълна сила. Баровете и кръчмите се пълнят до късно, а музиката се лее от всяка втора врата по тесните улици около центъра. Заради студентите нощният живот тук е сред най-оживените в цялата страна, но остава дружелюбен и безопасен. Няма показност, няма надменност, а само весела глъч до малките часове.

Кухнята също не разочарова, защото северът е богат край на плодородни ниви и близко море. По масите се редят прясна риба, местни сирена и топъл ябълков сладкиш. Малките пивоварни предлагат собствена бира, сварена по стари рецепти. Именно тази смесица от изобилна трапеза, спокойни тераси и весела нощна глъч кара мнозина да обявят северния град за най-подценяваната спирка в страната. За гладния пътник Гронинген е щедра и достъпна по всяко време на деня.

Кога да дойдете и как да се движите

Гронинген е приятен през цялата година, но най-хубав е от късна пролет до ранна есен. Тогава терасите преливат навън, а парковете и каналите са свежи и зелени.

Заради равния терен и гъстата мрежа от алеи Гронинген е сред най-удобните градове в страната за придвижване на колело, независимо дали сте тук за ден или за цяла седмица. Градът е равен и създаден за две колела, точно като цялата страна. Влаковете го свързват с останалата част на държавата, а до столицата се пътува за около два часа. Заради това мнозина го съчетават с обиколка на север или с преход към близките острови по крайбрежието. До Утрехт и по-нататък към България връзките също са удобни през централните възли.