Трабзон

Трабзон е най-големият град по турския черноморски бряг и сърцето на един напълно различен свят. Тук няма сухи плата и бели плажове. Вместо тях стръмни зелени планини се спускат право към сивото море, а над долините често се стеле мъгла.

Заради обилните дъждове целият край е обрасъл в гъста растителност, каквато рядко се свързва с Турция. Пътникът, дошъл от юг, остава изненадан от тази смарагдова природа и от хладния, влажен въздух над водата.

Град между морето и планината

Трабзон се е сгушил на тясна ивица суша, притисната между Черно море и стръмните склонове на понтийските планини. Градът се катери нагоре по хълмовете на пластове, а от горните му квартали се откриват широки гледки към пристанището. Историята му е дълга и славна, защото някога тук е било сърцето на цветущо крайморско царство, а по-късно оживена спирка по пътищата на керваните между Изтока и Запада.

Климатът определя всичко наоколо. Валежите са обилни през цялата година, зимите са меки, а летата остават приятно прохладни край водата. Тъкмо тази постоянна влага храни прочутата зеленина на областта. Заради нея мнозина наричат целия край зеленото лице на страната. За разлика от жаркото Черноморие на юг, тук палтото често трябва да е подръка дори през топлите месеци.

Манастирът Сумела над пропастта

Най-прочутата забележителност на областта е манастирът Сумела, дръзко вкопан в отвесна скала високо над гориста долина. Гледката към него е сред най-запомнящите се в цялата страна.

Обителта виси на около триста метра над дъното на клисурата, залепена за голия камък като лястовиче гнездо. Основана е преди повече от шестнайсет века и дълго време е била важно духовно средище на целия регион. Монасите избрали това непристъпно място нарочно, за да са далеч от светската суета. Пътеката към входа криволичи покрай ръба на пропастта и на места дъхът секва от височината. Изкачването минава през влажна букова гора и хладни поточета, но усилието си заслужава напълно.

Вътре манастирът пази бледи, но красиви стенописи по скалните стени и малки параклиси, изсечени направо в масива. Някогашните монашески килии още се гушат една до друга по ръба, безмълвни свидетели на изтеклите столетия. Отвътре се разкрива главозамайваща панорама към гористата долина долу. Мъглата често пълзи между дърветата и обгръща постройките, което придава на мястото почти нереален, приказен вид. Мнозина посетители остават дълго загледани в бездната. Малцина обекти в Турция оставят толкова силно впечатление.

Днес пътеката е обезопасена и достъпна за повечето посетители, макар и стръмна на места. Заради крехкото си състояние манастирът понякога ограничава броя на хората вътре по едно и също време. Ранната сутрин е най-подходяща както заради меката светлина, така и заради по-редките тълпи.

Света София край водата

Долу в самия град се пази друг скъпоценен спомен от миналото. Църквата Света София стои сред зелена морава на крачка от брега и е един от най-хубавите византийски храмове по цялото крайбрежие. Строена е през тринайсети век, когато Трабзон е бил столица на самостоятелно царство. Пропорциите ѝ са изящни, а каменната резба над входовете издава майсторска ръка.

Отвътре стените ѝ са покрити с ценни стенописи, чиито багри още личат след толкова столетия. Днес църквата е превърната в място за молитва, но пази цялата си изящна архитектура и спокойната атмосфера на тиха градина край морето. Отделно от храма се издига стройна каменна камбанария, от която някога са следели корабите в залива. Разходката из двора ѝ е тих отдих сред градската глъч.

Езерото Узунгьол и високите яйли

Навътре в планината, на около час и половина път, лежи Узунгьол, продълговато езеро сред гъсти гори и стръмни зелени върхове. Отраженията на елите във водата го правят едно от най-фотографираните места в областта. Край брега са изникнали дървени пансиони и малки ресторантчета, където се сервира прясна пъстърва. Мнозина остават да пренощуват, само за да хванат сутрешната мъгла над водата.

Още по-нагоре започват яйлите, високопланинските летни пасища, където овчарите открай време извеждат стадата си през топлите месеци. Въздухът тук е кристален и остава хладен дори в разгара на лятото. Дървени къщурки се пръскат по тревистите склонове, облаци се влачат ниско над билата, а тишината е пълна. Пътищата дотам са тесни и криволичещи, но всяка отбивка отваря нова гледка. Тези поднебесни поляни са гордостта на местните и любимо място за бягство от лятната жега.

Зеленото богатство на чая и лешника

Хълмовете около града са като че ли изтъкани от два цвята, които се редуват по склоновете. По-ниските тераси са застлани с равни редове чаени храсти, а над тях се възкачват гъсти гори от лешник. Този край дава голяма част от чая и лешниците на цялата страна и изнася продукцията си далеч отвъд нейните граници, а брането им през лятото се превръща в истинска местна церемония с песни и приказки. Из селата жените още берат нежните листа на ръка, преметнали плетени кошници през рамо. Чашата силен черен чай, поднесена в характерната чашка с форма на лале, е неизменен спътник на всеки разговор, всяка сделка и всяка среща по тези места. Без нея гостуването тук е просто немислимо.

Вкусовете на Черноморието

Кухнята на Трабзон е простовата, сърдечна и здраво свързана с морето и планината. Тя се различава чувствително от кухнята на останалата част от страната. Основата ѝ са прясната риба, планинските сирена и царевицата, а не месото и подправките на юга.

Царят на трапезата е хамсията, дребната черноморска рибка, която тук приготвят по десетки начини. Пържат я, пекат я, дори я слагат в хляб и в оризови гозби. През студените месеци около нея се върти целият кулинарен живот на брега. Друг местен любимец е царевичният хляб, плътен и златист, който придружава почти всяко ястие.

От планината идват сочни сирена и прочутото ястие с разтеглено сирене, което се яде димящо направо от тигана. Медът от високите яйли е гъст, ароматен и високо ценен из цялата страна. Десертите често са с лешник, а някои сладкиши се приготвят само по тези места. Всичко това се полива, разбира се, с още чай.

Трапезата тук е обилна и без превземки, точно като хората. Порциите са щедри, а всеки гост бива посрещан с искрено радушие. Тъкмо тази сърдечност кара мнозина да се връщат.

Врата към понтийските планини

Трабзон е удобна база за навлизане в дивата вътрешност на този край. Оттук тръгват пътища към скрити манастири, планински езера и села, забравени във времето. Малцина чужди туристи стигат толкова навътре в планината.

Мнозина идват именно заради тази рядка комбинация от жива история и недокосната природа. Обиколките навътре лесно се разтягат на няколко спокойни дни. Разстоянията са големи, но пейзажът обезщетява всяка минута зад волана. Всяка отбивка от главния път се превръща в малко приключение.

Градът е свързан с редовни полети до Истанбул и другите големи центрове, а по крайбрежието минава главният черноморски път. Оттук нататък всяка следваща долина крие свое малко откритие и повод за спиране. За пътешественика, наситил се на белите плажове около Кападокия и юга, зеленият север е откровение и повод за съвсем ново пътуване.